СМЯНА НА ПРАВИТЕЛСТВА И СТОПАНСКИ РЕФОРМИ: Предизвикателства пред управлението в избрани икономически индикатори България е на последно място по БВП на човек от населението в Европейския съюз – едва 47% от средното за съюза. Този факт трябва да е отправната точка за всеки, който иска да управлява. Нещо повече – за последните 10 години България е „на опашката“ дори в сближаването. Намаляваме разликата с едва 10 процентни пункта, като само Чехия, Унгария и Хърватска са сближавали доходите си към средноевропейските по-бавно. В същото време Литва, Румъния, Полша и Словакия догонват с почти двойно по-бързи темпове. За бърз и устойчив растеж са важни много фактори, но в крайна сметка те се свеждат до благоприятни условия за инвестиции в капитал и технологии, образование, насърчаване на труда, иновациите и предприемчивостта. Ако икономическият просперитет е водеща цел на едно правителство, то трябва да води политики, които спомагат за създаването на такива условия и премахват пречките, често създавани от лошо скроени или откровено безмислени регулации. Преди парламентарните избори през 2013 г. в Индъстри Уоч подходихме нестандартно – вместо общи коментари по предизборните обещания на партиите, решихме да насочим вниманието на политиците, представителите на бизнеса и данъкоплатците към 30 индикатора, илюстриращи различни проблеми и предизвикателства пред дългосрочното увеличаване на доходите и растежа. Почти точно четири години по-късно, решихме да проверим какво се е променило, като актуализирахме данните за същите показатели (без няколко, които поради естеството си нямат актуалност днес). Сравнението е наполовина обнадеждаващо – индикаторите, измерващи текуща икономическа динамика, са по-добри и илюстрират излизането от кризата; структурните проблеми, които са трайна пречка пред дългосрочен ръст на производителността и просперитата, в значителна степен остават. Ето избраните показатели, с данните от 2013 г. и най-новите достъпни данни към момента: Пазар на труда и образование • Преди: От 2000 до 2012, въпреки кризата, частният сектор у нас добавя 500 хил. работни места. Сега: От 2012 до 2016 г. в периода на възстановяване след кризата, частният сектор у нас добавя 110 хил. работни места. • Преди: В България заети са едва 59% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС –64%, в Холандия – 75%. Сега: В България заети са едва 63.4% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС –66.9%, в Холандия – 75.2% • Преди: В България 51% от мъжете на възраст 55-64 г имат работа (в Швейцария 80%, в Германия 68%, в Естония 60%). Сега: В България 58% от мъжете на възраст 55-64 г имат работа (в Швейцария 80%, в Германия 75%, в Естония 61%). • Преди: В България 82% от хората с висше образование имат работа, само 27% от хората с основно и по-ниско. Сега: В България 84.2% от хората с висше образование имат работа, само 30% от хората с основно и по-ниско. • Преди: В България едва 1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия – 49%, в Дания 36%, в Швеция 19% Сега: В България едва 1.1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия – 49%, в Дания 37%, в Швеция 17%. • Преди: В България 43% от 15-годишните ученици показват слаби резултати по математика, според международното изследване PISA – при 23% средно за страните от ОИСР и 9% в Сингапур Сега: В България 42% от 15-годишните ученици показват слаби резултати по математика, според международното изследване PISA – при 23% средно за страните от ОИСР и 8% в Сингапур • Преди: В България 4.7% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС 9.3%, в Германия 12%. Сега: В България 5.1% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС 10.5%, в Германия 14.5%. • Преди: В България 18% от хората работят в събота, в ЕС – 27%, във Франция 29%. Сега: В България 19.5% от хората работят в събота, в ЕС – 27%, във Франция 30%. • Преди: В България само 1.5% от хората участват във форми на „учене през целия живот“ (9% в ЕС, 32% в Дания). Сега: В България само 2% от хората участват във форми на „учене през целия живот“ (10.5% в ЕС, 31% в Дания). Инвестиции, спестявания и отвореност на икономиката • Преди: Чужди инвестиции в България за последните 10 години – 37.8 млрд. евро, 12.5% от БВП. Сега: Чужди инвестиции в България за последните 10 години – 28 млрд. евро, 7% от БВП . • Преди: По време на най-бързия икономически ръст в БГ инвестициите в основен капитал бяха 34% от БВП (днес 21%). Сега: По време на най-бързия икономически ръст в БГ инвестициите в основен капитал бяха 34% от БВП (днес 20.3%). • Преди: На един зает в България год. се инвестират 2800 евро в основен капитал, в Германия – 12000, в Швеция – 17000. Сега: На един зает в България год. се инвестират 2900 евро в основен капитал, в Германия – 14300, в Швеция – 22500. • Преди: Вносът на инвестиционни стоки в България за последните 12м е 17% по-малко отколкото през 2008 г. Сега: Вносът на инвестиционни стоки в България за последните 12м е с 3.4% висок от този през 2008 г. • Преди: Инвестиции в индустрията през 2000-2011 г. са 57 млрд. лева, ръст на добавената стойност 3 пъти, ръст на износа 4 пъти Сега: Инвестиции 2006-2015 в индустрията за 2006-2015 г са 65 млрд. лева – ръст на добавената стойност 1.9 пъти, ръст на износа 2 пъти • Преди: Въпреки кредитната експанзия преди кризата жилищният дълг в България е едва 11% от БВП – в Австрия 28%. Сега: Стагнацията в кредитирането след кризата сви жилищният дълг на домакинствата до едва 9.5% от БВП – в Австрия 29%. • Преди: Само 11% от финансовото богатство на домакинствата в България е спестяване за пенсия – в Холандия 50%. Сега: Само 15% от финансовото богатство на домакинствата в България е спестяване за пенсия – в Холандия 60%. • Преди: Около 13% от търговията на България е с Турция – почти колкото с Италия и 2 пъти повече отколкото с Франция. Сега: Около 7% от търговията на България е с Турция, при 13.4% с Германия и 8.5% с Италия . • Преди: Външната търговия на България е 138% от БВП, при 95% за Германия и едва 57% за Франция. Сега: Външната търговия на България е 140% от БВП, при 84% за Германия и едва 60% за Франция. • Преди: Износът на България за Китай и Република Корея на нараснал 6 пъти за последните 3 години. Сега: Износът на България за Чехия, Словакия, Полша и Унгария е нараснал с 30%. • Преди: За последните 12 месеца са издадени разрешения за строеж на жилища с обща площ 1.5 млн. м2, спад с 81% спрямо 2007 г. Сега: За последните 12 месеца са издадени разрешения за строеж на жилища с обща площ 2.5 млн. м2, спад с 69% спрямо 2007 г. Публични финанси и бизнес среда • Преди: Годишните социални разходи в България са 14% от финансовото богатство на домакинствата (в Швеция 7%). Сега: Годишните социални разходи в България са 20% от финансовото богатство на домакинствата (в Швеция 9%). • Преди: В България за периода 2000-2008 бюджетният излишък е 0.1% от БВП, икономическият растеж е 5.8% средно в реално изражение, а държавният дълг намалява с 9.5 млрд. лева. Сега: В България за периода 2009-2016 бюджетният дефицит е 1.6% от БВП, икономическият растеж е 1.1% средно в реално изражение, а държавният дълг се увеличава с 12.9 млрд. лева. • Преди: За 10-те години до 2012 държавните разходи на годишна основа нараснаха с 14 млрд лв, с 8.4% средно. Сега: За 10-те години до 2016 държавните разходи на годишна основа нараснаха с 14 млрд лв, с 5.9% средно. • Преди: Работникът взима 66.5% от разходите на работодателя за труд, останалото отива в държавния бюджет Сега: Работникът взима 65.8% от разходите на работодателя за труд, останалото отива в държавния бюджет • Преди: Инвеститорите в България минават през 21 административни стъпки при одобрени на строеж – в Швеция са 7. Сега: Инвеститорите в България минават през 16 административни стъпки при одобрени на строеж – в Швеция 7 • Преди: Несъстоятелността отнема средно 3.3 години и 10% в такси, събирането на вземане – 560 дни и 24% в такси. Сега: Несъстоятелността отнема средно 3.3 години и 9% в такси, събирането на вземане – 560 дни и 24% в такси От Industry Watch Дата 18.04.2017 Етикети