Industry Watch разпространи сред своите абонати своя годишен икономически обзор , които разглежда възможностите и предизвикателствата пред българската икономика за 2017-2018 г. Предлагаме на вашето внимание основните акценти в изследването. 

Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

-          След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

-          Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%.

-          Все по-засилената интеграция на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

-          Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима.

-          Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

-          Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

-          За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.

Повече детайли може да намерите в приложения файл с резюме на основните акценти в доклада.

IWATCH-Economic-Overview-2017-Summary

Пълният доклад е достъпен срещу абонамент. За повече информация, може да пишете на subscription@iwatchbulgaria.com

България е сред 5-те страни в ЕС с най-висок дял на минерално-суровинната индустрия в добавената стойност – около 3%, като създава 1.3% от заетостта. Секторът привлича значителните капиталови инвестиции в машини и оборудване допринасят през последното десетилетие. Производителност на труда е около два пъти по-висока от средната за страната. В новия анализ на екипа на Индъстри Уоч са разгледани основните показатели, които описват ролята на индустрията в икономиката, връзките с останалите отрасли, ефектите върху търсенето на други стоки и услуги по веригата на свързаните производства, както и въздействието върху регионалното развитие и различни социални и демографски показатели.

Presentation of the pilot survey and refining methodology:

Оценката на икономическите въздействия в сферата на културата е обект на ограничен брой изследвания, главно насочени към картографиране на културните и творчески индустрии. Липсва ясен фокус върху анализа на икономическото въздействие от културните събития, особено при тези, които нямат ясно обособен стопански характер.

 виж повече

През 2015 г. широк интердисциплинарен екип, воден от Индъстри Уоч, проведе първото изследване на икономическите ефекти от културен фестивал в България. Обект на изследването беше фестивалът Нощ/Пловдив 2015. През следващите седмици ще представим резултатите от изследването на две последователни събития в Пловдив и София.

Оценката на икономическите въздействия в сферата на културата е обект на ограничен брой изследвания, главно насочени към картографиране на културните и творчески индустрии. Липсва ясен фокус върху анализа на икономическото въздействие от културните събития, особено при тези, които нямат ясно обособен стопански характер.

Според ръководството за градовете, които кандидатстват за титлата „Европейска столица на културата“, един от факторите е капацитета на града да привлече партньори от социално-икономическия сектор. За добри примери се посочват градовете, в които културните оператори успяват да привлекат активното участие на спонсорите. За целта се разработват изследователски модели за оценка на многобройните влияния от организираните събития.

Нуждата от подобни модели е ясно осезаема с оглед спечелената от град Пловдив титла „Европейска столица на културата 2019” и заложените в апликацията на града голям брой нови културни събития. Извършването на пилотно изследване на фестивал в град спечелил титлата „Европейска столица на културата” има за цел изграждането на методология приложима както към други събития, заложени в апликацията на града, така и към такива в други области на страната.

Целта на настоящето изследване е да бъде въведена методология, измерваща възвращаемостта на направените инвестиции. Методологията също така позволява остойностяване на преките и непреки ефекти, които едно събитие с нестопански характер има.

Резултатите от едно подобно изследване на икономическите ефекти са от полза от страна на културните оператори и мениджъри при осъществяване на анализ и оценка на изминали вече събития, както и за планиране на бъдещи такива. Подобно изследване би подпомогнало организаторите на събития в сферата на културата при идентифициране на добрите практики и за набелязване на стратегии за оценка и справяне с риска.

Резултатите от изследване на икономическите ефекти са от полза и от страна на партньори и спонсори от публичния и частния сектор, които подкрепят или биха подкрепили събития или обекти в сферата на културата. Дизайнът на методологията позволява измерване както на чисто пазарните ефекти, така и на не-пазарните такива. Това дава възможност да се измерват и оценят както събития и обекти, чиято цел е постигане на висока пазарна стойност, така и такива стремящи се към висока естетична стойност.

Чрез изследване на икономическите ефекти може да се проследи въздействието на дадено събитие или обект върху по-широк кръг от хора, извън конкретните ползватели на съответното „благо”. С известно адаптиране, тази методология може да се използва за измерване на социалната възвръщаемост на направените инвестиции и за извършване на анализ на социалните ползи.

Разработената методология и включените в нея инструменти са приложими не само за културни фестивали и обекти, но и за по-широк кръг от събития и прояви, които нямат пряко икономическо измерение. Сред тях попадат редица дейности като спортни прояви, въздействия в градска среда и събития и социални проекти на НПО.

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 виж повече

към абонамент за редовните доклади

Индъстри Уоч разпространи до абонати редовния доклад „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, Q4 2015”. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Засега домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите.

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 към абонамент за редовните доклади

Финансовото богатство на българските домакинства достига 62.7 млрд. лева към септември 2015 г., нараствайки с 4.1 млрд. лева за 12 месеца. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2015 г.”.

Раздвижването на пазара на труда е основната причина за нарастването на финансовите активи. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Същевременно, домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите. Оборотът в търговията на дребно се свива с 0.7% средно през третото тримесечие на 2015 г., дори да изключим автомобилните горива.

Ръстът на финансовото богатство през последните години се дължеше до голяма степен на високия доход от лихви по депозитите на физически лица. С понижаването на лихвите в глобален мащаб обаче значението на лихвения доход като източник на богатство постепенно намалява. Българските вложители са получили 736 млн. лева под формата на доход от лихви по своите спестявания през последните 12 месеца до септември 2015 г. или с 32% по-малко в сравнение с предходния 12-месечен период.

Пазарът на жилища в България се възстановява през 2015 г., но става все по-фрагментиран. През третото тримесечие на 2015 г. цените на жилищата в България се понижават общо с 0.5% спрямо предходното (второ) тримесечие по данни на НСИ. Поевтиняването на апартаментите в страната като цяло се дължи изцяло на съществуващите жилища, които губят 1.4% от стойността си за тримесечието. Понижението на цените на съществуващите жилища е индикация за остаряването на жилищния фонд в страната и промяната в търсенето на жилища, което все повече се насочва към новопостроени имоти. В потвърждение на това, новите жилища повишават цената си с 0.8% спрямо предходното тримесечие.