Когато ръстът на заетостта се ускори значително, домакинствата ще придобият увереност и потреблението ще започне да се повишава изпреварващо, което ще позволи да бъде скъсена на разликата със средноевропейския потребител. Този процес на възстановяване на потребителското доверие вече започна през 2015 г. – разходите за дълготрайни потребителски стоки отчетоха ръст, а заетостта се увеличава средно с 1.6% за последните 12 месеца до септември.

Фактическото потребление на човек от населението в България е около половината от средното потребление в 28-те страни-членки на ЕС според данните на Евростат за 2014 г., които бяха оповестени през декември 2015 г. Фактическото индивидуално потребление е производен показател, който цели да покаже какви са разликите в действителното потребление между отделните европейски страни. В този показател се включва ползването на всички стоки и услуги, в т.ч. и на публични услуги като образование или здравеопазване, независимо кой плаща за тях (самият потребител, държавата или частния сектор). Някои икономисти считат, че потреблението е по-точен измерител на благосъстоянието от брутния вътрешен продукт на човек от населението, който е най-често използвания индикатор за жизнен стандарт.

Отчитайки разликите в ценовото равнище между отделните страни (т.е. при паритет на покупателната способност), през 2014 г. българите са изработили доход, който е 47% от средния за ЕС. В същото време, средностатистическият българин е потребил 51% от европейското потребление. С  други думи, изоставането при потреблението в България е по-малко от изоставането при доходите.

В Чехия и Унгария например домакинствата потребяват по-малко отколкото би трябвало да им позволяват доходите. Разликите между доходи и потребление се обясняват най-вече с различния достъп до субсидирани публични услуги и други видове социални мерки. Така например гръцките домакинства потребяват 83% от средното равнище за ЕС, а изработват едва 73%. Разликата идва именно от достъпа на гръцките граждани до услуги, за които те не заплащат пряко, а косвено (чрез публичния сектор).

През последните години стандартът на живот се променя съществено в няколко европейски страни. Чувствително повишение на фактическото потребление е отчетено в балтийските републики – Естония, Латвия и Литва, Словакия и Чехия. Междувпрочем, Чехия е една от страните, чието правителство се финансира при най-ниски лихви в ЕС. През ноември дългосрочните лихви по държавния дълг в Чехия са по-ниски от лихвите в Германия. Същевременно, жизненият стандарт на местното население се влошава най-видимо в Италия и Кипър – две от страните, които бяха засегнати в голяма степен от европейската дългова криза.

Фактическото индивидуално потребление на домакинствата зависи и от склонността към спестяване на гражданите. В периода след избухването на световната финансова криза, изправени пред възможността да загубят своята работа и доход, много българи ограничиха ненужните разходи и натрупаха значителни спестявания. По този начин банковите депозити на домакинствата доближават 50% от брутния вътрешен продукт на страната към края на 2015 г. Спестяването на практика означава въздържане от харчене в момента и отлагане на потреблението във времето. В годините след кризата рязко спаднаха покупките на дълготрайни стоки като мебели, битова техника и потребителска електроника, а българите харчеха основно за стоки от първа необходимост като храни и лекарства.

Когато ръстът на заетостта се ускори значително, домакинствата ще придобият увереност и потреблението ще започне да се повишава изпреварващо, което ще позволи да бъде скъсена на разликата със средноевропейския потребител. Този процес на възстановяване на потребителското доверие вече започна през 2015 г. – разходите за дълготрайни потребителски стоки отчетоха ръст, а заетостта се увеличава средно с 1.6% за последните 12 месеца до септември. По този начин българската икономика е създала нови възможности за заетост на около 47 хил. души средно за последния 12-месечен период.

Няколко фактора ще оказват въздействие върху потреблението през 2016 г.:

• На първо място, потреблението ще зависи както пряко, така и косвено от развитието на пазара на труда. През 2015 г. заетостта продължава да нараства, макар и с относително бавни темпове, а ръстът на средната работна заплата се ускорява до 6.4% годишно за последните 12 месеца до септември.
• На второ място, динамиката на потреблението ще се формира от потребителските нагласи на българите. През 2015 г. се засилват намеренията на българските граждани за изразходване на голяма сума пари за подобрения в дома или за закупуване на автомобил през следващите 12 месеца според Наблюдението на потребителите, проведено от НСИ през октомври. Повишаването на склонността за големи разходи и покупки на дълготрайни стоки означава, че ръстът на потреблението вероятно ще се ускори през 2016 г.
• На трето място, част от българските домакинства разполагат със значителни спестявания. Депозитите на домакинствата, надхвърлящи 50 хил. лева, вече доближават 15.5 млрд. лева към септември 2015 г. Нещо повече, лихвите по влоговете се понижиха съществено, което допълнително ще стимулира потребителските разходи.
• На четвърто място, увеличението на потреблението ще се определя от подобряването на достъпа до кредит през 2016 г. От една страна, лихвите по кредитите се понижиха през 2015 г., което улеснява обслужването на вече поетите задължения. Потребителското кредитиране в страната също се раздвижва. Новите потребителски кредити, отпуснати от банките, се увеличават средно с 11% за последните 12 месеца. Допълнително, дългът на домакинствата към фирми за бързо кредитиране расте с близо 20% годишно по данни към септември.
• Не на последно място, растежът на българската икономика се ускори значително през 2015 г. по данни на НСИ, което е важна предпоставка за увеличаване на доходите и потреблението на населението през следващата година.

Повече подробности за потреблението, доходите и богатството на българските домакинства може да откриете в тримесечния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2015 г.“, който ще бъде разпространен сред абонатите на Industry Watch през януари 2016 г.