Вижте темите

SAVE A SEAT

Индъстри Уоч за трета поредна година е съ-организатор на годишния бизнес форум “Outsourcing Destination Bulgaria: Technology, Innovation, Disruption”, който ще се проведе в Пловдив на 22 ноември 2016.

Темите в тазгодишната конференция са:

• ОБРАЗОВАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО: ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ 4.0 – Индустрия 4.0 е текущият тренд на автоматизация и обмен на данни в производствените технологии и бизнес процеси. Как това променя света на професиите и как образованието отговаря на това?

• ГЛОБАЛНИ ТРЕНДОВЕ В АУТСОРСИНГ ИНДУСТРИЯТА: НИШИ НА ПАЗАРА НА BPAAS И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – Пазарът на бизнес процеси като услуга (BPaaS) се развива динамично, споделените центрове за услуги (SSC) се увеличават в недалечни аутсорсинг дестинации. България може да се възползва от нов шанс за развитие на услуги с по-висока добавена стойност.

• ПЛОВДИВ ОТВЪД АУТСОРСИНГ РАЗВИТИЕТО: ПОТЕНЦИАЛ НА ГРАДА ДА СЕ РАЗВИЕ КАТО ИНОВАЦИОННА ДЕСТИНАЦИЯ – Вторият град в България за аутсорсинг е също така първи по привличане на индустриални инвестиции. Какъв е потенциалът за аутсорсинг на процеси от традиционни производства, разположени в региона? Ще може ли Пловдив да приеме някои SSC от бъдещите “умни фабрики”?

Save a seat

Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria

На 29 септември обявихме старта на новия Образователно-индустриален борд. Неговата цел е да свърже плановете на работодатели и професионални гимназии, за да отговори на увеличеното търсенето на човешки ресурс. Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria.

Цели на борда:

• Задоволяване на увеличеното търсенето на човешки ресурс с различни професионални квалификации и компетенции, чрез свързване на плановете на работодатели и професионални гимназии.
• Предлагане на разнообразни модели за бързо адаптиране на професионалното образование към нуждите на работодателите чрез подходящо интегриране на техните планове в обща платформа.

Основата на работещ модел:

“Тракия икономическа зона” – най-динамичният индустриален клъстер у нас, дава няколко модела за успешна интеграция на плановете на индустрията с тези на средните училища. Засега моделите са основно такива, при които големи работодатели “осиновяват” по една паралелка в подходяща професионална гимназия (осигуряват средства и ноу-хау за провеждане на модерни обучения, отговарящи на съвременното развитие на индустрията.) Тези казуси са добра основа за разгръщане на национална платформа между индустрията и образованието – Образователно-индустриален борд, който да подпомага разработването и внедряването на иновативни и ефективни програми/практики на сътрудничество между училищата и работодателите за преодоляване на недостига от умения на секторно ниво.

Защо не работи моделът “от микро към макро”?

Някои възможни причини защо тези практики все още не са станали масови:

• Трудности при интегриране, координация и комуникация между работодатели и директори на училища.В някои региони недостиг на деца – кандидати за професионално образование.
• Колебливост на работодателите (особено на по-малките и средни) да инвестират в обучение, освен ако не става въпрос за належаща нужда от тясно специализирани умения.
• Липса на работещи механизми за споделяне на разходите между повече участници (образователни институции и работодатели)
• Трудности при координиране на средно-големи работодатели да споделят финансиране на обучителни програми за квалификация на персонал с конкретни компетенции.
• Липса на адекватни данни, които да подпомогнат разбирането на това какви умения са необходими на отделните индустрии и какви практики имат най-добър потенциал за постигане на ефективност на професионалното обучение в съответствие с нуждите на пазара на труда

Какво предлагаме?

• ОИБ изгражда и поддържа висококвалифициран екип от експерти – икономисти и други социални специалисти с богат опит в изследванията в сферата на образованието и пазара на труда.
• ОИБ има характер на приложен изследователски център / институт с капацитет от експерти-изследователи, които анализират ефектите за пазара на труда от различни казуси и добри практики, предлагат решения за адаптиране и внедряване в други работодатели и училища.
• ОИБ извършва дейности, типични за мозъчен център (think tank), както и излъчва консултантски екипи (task forces) за внедряване на решения на местно и микро ниво.

Първоначални дейности за проектно финансиране:

• Проучване на готовността на работодателите да инвестират в модернизацията на професионалното образование – създаване на образователно-индустриална карта по региони.
• Изграждане на национална база данни (за търсени умения и компетенции в различните индустрии, за програми в професионални училища по региони, за успешни практики на сътрудничество между училища и работодатели и др.), която да подпомогне вземането на информирани решения за адаптиране на учебните програми, за разработване на конкретни иновативни форми на сътрудничество между училищата и работодателите и за финансиране на конкретни проекти в училищата.
• Изготвяне на препоръки за промяна на нормативна база на база на проучване на основните пречки пред бързото адаптиране на образованието дори при активни работодатели, които са готови да финансират проекти в училищата.
• Създаване на мрежа от професионалисти, учители, работодатели, които да бъдат ментори-мотиватори в професионалната ориентация на ученици класовете преди гимназия, както и по време на обучението в професионални гимназии.
• Създаване на платформа за популяризиране на професиите, която по достъпен начин да подпомага с адекватна информация решенията на родители и ученици да се записват в професионални гимназии (например, но не само: профили на професии, трендове в отделните индустрии, очаквано търсене/работни позиции, заплащане, обучителни програми, организиране на дни на отворените врати в конкретни предприятия).
• Внедряване на система за оценка на меки умения и поведенчески характеристики в училищата, която да подпомогне личностното развитие на учениците с оглед успешната им реализация на пазара на труда.

Industry Watch се включва в първата национална конференция на GEM България на 3-4 октомври 2016 в София!

Събитието се организира от Глобален Предприемачески Мониторинг България (GEM България) съвместно с Капитал и с подкрепата на Н.Пр. Росен Плевнелиев, Президент на Република България.

GEM България, като част от консорциума на Global Entrepreneurship Monitor, провежда годишни проучвания на предприемаческата среда в над 100 икономики. На 3-4 октомври 2016 на национална конференция ще бъде представен първият национален доклад на GEM за България, анализ и препоръки към заинтересуваните страни.

Ще се проведат дискусии на високо ниво по 7-те ключови елемента за постигане на устойчив рaстеж и развитие: Финанси, Пазари, Човешки капитал, Култура, Политики, Поддържащи индустрии и постигането на Синергия в комуникацията между тях. Допълнителните теми са Сектори с потенциал за България и Дестинация Балкани.

Програма на конференцията

Industry Watch се включва в първата национална конференция на GEM България на 3-4 октомври 2016 в София!

Събитието се организира от Глобален Предприемачески Мониторинг България (GEM България) съвместно с Капитал и с подкрепата на Н.Пр. Росен Плевнелиев, Президент на Република България.

GEM България, като част от консорциума на Global Entrepreneurship Monitor, провежда годишни проучвания на предприемаческата среда в над 100 икономики. На 3-4 октомври 2016 на национална конференция ще бъде представен първият национален доклад на GEM за България, анализ и препоръки към заинтересуваните страни.

Ще се проведат дискусии на високо ниво по 7-те ключови елемента за постигане на устойчив рaстеж и развитие: Финанси, Пазари, Човешки капитал, Култура, Политики, Поддържащи индустрии и постигането на Синергия в комуникацията между тях. Допълнителните теми са Сектори с потенциал за България и Дестинация Балкани.

Програма на конференцията

Участници на конференцията са: Финансов сектор – банкери; инвеститори; фондове за рисков капитал; донори и бизнес ангели; ръководители на акселераторни и преакселераторни програми; Отворени пазари – корпоративни мениджъри; дистрибутори; експoртни агенции; Лидери, обучители и специалисти по развитие на човешкия капитал – университетски ръководители, R&D и научни експерти, широк спектър от професионалисти; Лидери на културно развитие – журналисти, влиятелни личности, блогъри; Създатели на политики – регулаторни органи, кметове, ръководители на иновационни агенции, министри, лидери на обществено мнение; Поддържащи индустрии – организации, подкрепящи предприемачеството, ментори, ръководитители на фондации, неправителствени организации, счетоводители, адвокати, представители на национални и международни търговски камари. Двудневният форум ще отправи силно послание към всички, които се вълнуват от развитие на средата, подобряване на ключови условия, фокусиране върху критични проблеми, чрез предлагане и обсъждане на решения.

Платинените партньори Wolf Theiss любезно предоставят две зали за бизнес срещи по време на конференцията и консултация за правна стратегия на заинтересованите гости.

След дневната конферентна програма на първия ден e организирана VIP вечеря. По време на вечерята, GEM България ще връчи  Годишните награди на GEM на създатели на забележителна стойност за екосистемата, добри примери за партньорства и добри примери от публичната администрация.

Състояние на европейската икономика, нови двигатели на растежа и предизвикателства на пазара на труда и производителността

(акценти от годишния икономически обзор на Индъстри Уоч)

Европа в капана на ниските лихви

Дългогодишните опити на ЕЦБ да стимулира европейската икономика без особен успех показват, че безработицата в Европа отразява съществуването по-скоро на структурни дисбаланси и в по-малка степен влиянието на циклични фактори. Отрицателните депозитни лихви и изкупуването на корпоративни облигации засега не водят до желания ефект. В много европейски страни кредитирането е ограничено въпреки привидно ниската цена на финансирането. В шест страни от еврозоната (и две страни извън еврозоната) банковият дълг домакинствата се свива на годишна основа в средата на 2016 г. Корпоративният дълг също се топи в 8 страни от еврозоната (и една страна извън еврозоната – Румъния) към юни 2016 г. Въпреки ниската доходност, както фирмите, така и домакинствата в почти всички европейски страни спестяват. Нарастването на домакинските спестявания е пряко отражение на несигурността по отношение на доходите и заетостта и все още ниското потребителско доверие. Статистиката показва, че много европейски компании предпочитат да акумулират ликвидни средства, отлагайки инвестициите в дълготрайни активи.

В тази среда на крайна предпазливост от страна на частния сектор, икономическият растеж в Европа ще продължи да бъде бавен, движен по-скоро от външни фактори, при липсата на вътрешни двигатели на растежа.

Сценарий за икономиката на България при активизиране на вътрешното търсене 

В редовния годишен доклад Индъстри Уоч представя възможен сценарий за  развитие на българската икономика в следващите 12 до 24 месеца, в който се засилва ролята на вътрешното търсене като фактор за растежа. Повод за представяне на сценария е приключилата оценка на качеството на активите в банковата система, извършените стрес-тестове и свързаните с това очаквания за промяна в пазарните стратегии на финансовия сектор.

Износът беше основен фактор за възстановяването в периода 2010 – 2015 г. след тежкия спад от 2009 г.  За последните пет години икономиката на България е нараснала със 7.9% в реално изражение (и 17.1% в номинално изражение). За същия период реалният ръст на износа е близо 32%, като износът само на стоки е над 38%, докато крайното потребление се е увеличило едва с 6%. По текущи цени ръстът на експорта доближава 45%, при нарастване на потреблението с 13.2%. Едновременно с това, българската икономика се развиваше в среда на отлив на капитали. Вътрешният кредит за фирмите се сви с 2.2% за последните 18 месеца, а за последните 3 години външнияt дълг на частния сектор намаля с почти 6 млрд. евро – 2.5 млрд. на банките и 3.5 млрд. на предприятията в реалния сектор.

Сценарият не предвижда спад на износа, а по-скоро умерено забавяне на темповете на растеж, и относително нарастване на вътрешното търсене. По-конкретно, в този сценарий икономическата среда ще се се характеризира с:

• Нетен приток на чужд капитал към България (преки инвестиции и кредити);
• Оживление в банковото кредитиране за предприятия и домакинства;
• Запазване на ръста на заетостта и доходите;
• Липса на вътрешни и външни шокове, включително политически.

Ако тези очаквания се сбъднат, могат да се очакват динамични промени в структурата на икономиката. За 11 бизнес сектора промяната ще има значителен ефект. В предприятията, движени от износа, ще настъпи общо забавяне на растежа. В 2 от 6 сектора, които за последните три години отчитаха бърз ръст за следващите 12-24 месеца може да се очаква умерен ръст. За 3 от 8-те сектора с умерен растеж 2013-2016 може да се очаква стагнация, а за още 3 – дори минимален спад.

В секторите движени от вътрешното търсене, очакваме поне за 2 умереният растеж през последните 3 години да се превърне в бърз. Четирите стагниращи сектора и три от тези с умерен спад ще отчетат умерен ръст. От 5-те сектора, най-тежко засегнати до момента, за 1 може да се очаква бърз ръст и за 2 умерен ръст при реализиране на описания сценарий.

Таблица 1: Очаквания за представянето на секторите, движени от експорта 

Таблица 2: Очаквания за представянето на секторите, движени от вътрешното търсене

Източник: Industry Watch

Производителността на труда в България в перспектива

През 2015 г. производителността на труда в България се увеличава с 2.6% годишно в реално изражение– най-бързият темп от 2012 г. насам. През последните 15 години производителността на българските работници нараства всяка година, с изключение на 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия.

Между 2000 и 2015 г. производителността на труда в България се увеличава темпове близки до останалите централно и източно европейски страни. Българската производителност обаче се повишава много по-бързо отколкото производителността на труда в еврозоната и ЕС като цяло.

И през 2015 г. обаче производителността на българите се увеличава по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения. Този процес не е устойчив и трябва да се разглежда в контекста на нарастването на коефициента на заетост до нивата от 2008 г. Структурните дисбаланси по отношение на заетостта според образование и квалификация предполагат, че допълнителните работни места, създавани в следващите години, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование. Това ще е сериозна бариера пред ръста на производителността на труда и конкурентноспособността на икономиката.

Графика 1: Среден реален ръст на производителността на труда – 2000-2015 г. (в %)

 Източник: Industry Watch

повече  по темата

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА

която ще се състои на 12 май 2016 г. от 13 ч. в МОН.

Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5.8 млрд. лева през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Процесът на нарастването на финансовото богатство  протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г. повече  по темата

През 2015 г. спестяванията на населението се повишиха най-осезаемо за близо десетилетие. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, първо тримесечие на 2016 г.

Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5.8 млрд. лева през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Процесът на нарастването на финансовото богатство  протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г.

Банковите депозити продължават да бъдат най-предпочитаната форма на спестяване въпреки значителното понижение на лихвите, което наблюдавахме през последните години. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове. Ролята на пенсионните фондове обаче се засилва. През 2015 г. над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г.

За изминалите седем години, парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време, спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции остава в рамките на незначителните около 3% от общото богатство.

Графика: Финансовото богатство на домакинствата в перспектива – 2007-2015 г.

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016

Графика: Съвкупно финансово богатство като дял от БВП

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016