IndustryWatch » Асенка Христова

Оценка на ефекта от политиките: опитът на страните от Европейския съюз

admin — Mon, 21 May 2018 15:18:37 +0000

През последното десетилетие концепцията за провеждане на основани на доказателствата политики набира все по-голяма популярност. Нарастващата информационна обезпеченост и инвестициите в изграждане на аналитичен и изследователски капацитет предоставят широки възможности за оценка на това доколко публичните политики постигат своите цели и водят до желаните резултати, съответно на каква цена се постига това.

В много от страните-членки на Европейския съюз се прилага систематичен подход за оценка на публичните политики, основан на принципите на базирано на изпълнението измерване и управление (performance-based measurement, performance-based management). Предимството на този подход за оценка на политиките е, че позволява систематично събиране, анализиране, преглед и отчитане на данни за изпълнението, мониторинг на промените, идентифициране на потенциалните проблеми и механизъм за вземане на навременни корективни действия.

(Май 2018, автор: Асенка Христова)

Увод

Базираното на изпълнението управление (performance-based management) е комплексна система, която позволява анализ на всеки от етапите от планирането и изпълнението на съответната политика, създавайки предпоставки за подобряване на цялостния процес по реализиране, мониторинг и оценка на политиките. То предполага наличие на:

- система и процеси за събиране и анализ на данни за изпълнението;

- интегрирана система от критерии (индикатори) за оценка на изпълнението;

- система за отчетност на изпълнението;

- механизъм за използване на информацията и анализите;

- отчетност на изпълнението.

Изграждането на подобна кохерентна рамка за стратегическо планиране и управление, основана на учене и отчетност в децентрализирана среда, е свързано със създадаването на комплекс от изисквания, процеси и участници, позволяващ събирането и преобразуването на данните в рационална и обективна информация. Тази рамка също така изисква определено формализиране (институционализиране) на използването на оперативната информация в документи, методологии, процеси, механизми за сътрудничество, системи за вземане на решения и механизми за корекция и подобряване на дейността.

В настоящето изследване са разгледани само практики, които имат по-широк обхват по отношение на публичните политики и са универсално приложими за всички администрации, отговорни за разработването, изпълнението и отчитането на хоризонтални политики. От изследването са изключени фрагментирани системи и практики за оценка на конкретни политики в конкретна област или такива, които са разработени и се прилагат от отделна администрация.

Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Франция има дълга история с прилагането на систематичен подход за оценка на провежданите политики. През 2007 г. в страната е лансиран Генерален преглед на публичните политики, който се прилага повсеместно, обхваща всички администрации и включва преглед и оценка на хоризонтални политики. През 2012 г. е създадена специална институция – Генерален секретариат за модернизиране на правителството (Le secrétariat général pour la modernisation de l’action publique/ SGMAP), която отговаря за координцията на всички оценки на политики, както и за осигуряване на методическа подкрепа и контрол на качеството.

Отделните оценки се осъществяват от водещо министерство, което има основна роля в прилагането на политиката в съответната област на оценка. Това водещо министерство се определя от министър-председателя и ролята му е да да състави и да председателства оценителния комитет, в който се включват и представители на други министерства, териториални единици, социални партньори, асоциации и др.). Този комитет се отговорен за изготвянето на насоки, определяне на координатор на оценката и неговия екип, отговарящ за извършването на оценката. Прилага се плуралистичен подход при формиране на екипите за оценка – те се състоят не само от вътрешни експерти, но и от външни експерти с опит в оценяваната тема, изследователи, бенефициентите, чиито приноси се събират, оценяват и вземат предвид при провеждането на оценките.

Оценките на публичните политики се базират на:

- Изчерпателни проучвания на наличната литература и на вече извършената работа;

- Анализи на налични данни (статистически, иконометрични и др.)

- Полеви изследвания (интервюта, посещения на място и др.) и консултации (въпросници, анкети, фокус групи и др.)

- Прилагане на набор от стандартизирани критерии за оценка: ефективност, ефикасност, консистентност, полезност и релевантност.

Системата за оценка на публичните политики във Франция предоставя инструментариум за подпомагане на процеса на вземане на политически решения. Процесът на оценяване има три фази: 1/ определяне на контекста, темите за оценка, въпросите и т.н. 2/ изследване и анализ по поставените въпроси и 3/ изготвяне на сценарии за промяна . След отчитане на основните въпроси, идентифицирани по време на фазата на анализ, оценката има за цел да предложи сценарии за промяна / реформа с оглед подобряване на оценявания аспект от правителствената политика. При всяка оценка се разработват и предлагат различни варианти на политика или сценарии за бъдещата реформа.

Генералният секретариат за модернизиране на правителството (SGMAP) управлява и координира всички извършвани оценки – консултира методологията за всяка оценка, предоставя съвети и методологична подкрепа. Освен методологичната подкрепа, той може да предложи техническа помощ. SGMAP може при необходимост да оказва подкрепа и след приключване на оценката – за прилагането на формален план за действие и управление на промяната.

Таблица 1: Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

В Холандия системите за управление, базирани на изпълнението, започват да се прилагат и развиват през 90-те години като част от движението за нов публичен мениджмънт (New Public Management movement). На централно ниво започва да се прилага т.нар. Инициатива за ориентиран към резултата контрол на управлението (Result-Oriented Management Control Initiative). През 1999 г. се провежда реформа в начина на бюджетиране и оценка на политиките (Policy Budget and Policy Accountability reform (VBTB), с която бюджетните решения се обвързват с ефективността и ефикасността на съответните политики. Основната логика на тази реформа е, че при провеждането на дадена политика (трябва да) има връзка между целите, бюджета, инструментите на политиката, резултатите и социалното въздействие.

Министерството на финансите е отговорно за цялостния институционален дизайн на системата за оценка на политиките и има правомощията да разпределя роли и отговорности на останалите министерства и административни структури, участващи в реализирането на политиките. Всеки министър е задължен да провежда периодичен преглед и оценка на ефективността и ефективността на провежданите политики и да информира независимият одитен орган (Court of Audit) за изводите от тези прегледи и оценки. Независимият одитен орган също оценява ефективността на провежданите политики – по собствена инициатива или по искане на правителството.

Периодичната оценка на политиките, инструментите, които следва да се използват, както и критериите за качество са уредени със специален акт (Regulation on Periodic Evaluation). Сегашната система на оценка на изпълнението се състои както от предварителни анализи, така и последващи анализи. Използват се и инструменти, които представляват комбинация т предварителен и последващ анализ. Общото между всички тези оценки, че те са свързани в една или друга степен с бюджетния процес. Обикновено водеща роля при изпълнението на оценките има съответното минстерство, което им водеща роля за осъществявнето на съответната политика. Ролята на Министерството на финансите като координатор на цялостната система за оценка на политиките се изразява в определянето на правилата за това кога и как следва да се извърши дадена оценка – то председателства междуведомствената работна групи за изготвяне на методология за анализ, осъществява мониторинг на програмата на прегледите, разпространява добри практики, инициира теми и раписва процедурни правила за осъществяване на преглед на разходите.

Таблица 2: Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

Механизъм за оценка на публичните политики във Великобритания

Великобритания има над 30-годишен опит с измерване и базирано на изпълнението управление на публичните политики. След 1997 г. практиката за измерване на изпълнението става повсеместна и обхваща почти всички публични дейности. Всички нови политики, програми и проекти, независимо от това дали са приходни, капиталови или регулаторни, следва да бъдат подложени на всеобхватна, но пропорционална оценка дали са приложими така, че да гарантират по най-добрия начин публичния интерес. Създаден е значителен капацитет за формулиране, мониторинг и анализ на информация за изпълнението. В периода 1998-2010 г. системата е базирана основно на т.нар. public service agreements (PSAs), които обхващаха всички основни области на политики, осигуряваха публичност и отчетност на това какво се опитва да постигне правителството и осигуряваха по-детайлни инструменти за измерване на дейността на отделните министерства. Те дълго време се смятаха за един от най-добрите международни модели за широко определяне на цели, но поради значителната бюрократична тежест, която започнаха да налагат върху министерствата, използването им е прекратено след 2010 г. В периода 2010-2015 г. се използват бизнес-планове на отделните министерства, с отделни раздели за действия, финансиране и индикатори за вложените ресурси и за въздействието.

Текущата рамка за анализ и оценка на политиките, програмите и проектите се съдържа в Зелената книга за оценка на Министерството на финансите. Тази рамка е известна като политическия цикъл „ROAMEF“ (обосновка-цели-оценка-мониторинг-оценка-обратна връзка) и определя ключовите етапи в разработването на предложението, от формулирането на основанията за интервенция и определянето на целите, през оценката на вариантите до прилагането и оценка, включително механизъм за използване на доказателствата, получени в процеса на оценка на политиките. Зелената книга дава насоките за комбиниране на икономическата, финансова, социална и екологична оценка на дадена политика, програма или проект. В допълнение към Зелената книга се прилага и публикуваната през 2011 г. от Министерството на финансите т.нар. Magenta Book – препоръчително ръководство, регламентираща стандартите за добри практики при осъществяването на оценки на проекти, политики, програми и доставка на публични услуги.

През 2015 г. се въвежда нова система за изпълнение, която обхваща:

- хоризонтален набор от 10-15 правителствени приоритета, осъществявани от множество министерства

- централно отчитане на показатели, обхващащи финанси, изпълнение, хора и операции, както и покриване на бъдещи рискове

- ясни връзки към по-подробните планове на отделните ведомства.

Сред ключовите процеси, свързани с оценката на политиките са периодичните прегледи на разходите (spending reviews) и изготвянето на единните планове на министерствата (Single Departmental Plans, SDPs). Рамката на SDP предполага обхващане на широк кръг от нужди на заинтересованите страни, като за пръв път обхваща целия набор от цели и задачи на министерствата, включително ангажименти на ведомствата, междуведомствени цели, ежедневно предоставяне на услуги, програми за бизнес трансформация и подобряване на ефективността. Тези планове са предназначени да помогнат на правителството да проследява прогреса на изпълнение на политическите си ангажименти.

Отделните министерства са отговорни за планирането и прилагането на базирано на изпълнението управление в сферата на тяхната компетентност. Правителството и министерството на финансите имат за задача да гарантират, че прилагането на базирано на изпълнението управление в отделните министерства подкрепят изпълнението на задачите на министър-председателя и на правителството и контрола върху публичните разходи. В процеса на оценка на политиките във Великобритания се включват множество участници – отделните министерства и административни звена, представители на академичните среди, външни консултанти и други организации, наети от правителството. Правителството е създало мрежа от центрове „Какво работи“, които отговарят за синтезиране на доказателствата за оценка на ефективността на политиката в редица области. Прегледи на различни публични инициативи се осъществяват и от мозъчни тръстове, изследователски центрове и консултантски фирми. Министерството на финансите има координираща роля в този процес, като дава насоки за оценка.

Таблица 3: Механизъм за оценка на публичните политики във Великобритания

Механизъм за оценка на публичните политики в Ирландия

Оценката на политиките в Ирландия е обвързана основно с постигането на най-добро съотношение цена-качество на публичните програми и проекти. През 2006 г. е създаден специален отдел за оценка разходите към Министерството на публичните разходи и реформи, сред чиито функции е осигуряването на аналитична и изследователска подкрепа на различни министерства при оценката на ефикасността на провежданите от тях политики. Той е отговорен за провеждането на различни оценки, обвързани със задълбочения преглед на разходите, включително целенасочени оценки на политиките по конкретни теми и хоризонтални оценки, които обхващат въпроси, общи за редица министерства.

Като отговор на предизвикателствата, поставени от фискалната криза след 2010 г. интересът към прилагане на добре структуриран систематичен подход към оценката на политиките се засилва и правителството предприема важни стъпки към възобновяване и развитие на аналитичния капацитет. В рамките на инициативата за широка реформа на публичната администрация се включва и ангажимент за прилагане на техники за оценка на политиките, които да позволят преценка на икономическата целесъобразност на публичните разходи. Предприемат се редица конкретни мерки, свързани с оценка на политиките в контекста на ревизираната рамка за публичните разходи и бюджета. В рамките на периодичните задълбочени прегледи на разходите започват да се прилагат различни оценки, включително тематични оценки и оценки на отделни министерства. Въвеждат се фокусирани оценки на политики (focused policy assessments (FPA), предназначени да отговорят на специфични въпроси при конфигурирането и изпълнението на политиките и да допълнят цялостния процес по оценка.

През 2012 е е създадена отделна специализирана структура – Irish Government Economic and Evaluation Service (IGEES) – която е интегрирана правителствена агенция, осъществяваща икономически анализи и анализи на политики, чрез които да се подпомага процеса на вземане на решения от страна на правителството и да се осигури по-голяма ефективност на интервенциите на публичните власти. Със създаването й се демонстрира ангажимента на правителството за високи и консистентни стандарти за оценка на политики и за икономически анализи. Така съществуващите ресурси за икономически анализи и оценки се преструктурират в междуведомствена мрежа, с общи структури за обучение и подкрепа. IGEES се състои от специализирани звена, опериращи в различните министерства. IGEES е натоварена и с координираща роля по отношение на подобряването на политическия диалог между академичните среди, външни експерти и различни заинтересовани страни в широк социално-икономически спектър.

Рамката за оценка на политиките в Ирландия е зададена с Кодекса за публичните разходи. През 2007 г. е публикуван специален наръчник (Value for Money and Policy Review Initiative Guidance Manual), с който се определят фазите на процеса на оценка на политиките, рамката, критериите и методите за оценка. С него се въвеждат 3 нива на оценка – на политики (включително хоризонтални политики), на програми и на проекти или дейности. При оценката на хоризонтални политики, в изпълнението на които участват различни административни звена, водеща роля при осъществяването на оценката има съответното министерство, в чиито ресор попада съответната политика. Рамката за оценка се основава основно на модела „Ресурс-използване“ (Input-Output Model) – този модел се използва в планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на програми и политики. Това позволява политиките и програмите да се анализират от гледна точка на ресурси, дейности или процеси и резултати в контекста на постигането на специфични стратегически цели.

Таблица 4: Механизъм за оценка на публичните политики в Ирландия

Механизъм за оценка на публичните политики във Финландия

Системата за оценката на публичните политики във Финландия се основава на систематичен оперативен модел, който осигурява генерирането на съществено знание на хоризонтална база, с което се подкрепя формулирането на правителствените стратегии и постигането на свързаните с тях цели. Tя е насочена към изграждането на капацитет за приоритизиране и прогнозиране в процеса на стратегическо планиране и осигурява възможност за координиране на процеса на вземане на решения за и оценка на хоризонтални политики. В рамките на системата за анализ, прогнозиране и оценка се събират, обработват и анализират данни и информация и на тази база се изработват обосновани прогнози и сценарии за бъдещо развитие в средносрочен и дългосрочен план. Изследванията служат за основа за изработване на законодателството и за вземането на политически решения. Финландското правителство приема ежегоден план за анализ, оценка и изледвания, с който насочва изледванията, проучванията и оценките в специфични приоритетни области, с което адресира своите нужди от информация, както и тези на отделните министерства. Целта на плана е да се създаде база за системно и широко използване на данните от изследванията и оценките при вземането на решения, управлението и оперативните процедури. Чрез осъществяването на този план се прави опит за укрепване на базата от знания, с която разполагат правителството и отделните министерства, за популяризиране на основания на доказателства начин на работа и за принос към цялостна стратегическа картина. Темите за изследване и оценка са групирани по стратегически приоритетни области, като за всяка тема се посочва водещото министерство и другите участващи министерства.

Системата за анализ и оценка е ресурсно обезпечена – предвидените ресурси за изпълнение на годишния план за 2018 г възлизат приблизително на 10 милиона евро. Тези средства се използват за анализи, оценки, прогнози, сравнения на въздействието на различните инструменти на политиката и оценки на различни сценарии. Продължителността на проектите за анализ, изследване и оценка е от няколко месеца до три години. Част от средствата се заделят за спешни анализи и изследователска подкрепа за политически решения, които могат да възникнат на по-късен етап.

Дейностите по изследвания и оценка на политиките се координират от специална работна група към министър-председателя – Правителствена работна група за координиране на дейностите по изследвания, прогнози и оценка (TEA Working Group). Тя има междуведомствен характер – тя се състои от представители на всички министерства, които се назначават за членове от министър-председателя за неопределен срок. Работната група:

- изготвя годишния план за анализ, оценка и изледвания на базата на хоризонтално сътрудничество между министерствата

- организира търгове за изпълнение на изследователските проекти от външни изпълнители

- договаря и координира изследванията, прогнозите и оценките на политиките в съответните министерства

- разпространява информацията и знанието, генерирани в отделните министерства и други административни структури

- изготвя съвместни предложения до правителството за решения в съответните приоритетни области

Към работната група функционира Панел за прогнозиране, който координира съвместните дейности по прогнозиране и служи като мрежа за сътрудничество на министерствата в тяхната работа, свързана с изготвянето на доклада за правителствената прогноза.

Таблица 5: Механизъм за оценка на публичните политики във Финландия

Механизъм за оценка на публичните политики в Литва

Въвеждането на стратегическото планиране в Литва през 2000 г. е придружено с развитието на система за оперативна оценка. Основите на системата за оценката на изпълнението се поставят през 2002 г., когато правителството приема методология за стратегическо планиране, която регулира механизмите за разписване и одобряване на стратегически документи и планове, мониторинг на тяхното прилагане и ежегодно отчитане на постигнатите резултати. За целите на бюджетирането в програмния период 2007-2013 г. е разработена цялостна система за оценка на изпълнението, която е базирана на централизирано планиране и координиране на оценките, както и на междусекторно сътрудничество. Структурата на разработената тогава система се запазва и впоследствие.

Литовската интегрирана система за оценка свързва различни нива на изпълнение (микро, мезо и макро) и създава възможност за оценяване на дейностите не само на организационно ниво, но и на ниво обществена политика. Голямо внимание се поставя на качественото измерение на оценката на изпълнението. В периода 2009-2012 г. в рамките на проекта „Подобряване на управлението, базирано на резултати“ (VORT) се разработват и въвеждат някои от най-важните инструменти за управление на резултатите. През 2011 г. правителството приема Методология за формулиране и прилагане на критерии за изпълнение, използвани в документите за стратегическо планиране. Създадена е информационна система за мониторинг, която е съобразена не само с нуждите на индивидуалните ведомства, но и с мониторинга на изпълнението на централно ниво. Изградена е централизирана електронна информационна система за стратегическо планиране, съдържаща всички стратегически документи с референтни индикатори за тяхното изпълнение, както и данни и доклади от различни министерства.

Министерството на финансите носи цялостната отговорност за планирането и осъществяването на оценките, докато министерствата и другите публични институции, като междинни звена, са отговорни за планирането и осъществяването на оценките в рамките на тяхната компетентност.

Създаден е специален орган – Координационна група за оценка (Evaluation Coordination Group), който има за задача да прави преглед на планираните оценки, на процеса на тяхното осъществяване и на резултатите от тях и да прави препоръки към институциите, които участват в оценките. В процедурите по планиране, мониторинг и оценка е включен и Националният статистически офис, който консултира изработването на индикаторите за приоритетите на правителството, както и на краткосрочните и дългосрочни индикатори, залагани в стратегическите документи. Наред с това Националният статистически офис консултира отделните министерства относно методите за събиране на данни.

Събират се и се наблюдават данни както за планираните, така и от реалните стойности на показателите, посочени в стратегическите документи, за стойностите на различни икономически и социални показатели, както и за други показатели, определени от парламента и правителството. Данните, получени в процеса на мониторинг, се въвеждат в ИТ системата за мониторинг, която се управлява от кабинета на министър-председателя.

Оценките на политиките се извършват на базата на одобрен от правителството годишен план за оценка, изготвян от Министерството на финансите на базата на предложени от отделните министерства планове в сферата на тяхната компетентност. В него се посочват институцията и лицето, отговарящи за оценката, наименованието, предмета, общите и конкретните цели на оценката, метода за извършване на оценката (централизиран, децентрализиран), как ще се изпълнява оценката (вътрешно от съответната администрация, от смесени екипи, включващи както представители на компетентни институции, така и независими външни експерти, или изцяло от независими външни изпълнители), типът на оценката (предварителна, междинна, последваща) и сроковете за изпълнение.

Таблица 6: Механизъм за оценка на публичните политики в Литва

Механизъм за оценка на публичните политики в Испания

Опитът на Испания в сферата на оценката на политиките представлява интересен пример за създаване на механизъм за координиране на силно дефрагментирани практики по оценка на политики, развивани от различни организации с различни мандати без координация и взаимна обвързаност в продължение на 30 години – след преобразуването на Испания в децентрализирана територия, състояща се от 17 регионални правителства или автономни общности през 80-те години на миналия век.

До 2007 г. системата за оценка в Испания се основаваше на два основни стълба: оценката на съфинансираните от ЕС програми и оценката на програмите за сътрудничество за развитие. Оценките на програмите на ЕС са координирани от различни субекти, в зависимост от сектора на политиката. С оценяването на програмите за сътрудничество за развитие е натоварена Генерална дирекция „Планиране и оценка на политиките за развитие“ (Dirección General de Planificación y Evaluación de Políticas de Desarrollo, DGPOLDE) в рамките на Министерството на външните работи и сътрудничеството. Допълнително се осъществяват и оценки в конкретни области (главно в областта на образованието, здравеопазването и заетостта), обикновено от агенциите, отговарящи за оценяваните политики, или от специализирани организации. Оценки на публични политики и програми се осъществяват и от външни изследователски организации, които не са взаимно обвързани и не са свързани с определено министерство или агенция.

Процесът на институционализиране на система за оценка на политики в Испания получава сериозен тласък през 2007 г., когато е създадена Испанската агенция за оценка на публичните политики (Agenda Estatal de Evaluatión de las Políticas Públicas y la Calidad de los Servicios – AEVAL). Една от основните цели за нейното създаване е да се подобри правителствената координация на изпълнението на публичните политики в децентрализирана Испания. Другите важни цели на създаването й са насърчаване на по-рационалното изполване на публичните ресурси, подобряване на качеството на публичните услуги и засилване на отчетността пред гражданите.

Създаването на Агенцията добавя стойност в процеса на извършване на стратегически оценки, подпомага постигането на по-добро качество на обществените услуги и насърчава изграждането на култура на оценка и качество. Това, което е отличително за тази практика е комбинирането на оценката на публичните политики с оценката на качеството на публичните услуги в рамките на една организация. Приоритетите за оценка се задават от правителството на базата на Националния план за реформи. Оценки се правят и по искане от отделни министри – те обикновено са насочени към осигуряването на доказателства за вземане на решения и/или за изясняване на начина, по който следва да се прилагат конкретни политики. Оценките обхващат целия цикъл на интервенция, от процеса на планиране (предварителна оценка), през изпълнението (междинна оценка) до последваща оценка. Агенцията започва дейността си с по-прагматичен подход към осъществяване на оценките, без наличие на единна методология, но постепенно създава единна методологическа рамка за оценка.

Управлението на агенцията се осъществява на междуведомствен принцип – в управителния й орган участват представители на Министерството на икономиката и финансите, Министерството на външните работи и Президентството, както и представители на синдикатите и признати експерти в конкретни области на политиката. Допуска се и участието на представители на регионалните правителства на базата на специални споразумения за партньорство. AEVAL стартира дейността си като агенция в рамките на Министерството на публичната администрация, а от 2009 г. е прехвърлена към администрацията на президента. През юли 2017 г. функциите на агенцията са поети от Института за оценка на публичните политики и Главната дирекция за публично управление.

Таблица 7: Механизъм за оценка на публичните политики в Испания

Целия доклад може да намерите тук: IndustryWatch-Good Practices_policies_EU

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА „ИНДЪСТРИ УОЧ“ Е СРЕД ТОП-ЕКСПЕРТИТЕ ПО ИКОНОМИКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО В ЕВРОПА

Industry Watch — Fri, 17 Feb 2017 11:13:22 +0000

Управляващият съдружник в „Индъстри Уоч“ Асенка Христова беше избрана за член на Европейската експертна мрежа за икономиката на образованието (EENEE). Мрежата обединява 25 водещи експерти по икономика на образованието и има мандат да подпомага и съветва Европейската комисия в анализа на икономическите аспекти на образователните политики и реформи. Като мозъчен тръст, мрежата се надява да допринесе за създаването на европейско изследователско пространство в областта на икономиката на образованието и да служи като платформа за разпространение на знания и за насърчаване на изследванията в тази област. EENEE е спонсорирана от Европейската комисия, Генерална дирекция „Образование и култура“, и е координирана от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) и Института Ifo. Сред членовете на мрежата са световно известни изследователи като проф. Ерик Ханушек, проф. Лудгер Восман, проф. Джорджио Брунело, Мартин Уест и др.

За повече информация:
http://www.eenee.de/eeneeHome.html

ИКОНОМИКАТА ПРЕЗ 2017 – всичко от редовните доклади на Индъстри Уоч

Industry Watch — Wed, 07 Dec 2016 10:49:25 +0000

В началото на 2017 г. Industry Watch навършва 13 години. Използвахме ги, за да създадем най-добрите аналитични продукти за бизнес средата в България. Убедени сме, че с нашите анализи и препоръки сме помогнали за по-добро планиране на бизнеса на тези, които ни се довериха.

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Благодарим ви, че ще разгледате възможността да станете част от клуба от наши абонати през 2017 г., за да бъдете добре информирани при взимане на инвестиционни решения.

Нашето желание е абонаментната ни услуга да помага, както с предлаганите детайлни икономически индикатори и данни, така и като спестява време и пари за ежедневно наблюдение на международните и местните политически, финансови и икономически новини.

Subscription 2017

Трети годишен бизнес форум OUTSOURCING DESTINATION BULGARIA

Industry Watch — Tue, 08 Nov 2016 09:08:52 +0000

Индъстри Уоч за трета поредна година е съ-организатор на годишния бизнес форум “Outsourcing Destination Bulgaria: Technology, Innovation, Disruption”, който ще се проведе в Пловдив на 22 ноември 2016.

Вижте темите

SAVE A SEAT

Темите в тазгодишната конференция са:

ОБРАЗОВАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО: ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ 4.0 – Индустрия 4.0 е текущият тренд на автоматизация и обмен на данни в производствените технологии и бизнес процеси. Как това променя света на професиите и как образованието отговаря на това?

ГЛОБАЛНИ ТРЕНДОВЕ В АУТСОРСИНГ ИНДУСТРИЯТА: НИШИ НА ПАЗАРА НА BPAAS И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – Пазарът на бизнес процеси като услуга (BPaaS) се развива динамично, споделените центрове за услуги (SSC) се увеличават в недалечни аутсорсинг дестинации. България може да се възползва от нов шанс за развитие на услуги с по-висока добавена стойност.

ПЛОВДИВ ОТВЪД АУТСОРСИНГ РАЗВИТИЕТО: ПОТЕНЦИАЛ НА ГРАДА ДА СЕ РАЗВИЕ КАТО ИНОВАЦИОННА ДЕСТИНАЦИЯ – Вторият град в България за аутсорсинг е също така първи по привличане на индустриални инвестиции. Какъв е потенциалът за аутсорсинг на процеси от традиционни производства, разположени в региона? Ще може ли Пловдив да приеме някои SSC от бъдещите “умни фабрики”?

Save a seat

ОБРАЗОВАТЕЛНО-ИНДУСТРИАЛЕН БОРД

Industry Watch — Wed, 05 Oct 2016 07:31:55 +0000

На 29 септември обявихме старта на новия ОБРАЗОВАТЕЛНО-ИНДУСТРИАЛЕН БОРД. Неговата цел е да свърже плановете на работодатели и професионални гимназии, за да отговори на увеличеното търсенето на човешки ресурс.

Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria

На 29 септември обявихме старта на новия Образователно-индустриален борд. Неговата цел е да свърже плановете на работодатели и професионални гимназии, за да отговори на увеличеното търсенето на човешки ресурс. Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria.

Цели на борда:

Задоволяване на увеличеното търсенето на човешки ресурс с различни професионални квалификации и компетенции, чрез свързване на плановете на работодатели и професионални гимназии.
Предлагане на разнообразни модели за бързо адаптиране на професионалното образование към нуждите на работодателите чрез подходящо интегриране на техните планове в обща платформа.

Основата на работещ модел:

“Тракия икономическа зона” – най-динамичният индустриален клъстер у нас, дава няколко модела за успешна интеграция на плановете на индустрията с тези на средните училища. Засега моделите са основно такива, при които големи работодатели “осиновяват” по една паралелка в подходяща професионална гимназия (осигуряват средства и ноу-хау за провеждане на модерни обучения, отговарящи на съвременното развитие на индустрията.) Тези казуси са добра основа за разгръщане на национална платформа между индустрията и образованието – Образователно-индустриален борд, който да подпомага разработването и внедряването на иновативни и ефективни програми/практики на сътрудничество между училищата и работодателите за преодоляване на недостига от умения на секторно ниво.

Защо не работи моделът “от микро към макро”?

Някои възможни причини защо тези практики все още не са станали масови:

Трудности при интегриране, координация и комуникация между работодатели и директори на училища.В някои региони недостиг на деца – кандидати за професионално образование.
Колебливост на работодателите (особено на по-малките и средни) да инвестират в обучение, освен ако не става въпрос за належаща нужда от тясно специализирани умения.
Липса на работещи механизми за споделяне на разходите между повече участници (образователни институции и работодатели)
Трудности при координиране на средно-големи работодатели да споделят финансиране на обучителни програми за квалификация на персонал с конкретни компетенции.
Липса на адекватни данни, които да подпомогнат разбирането на това какви умения са необходими на отделните индустрии и какви практики имат най-добър потенциал за постигане на ефективност на професионалното обучение в съответствие с нуждите на пазара на труда

Какво предлагаме?

ОИБ изгражда и поддържа висококвалифициран екип от експерти – икономисти и други социални специалисти с богат опит в изследванията в сферата на образованието и пазара на труда.
ОИБ има характер на приложен изследователски център / институт с капацитет от експерти-изследователи, които анализират ефектите за пазара на труда от различни казуси и добри практики, предлагат решения за адаптиране и внедряване в други работодатели и училища.
ОИБ извършва дейности, типични за мозъчен център (think tank), както и излъчва консултантски екипи (task forces) за внедряване на решения на местно и микро ниво.

Първоначални дейности за проектно финансиране:

Проучване на готовността на работодателите да инвестират в модернизацията на професионалното образование – създаване на образователно-индустриална карта по региони.
Изграждане на национална база данни (за търсени умения и компетенции в различните индустрии, за програми в професионални училища по региони, за успешни практики на сътрудничество между училища и работодатели и др.), която да подпомогне вземането на информирани решения за адаптиране на учебните програми, за разработване на конкретни иновативни форми на сътрудничество между училищата и работодателите и за финансиране на конкретни проекти в училищата.
Изготвяне на препоръки за промяна на нормативна база на база на проучване на основните пречки пред бързото адаптиране на образованието дори при активни работодатели, които са готови да финансират проекти в училищата.
Създаване на мрежа от професионалисти, учители, работодатели, които да бъдат ментори-мотиватори в професионалната ориентация на ученици класовете преди гимназия, както и по време на обучението в професионални гимназии.
Създаване на платформа за популяризиране на професиите, която по достъпен начин да подпомага с адекватна информация решенията на родители и ученици да се записват в професионални гимназии (например, но не само: профили на професии, трендове в отделните индустрии, очаквано търсене/работни позиции, заплащане, обучителни програми, организиране на дни на отворените врати в конкретни предприятия).
Внедряване на система за оценка на меки умения и поведенчески характеристики в училищата, която да подпомогне личностното развитие на учениците с оглед успешната им реализация на пазара на труда.

ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ 2016-2017: ОБЗОР И ПРОГНОЗИ

Industry Watch — Tue, 30 Aug 2016 09:39:06 +0000

В редовния годишен доклад Индъстри Уоч представя възможен сценарий за развитие на българската икономика в следващите 12 до 24 месеца, в който се засилва ролята на вътрешното търсене като фактор за растежа. Повод за представяне на сценария е приключилата оценка на качеството на активите в банковата система, извършените стрес-тестове и свързаните с това очаквания за промяна в пазарните стратегии на финансовия сектор.

Състояние на европейската икономика, нови двигатели на растежа и предизвикателства на пазара на труда и производителността

(акценти от годишния икономически обзор на Индъстри Уоч)

Европа в капана на ниските лихви

Дългогодишните опити на ЕЦБ да стимулира европейската икономика без особен успех показват, че безработицата в Европа отразява съществуването по-скоро на структурни дисбаланси и в по-малка степен влиянието на циклични фактори. Отрицателните депозитни лихви и изкупуването на корпоративни облигации засега не водят до желания ефект. В много европейски страни кредитирането е ограничено въпреки привидно ниската цена на финансирането. В шест страни от еврозоната (и две страни извън еврозоната) банковият дълг домакинствата се свива на годишна основа в средата на 2016 г. Корпоративният дълг също се топи в 8 страни от еврозоната (и една страна извън еврозоната – Румъния) към юни 2016 г. Въпреки ниската доходност, както фирмите, така и домакинствата в почти всички европейски страни спестяват. Нарастването на домакинските спестявания е пряко отражение на несигурността по отношение на доходите и заетостта и все още ниското потребителско доверие. Статистиката показва, че много европейски компании предпочитат да акумулират ликвидни средства, отлагайки инвестициите в дълготрайни активи.

В тази среда на крайна предпазливост от страна на частния сектор, икономическият растеж в Европа ще продължи да бъде бавен, движен по-скоро от външни фактори, при липсата на вътрешни двигатели на растежа.

Сценарий за икономиката на България при активизиране на вътрешното търсене

Износът беше основен фактор за възстановяването в периода 2010 – 2015 г. след тежкия спад от 2009 г. За последните пет години икономиката на България е нараснала със 7.9% в реално изражение (и 17.1% в номинално изражение). За същия период реалният ръст на износа е близо 32%, като износът само на стоки е над 38%, докато крайното потребление се е увеличило едва с 6%. По текущи цени ръстът на експорта доближава 45%, при нарастване на потреблението с 13.2%. Едновременно с това, българската икономика се развиваше в среда на отлив на капитали. Вътрешният кредит за фирмите се сви с 2.2% за последните 18 месеца, а за последните 3 години външнияt дълг на частния сектор намаля с почти 6 млрд. евро – 2.5 млрд. на банките и 3.5 млрд. на предприятията в реалния сектор.

Сценарият не предвижда спад на износа, а по-скоро умерено забавяне на темповете на растеж, и относително нарастване на вътрешното търсене. По-конкретно, в този сценарий икономическата среда ще се се характеризира с:

Нетен приток на чужд капитал към България (преки инвестиции и кредити);
Оживление в банковото кредитиране за предприятия и домакинства;
Запазване на ръста на заетостта и доходите;
Липса на вътрешни и външни шокове, включително политически.

Ако тези очаквания се сбъднат, могат да се очакват динамични промени в структурата на икономиката. За 11 бизнес сектора промяната ще има значителен ефект. В предприятията, движени от износа, ще настъпи общо забавяне на растежа. В 2 от 6 сектора, които за последните три години отчитаха бърз ръст за следващите 12-24 месеца може да се очаква умерен ръст. За 3 от 8-те сектора с умерен растеж 2013-2016 може да се очаква стагнация, а за още 3 – дори минимален спад.

В секторите движени от вътрешното търсене, очакваме поне за 2 умереният растеж през последните 3 години да се превърне в бърз. Четирите стагниращи сектора и три от тези с умерен спад ще отчетат умерен ръст. От 5-те сектора, най-тежко засегнати до момента, за 1 може да се очаква бърз ръст и за 2 умерен ръст при реализиране на описания сценарий.

Таблица 1: Очаквания за представянето на секторите, движени от експорта

Таблица 2: Очаквания за представянето на секторите, движени от вътрешното търсене

Източник: Industry Watch

Производителността на труда в България в перспектива

През 2015 г. производителността на труда в България се увеличава с 2.6% годишно в реално изражение– най-бързият темп от 2012 г. насам. През последните 15 години производителността на българските работници нараства всяка година, с изключение на 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия.

Между 2000 и 2015 г. производителността на труда в България се увеличава темпове близки до останалите централно и източно европейски страни. Българската производителност обаче се повишава много по-бързо отколкото производителността на труда в еврозоната и ЕС като цяло.

И през 2015 г. обаче производителността на българите се увеличава по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения. Този процес не е устойчив и трябва да се разглежда в контекста на нарастването на коефициента на заетост до нивата от 2008 г. Структурните дисбаланси по отношение на заетостта според образование и квалификация предполагат, че допълнителните работни места, създавани в следващите години, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование. Това ще е сериозна бариера пред ръста на производителността на труда и конкурентноспособността на икономиката.

Графика 1: Среден реален ръст на производителността на труда – 2000-2015 г. (в %)

Източник: Industry Watch

ФИНАНСОВО БОГАТСТВО И ПАЗАР НА ЖИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ: 10 ГОДИНИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА INDUSTRY WATCH (специален обзор)

Industry Watch — Sat, 09 Jul 2016 18:52:24 +0000

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

повече по темата

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб. Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА

Национален форум: Доброволчеството – фактор за реализация

Industry Watch — Wed, 15 Jun 2016 08:02:56 +0000

Асенка Христова ще представи резултати от изследването „Доброволчеството – фактор за реализация”, изготвено от Индъстри Уоч ГРУП ООД по време на национален форум „ Доброволчеството – фактор за реализация”, който ще се проведе на 22 юни 2016 в х-л Рамада, София, зала Опал.

По време на форума представители на различни сектори – бизнес, национални власти, НПО, образователни институции и др. ще дискутират теми и практики, свързани с валидиране на знания, трупани по неформален път, доброволчеството и признаването му пред работодатели, усвояване на меки и професионални умения през неформално учене и как те спомагат личностната и професиоанална реализация на младите хора в България.

БОГАТСТВОТО НА ДОМАКИНСТВАТА СЕ УДВОЯВА, А ДЪЛГЪТ НАМАЛЯВА СЛЕД 2008г.

Industry Watch — Tue, 19 Apr 2016 09:59:11 +0000

През 2015 г. спестяванията на населението се повишиха най-осезаемо за близо десетилетие. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, първо тримесечие на 2016 г.

Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5.8 млрд. лева през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Процесът на нарастването на финансовото богатство протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г. повече по темата

Банковите депозити продължават да бъдат най-предпочитаната форма на спестяване въпреки значителното понижение на лихвите, което наблюдавахме през последните години. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове. Ролята на пенсионните фондове обаче се засилва. През 2015 г. над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г.

За изминалите седем години, парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време, спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции остава в рамките на незначителните около 3% от общото богатство.

Графика: Финансовото богатство на домакинствата в перспектива – 2007-2015 г.

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016

Графика: Съвкупно финансово богатство като дял от БВП

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016

Абонамент за доклада

Абонаменти 2016

Работилница: Обезлюдяването на област Ловеч и възможности за преодоляването му

Industry Watch — Mon, 14 Mar 2016 08:58:56 +0000

Асенка Христова от Индъстри Уоч Груп ООД ще представи резултати от изследването „Младежката безработица (с акцент върху нискоквалифицираните и дългосрочно безработни млади хора) в област Ловеч, предпоставки и начини за преодоляването й”