Пазарът на труда в България продължава да бъде динамичен през 2017 г., като коефициентът на заетост на лицата на 15-64 години възлиза на 66.9%  и вече надхвърля предкризисния пик  от 64% през 2008 г. Въпреки че заетостта в относително измерение вече надвишава равнищата в апогея преди настъпването на световната криза, заетите лица като абсолютен брой през 2017 г. са с 210.5 хил. по-малко от 2008 г. Свиването на общия брой заети лица за десетилетие се дължи както на съкращаване на работни позиции, така и на демографски процеси, изразяващи се в застаряване на населението и значителна нетна емиграция, която се засили след окончателното отпадане на ограниченията за работа на българи в ЕС през 2014 г.

От гледна точка на търсените професии, през 2017 г. най-голямо е увеличението на заетия персонал в услуги, търговия и охрана (31.5 хил.) и лицата, ангажирани в професии, неизискващи специална квалификация (31 хил.). Тези два класа професии обясняват близо половината от отчетения растеж на заетостта през изминалата година. Общо над 41 хил. лица нетно са новозаетите квалифицирани работници, машинни оператори и монтажници.

Засиленото търсене на труд в българската икономика през 2017 г. в условията на твърди демографски ограничения стои зад двуцифрения ръст на заплатите – средно с 10% общо за икономиката през 2017 г. На базата на размера на трудовото възнаграждение и динамиката през годината, секторите в българската икономика могат да бъдат разделени условно на четири групи:

• сектори със заплащане над средното и темп на увеличение на заплатите под средния за страната (финансови услуги, енергетика, ИКТ);
• отрасли с по-ниско от средното възнаграждение и изоставаща динамика – хотели и ресторанти, строителство, селско стопанство, култура и развлечения;
• сектори с относително високо заплащане и бърз ръст на заплатите – добивна промишленост и професионални дейности;
• отрасли с по-ниско възнаграждение на труда, което обаче се покачва изпреварващо – операции с имоти, административни дейности, образование, търговия и авто-ремонт и преработваща промишленост.

Делът на работните места в столицата и област Пловдив се разширява през изминалата година – близо една трета от наетите лица през 2017 г. са концентрирани в София-град, а около една десета в област Пловдив. Неслучайно, общият доход на наетите лица, отчитащ както повишението на заплатите, така и създадените работни места, се увеличава най-осезаемо  именно в тези 2 области на страната. Други области с двуцифрен ръст на дохода от труд са Габрово, Ямбол, Софийска област, Бургас и Разград. Най-незабележимо – с под 1% годишно нараства доходът, който са получили наетите в областите Силистра и Добрич, а във Видин трудовият доход дори се свива през изминалата година.

Цените на жилищата шестте най-големи града на страната се различават значително, ако бъдат пречупени през средното възнаграждение на работещите. След отчитане на различията в заплатите, измежду шестте най-големи града на страната относително най-скъпи са апартаментите във Варна (с 14.4% по-скъпи от София-град), а най-достъпни за работещите са жилищата в Пловдив

Регионалната динамика на трудовите доходи зависи както от активността в реалната икономика, така и от гъвкавостта на предлагането на труд по линия на включването на неактивни лица в работната сила и вътрешната миграция от съседни по-малки населени места. Възможностите за намиране на заетост в други европейски страни също оказва силно въздействие върху заплащането по области и трудностите, които работодателите срещат при осигуряване на необходимия персонал. Трябва да се отбележи, че интересът към работа в чужбина варира значително по области.

Основни тенденции в развитието на въздушния транспорт в Европа

/резюме и ключови показатели от непериодичен анализ на Индъстри Уоч/

През 2017 г. пътническият въздушен транспорт отчита ръст от 8.5% в Европа (7.7% в страните от ЕС) – най-високият ръст от 13 години насам, като за последните 5 години увеличението на броя на обслужените пътници е 30%. Двуцифрен ръст отчитат летищата в Централна и Източна Европа, както и в Португалия, Малта и Кипър. Петте най-големи летища са обслужили с 5.5% повече пътници за изминалата година спрямо 2016 г., като броят на летищата с трафик над 25 млн. пътника годишно е нараснал от 14 през 2012 г. до 24 през 2017 г.

Тези резултати трябва да се разглеждат като част от динамичните промени, случващи се както в управлението на летищата, така и в пазарното поведение на авиолиниите. Така например, по данни за 2016 г. са открити нови 3000 полета (routes) , които са изместили закритите 2500 маршрута – или съответно 17% и 14% от общия брой дестинации в Европа за годината. Нискотарифните авиокомпании откриват и закриват дестинации с двойно по-голям интензитет от традиционните превозвачи. Летищата трябва да се развиват в силно конкурентна среда, като с изключение на 10-те най-големи, за всички останали пътниците могат да избират полети по 20 до 30% от дестинациите от алтернативно летище на до 100 км разстояние.

Двигатели на растежа при дестинации в рамките на ЕС са нискотарифни и необвързани превозвачи – близо 99% от увеличените места в полети в ЕС за периода 2010-2016 г. се дължи на тях. Общо за полетите от и за Европа приносът на този вид авиокомпании е малко над 60%, като особено важен е той за летищата, обслужващи между 5 и 10 млн. пътника годишно – около 94%. Увеличава се броят на обслужваните дестинации, като директните полети са с 5.4% повече през 2017 г., при ръст на предлаганите полети с прекачване е 3.8%. Нискотарифните превозвачи вече заемат 32% от директните връзки, докато преди 10 години делът им е едва 13% – постигайки ръст за периода 2007-2017 г. от 175%, при намаление на предлаганите директни полети от традиционните авиолинии с 8%. За същия период най-голямо увеличение – над 24% – на предлаганите дестинации с директен полет са летищата с обслужват между 5 и 10 млн. пътника, като там нискотарифните компании вече превозват 43% от пътниците.

Активните стратегии за адаптация към потребностите на пазара и растеж при засилена конкуренция са резултат и от реформите в собствеността и управлението на летищната инфраструктира в много европейски страни. През 2010 г. близо 77% от летищата в Европа са изцяло държавна собственост, докато през 2016 г. делът им спада на 53%; летищата, оперирани от частни или смесени компании нарастват от 14% са вече 30%. Едва в 6 страни от ЕС летищата се стопанисват изцяло от държавата. В последното десетилетие бяха концесионирани много летища в Източна Европа – Любляна, Загреб, Скопие, Тирана, наскоро и Белград, 14 летища в Гърция през миналата година, 10 летища в Португалия през 2012 г., голяма част от летищата в Испания се управляват от смесена компания с частни инвеститори. В Обединеното кралство има най-дълга история на публично-частни партньорства в сектора, 22 летища с трафик над 1 млн. пътника годишно се управляват от частни или смесени оператори.

Доброто управление на летищата е фактор както за привличане на превозвачи, подобряване на свързаността и инвестиции, така и за създаване на нови услуги и диверсификация на източниците на приходи. През 2016 г. 37% от приходите на европейските летища са различни от авиационни такси – включително  наеми, бизнес услуги, обслужване на пътниците, реклами и др.

Развитието в България, бъдещето на Летище София и перспективата в европейски контекст

Данните сочат, че делът на въздушния транспорт при на осъществените пътувания за повече от ден в България през 2016 г. е бил 5.9%, докато средно за гражданите на ЕС надхвърля 13%. Разликата е значителна, въпреки нарастването на дела в България с 50% за последните 4 години.

Във фокуса на анализа на развитието и ползването на въздушен транспорт в България логично е състоянието на Летище София. За последните четири години обслужените пътници нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30.3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа през последната година.

Растежът е следствие на навлизане на нови участници на пазара, засилена конкуренция и общо подобряване на икономическата картина в страната. За миналата година над 53% от пътниците са ползвали 2 нискотарифни компании (Райънеър и Уизеър), едва 15% националния превозвач и по-малко от 7% Луфтханза Груп. Едновременно с това, България отчита ръст на БВП на човек от населението от 4.3% средно за последните 3 години (най-висок в ЕС след Румъния), като средните заплати са се увеличили с 30% за периода. Същевременно, в сектора на информационните технологии – в който доходите са около 3 пъти над средните за страната – работните места са нараснали 4 пъти за последното десетилетие, като почти изцяло те са концентрирани в София.

Летището в София няма специализация, то обслужва както почти изцяло бизнес пътуванията от и за България, така и българите, работещи за кратко или продължително в по-богати страни от ЕС, студенти в чужди университети, българите с туристически пътувания, както и все по-бързо нарастващия брой посетители на София за кратки градски ваканции. Всъщност, „откриването“ на София за туризъм е именно резултат от такава трансформираща промяна – едновременното навлизане на конкуренция в полетите до града и разширяването на ползването на онлайн приложения за търсене, оценяване и резервиране на услуги. Според изследване на столичната агенция за инвестиции, през 2016 г. – т.е. преди нарастването с 30% на трафика през 2017 г. – 56% от туристите пристигат с нискотарифна авиокомпания и нощуват в некатегоризирани места за настаняване. Общо за България, такъв тип настаняване достига 35% през 2017 г., при 15% през 2012 г., което надхвърля средните стойности за ЕС от 27%, по данни от Евростат.

Водеща дестинация за 2015-2017 г. неизменно е Лондон, като броят на пътниците за столицата на Обединеното кралство е с над 3 пъти по-голям от следващата дестинация Милано. Конкуренцията във вътрешните полети до Варна от своя страна придвижи града до трето място по трафик от Летище София с почти удвояване на броя пътници.

Концесия и развитие

Планираното отдаване на Летище София на концесия трябва да се разглежда в контекста на динамиката на европейския пазар на въздушен транспорт. Бъдещата процедура трябва да е насочена към избор на кандидат, който има опит и дългосрочна визия за развитие, насочено към подобряване на услугата, увеличаване на свързаността и достъпа за пътниците, разширяване на ползването на въздушния транспорт. Привличането на стратегически инвеститор при добре формулирана рамка за дейността е шанс за по-добро управление, от което полза ще имат пътниците, местния бизнес и общото позициониране на България като инвестиционна дестинация. Какво най-малкото трябва да очакваме от концесията:

-       Фискалният ефект, или по-скоро, първоначално платената цена, не трябва да е единствен и водещ критерий. Въпреки това, при прозрачна и правилно структурирана процедура, очакваните приходи не са пренебрижимо малки – в последната година при сделката за летището в Белград, което обслужва с 20% по-малко пътници от софийското, бе договорена сума от 500 млн. евро и бъдещи 700 млн. евро инвестиции.

-       Дългосрочната цел е София, а и голяма част от България, да получат повече достъп и свързаност с добро качество и на конкурентна цена. Летището и в момента, а още повече – в бъдеще – ще трябва да предлага комплексна услуга, да обслужва бизнес пътници, студетни и сезонни работници, търсещи ниски цени, туристи за близки и далечни дестинации, да предлага връзки с големи хъбове, осигуряващи още повече връзки и маршрути. Затова бъдещия оператор трябва да има разнообразен опит и добри позиции както с нискотарифни или регионални авиокомпании, така и с традиционни превозвачи, обслужващи глобален трафик.

-       Добрата свързаност е предпоставка за позициониране като добра инвестиционна дестинация и отваряне на региона и страната за разнообразни услуги – от културни фестивали, през медицински услуги до развлекателен туризъм. При избора на концесионер е важна визията на кандидатите – доколко те имат разбиране за важната роля, която имат за развитието на града и региона, доколко това е част от стратегията им за управление на инфраструктурата. От друга страна, трябва да се отчита, че са възможни и други стратегии – например, от оператори на летища в близост до София – които по-скоро целят ограничаване на услугите и свързаността на града до регионална точка, обслужваща визия на друг хъб или превозвач. Условията за избор на концесионер трябва да отчитат в максимална възможна степен подобни рискове.

-       В среда на иновативно предприемачеството самата промяна в предлагането създава търсене – видно например от трафика по линията София-Варна. „Неразработен“ пазар са много от градовете от Източна Европа  – доскоро авиокомпаниите се фокусираха върху „гарантиран“ поток от работници и студенти към по-богатите страни в Западна Европа. Целият регион обаче вече е в ЕС – свободно пространство за движение на капитали, хора, стоки и услуги – което предполага както засилване на бизнес отношенията, така и избора на университет или болница за лечение между тези страни. Към момента, от 27 столици или градове с население над 300 хил. жители в Централна и Източна Европа, софийското летище предлага директни полети до 8 града. Няма полети до Тирана, Загреб или Сараево, няма свързаност и с водещи ИТ хъбове като Клуж, Краков, Лодз или Вроцлав, столиците на Балтийските републики, или Солун.

-       Независимо от Брекзит, Великобритания ще остане предпочитано място за висше образование, а важността му като транзитен хъб и център на финансовите пазари за Европа предполага, че не трябва да отписваме трафика между София и основните летища на острова. Новите дестинации от последната година – например, значителният пътникопоток към Станстед – показва, че потенциалът далеч не е достигнат.

-       Не на последно място – самото летище може да създава добавена стойност и чрез разширяване на предлаганите услуги. Пространството в терминалите може да се използва за маркетинг и бизнес изложения, а сградите са в перфектна позиция да се превърнат в конферентен център. Средно за европейските летища например, 29% от неавиационните приходи са от наеми и бизнес услуги, различни от магазини и заведения за хранене. Бизнес услугите обикновено се характеризират с по-висока добавена стойност и биха могли да привлекат потребители с по-висока покупателна способност. Този тип услуги създават търсене за множество други дейности по веригата на добавената стойност (например кетъринг) и възможности за разкриване на допълнителни работни места. Развитието на бизнес услугите би засилило конкурентните позиции на столичното летище в борбата за привличане на нови авиокомпании и пускане на допълнителни маршрути от вече присъстващи компании.

Ключови индикатори от доклада: IWATCH Air Transport in Europe report 2018

Финансовите активи на българските граждани се повишават с 6.5 млрд. лева през последните 12 месеца, достигайки 75 млрд. лева към септември 2017 г. Това е най-голямото годишно увеличение на финансовото богатство от кризата насам. Забогатяването на населението през деветмесечието на 2017 г. е движено от ръста на заплатите и повишената доходност на активно управляваното богатство, която частично компенсира по-ниския лихвен доход от банкови вложения.

Ниските лихви явно не обезкуражават спестителите. Банковите депозити са най-предпочитаната форма на съхранване на богатството от българските граждани. Домакинствата са внесли по свои банкови сметки средства в размер на 2 млрд. 359 млн. лева през последните 12 месеца до септември 2017 г. – точно колкото през предходния 12-месечен период. По този начин 92% от увеличението на банковите депозити се дължи на нови вноски на домакинствата.

Вложенията, деномирани в български левове, се радват на най-голямо внимание от страна на индивидуалните вложители. Левовите депозити се повишават с 8.6% годишно, докато влоговете в чужда валута нарастват минимално. Това се дължи частично на поевтиняването на щатския долар спрямо българския лев (с 12.1% през 2017 г.).

2017-та ще бъде втората поредна година, в която растежът на жилищното богатство изпреварва темпа на увеличение на финансовите активи. Негативното въздействие на глобалната финансова криза върху благосъстоянието на българските граждани отшумява.

Цените на жилищата в страната се увеличават с 9% годишно през третото тримесечие на 2017 г., като общата динамика се ускорява. Средната цена на един кв.м. жилищна площ в страната е 544 евро към септември 2017 г. От дъното на пазара през 2013 г. досега жилищата са повишили своята цена с 23.2%, но все още са с 25% под предкризисния връх.

Една от причините за поскъпването на жилищата е ускореното кредитиране. През ноември лихвите по новите жилищни заеми отново се понижиха – до 3.8% – най-ниската стойност досега. Заради стопяването на лихвените вноски и ръста на заетостта и заплатите, обслужването на кредитите изглежда най-лесно от 2009 г. насам. От тази гледна точка, българските домакинства са в благоприятна позиция да посрещнат евентуално повишение на лихвите през второто полугодие на 2018 г.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“ съдържа:

-Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ представлява детайлен тримесечен анализ на финансовото посредничество, богатството на домакинствата и пазара на жилища.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. По-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.

Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.

Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.

Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.

Повече показатели за разходите за труд, активността на населението и заетостта може да намерите в редовния доклад на Industry Watch за пазара на труда „Biggest Cities Review, H1 2017”, който е достъпен срещу абонамент. Това периодично изследване съдържа:

• Специален фокус върху актуални тенденции и процеси на пазара на труда;
• Последни данни за състоянието на трудовия пазар;
• Ниво и динамика на заплатите по сектори;
• Цена на живот по градове;
• Съпоставяне на цените на жилищата и заплатите в регионален мащаб;
• Структура на населението от гледна точка на потенциала на пазара на труда;
• Доходи и наети лица – структура и динамика в регионален план;
• Разпределение на работните места по сектори и професии;
• Индикатори за прехода на пазара на труда – от неактивност към безработица или заетост.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Industry Watch разпространи сред своите абонати своя годишен икономически обзор , които разглежда възможностите и предизвикателствата пред българската икономика за 2017-2018 г. Предлагаме на вашето внимание основните акценти в изследването. 

Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

-          След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

-          Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%.

-          Все по-засилената интеграция на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

-          Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима.

-          Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

-          Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

-          За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.

Повече детайли може да намерите в приложения файл с резюме на основните акценти в доклада.

IWATCH-Economic-Overview-2017-Summary

Пълният доклад е достъпен срещу абонамент. За повече информация, може да пишете на subscription@iwatchbulgaria.com

България е на последно място по БВП на човек от населението в Европейския съюз – едва 47% от средното за съюза. Този факт трябва да е отправната точка за всеки, който иска да управлява. Нещо повече – за последните 10 години България е „на опашката“ дори в сближаването. Намаляваме разликата с едва 10 процентни пункта, като само Чехия, Унгария и Хърватска са сближавали доходите си към средноевропейските по-бавно. В същото време Литва, Румъния, Полша и Словакия догонват с почти двойно по-бързи темпове.

За бърз и устойчив растеж са важни много фактори, но в крайна сметка те се свеждат до благоприятни условия за инвестиции в капитал и технологии, образование, насърчаване на труда, иновациите и предприемчивостта. Ако икономическият просперитет е водеща цел на едно правителство, то трябва да води политики, които спомагат за създаването на такива условия и премахват пречките, често създавани от лошо скроени или откровено безмислени регулации.
Преди парламентарните избори през 2013 г. в Индъстри Уоч подходихме нестандартно – вместо общи коментари по предизборните обещания на партиите, решихме да насочим вниманието на политиците, представителите на бизнеса и данъкоплатците към 30 индикатора, илюстриращи различни проблеми и предизвикателства пред дългосрочното увеличаване на доходите и растежа.
Почти точно четири години по-късно, решихме да проверим какво се е променило, като актуализирахме данните за същите показатели (без няколко, които поради естеството си нямат актуалност днес). Сравнението е наполовина обнадеждаващо – индикаторите, измерващи текуща икономическа динамика, са по-добри и илюстрират излизането от кризата; структурните проблеми, които са трайна пречка пред дългосрочен ръст на производителността и просперитата, в значителна степен остават.
Ето избраните показатели, с данните от 2013 г. и най-новите достъпни данни към момента:

Пазар на труда и образование

• Преди: От 2000 до 2012, въпреки кризата, частният сектор у нас добавя 500 хил. работни места.
  Сега: От 2012 до 2016 г. в периода на възстановяване след кризата, частният сектор у нас добавя 110 хил. работни места.

• Преди: В България заети са едва 59% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС –64%, в Холандия – 75%.
  Сега: В България заети са едва 63.4% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС –66.9%, в Холандия – 75.2%

• Преди: В България 51% от мъжете на възраст 55-64 г имат работа (в Швейцария 80%, в Германия 68%, в Естония 60%).
  Сега: В България 58% от мъжете на възраст 55-64 г имат работа (в Швейцария 80%, в Германия 75%, в Естония 61%).

• Преди: В България 82% от хората с висше образование имат работа, само 27% от хората с основно и по-ниско.
  Сега: В България 84.2% от хората с висше образование имат работа, само 30% от хората с основно и по-ниско.

• Преди: В България едва 1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия – 49%, в Дания 36%, в Швеция 19%
  Сега: В България едва 1.1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия – 49%, в Дания 37%, в Швеция 17%.

• Преди: В България 43% от 15-годишните ученици показват слаби резултати по математика, според международното изследване PISA – при 23% средно за страните от ОИСР и 9% в Сингапур
  Сега: В България 42% от 15-годишните ученици показват слаби резултати по математика, според международното изследване PISA – при 23% средно за страните от ОИСР и 8% в Сингапур

• Преди: В България 4.7% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС 9.3%, в Германия 12%.
  Сега: В България 5.1% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС 10.5%, в Германия 14.5%.

• Преди: В България 18% от хората работят в събота, в ЕС – 27%, във Франция 29%.
  Сега: В България 19.5% от хората работят в събота, в ЕС – 27%, във Франция 30%.

• Преди: В България само 1.5% от хората участват във форми на „учене през целия живот“ (9% в ЕС, 32% в Дания).
  Сега: В България само 2% от хората участват във форми на „учене през целия живот“ (10.5% в ЕС, 31% в Дания).

Инвестиции, спестявания и отвореност на икономиката

• Преди: Чужди инвестиции в България за последните 10 години – 37.8 млрд. евро, 12.5% от БВП.
  Сега: Чужди инвестиции в България за последните 10 години – 28 млрд. евро, 7% от БВП .

• Преди: По време на най-бързия икономически ръст в БГ инвестициите в основен капитал бяха 34% от БВП (днес 21%).
  Сега: По време на най-бързия икономически ръст в БГ инвестициите в основен капитал бяха 34% от БВП (днес 20.3%).

• Преди: На един зает в България год. се инвестират 2800 евро в основен капитал, в Германия – 12000, в Швеция – 17000.
  Сега: На един зает в България год. се инвестират 2900 евро в основен капитал, в Германия – 14300, в Швеция – 22500.

• Преди: Вносът на инвестиционни стоки в България за последните 12м е 17% по-малко отколкото през 2008 г.
  Сега: Вносът на инвестиционни стоки в България за последните 12м е с 3.4% висок от този през 2008 г.

• Преди: Инвестиции в индустрията през 2000-2011 г. са 57 млрд. лева, ръст на добавената стойност 3 пъти, ръст на износа 4 пъти
  Сега: Инвестиции 2006-2015 в индустрията за 2006-2015 г са 65 млрд. лева – ръст на добавената стойност 1.9 пъти, ръст на износа 2 пъти

• Преди: Въпреки кредитната експанзия преди кризата жилищният дълг в България е едва 11% от БВП – в Австрия 28%.
  Сега: Стагнацията в кредитирането след кризата сви жилищният дълг на домакинствата до едва 9.5% от БВП – в Австрия 29%.

• Преди: Само 11% от финансовото богатство на домакинствата в България е спестяване за пенсия – в Холандия 50%.
  Сега: Само 15% от финансовото богатство на домакинствата в България е спестяване за пенсия – в Холандия 60%.

• Преди: Около 13% от търговията на България е с Турция – почти колкото с Италия и 2 пъти повече отколкото с Франция.
  Сега: Около 7% от търговията на България е с Турция, при 13.4% с Германия и 8.5% с Италия .

• Преди: Външната търговия на България е 138% от БВП, при 95% за Германия и едва 57% за Франция.
  Сега: Външната търговия на България е 140% от БВП, при 84% за Германия и едва 60% за Франция.

• Преди: Износът на България за Китай и Република Корея на нараснал 6 пъти за последните 3 години.
 Сега: Износът на България за Чехия, Словакия, Полша и Унгария е нараснал с 30%.

• Преди: За последните 12 месеца са издадени разрешения за строеж на жилища с обща площ 1.5 млн. м2, спад с 81% спрямо 2007 г.
  Сега: За последните 12 месеца са издадени разрешения за строеж на жилища с обща площ 2.5 млн. м2, спад с 69% спрямо 2007 г.

Публични финанси и бизнес среда

• Преди: Годишните социални разходи в България са 14% от финансовото богатство на домакинствата (в Швеция 7%).
  Сега: Годишните социални разходи в България са 20% от финансовото богатство на домакинствата (в Швеция 9%).

• Преди: В България за периода 2000-2008 бюджетният излишък е 0.1% от БВП, икономическият растеж е 5.8% средно в реално изражение, а държавният дълг намалява с 9.5 млрд. лева.
  Сега: В България за периода 2009-2016 бюджетният дефицит е 1.6% от БВП, икономическият растеж е 1.1% средно в реално изражение, а държавният дълг се увеличава с 12.9 млрд. лева.

• Преди: За 10-те години до 2012 държавните разходи на годишна основа нараснаха с 14 млрд лв, с 8.4% средно.
  Сега: За 10-те години до 2016 държавните разходи на годишна основа нараснаха с 14 млрд лв, с 5.9% средно.

• Преди: Работникът взима 66.5% от разходите на работодателя за труд, останалото отива в държавния бюджет
  Сега: Работникът взима 65.8% от разходите на работодателя за труд, останалото отива в държавния бюджет

• Преди: Инвеститорите в България минават през 21 административни стъпки при одобрени на строеж – в Швеция са 7.
  Сега: Инвеститорите в България минават през 16 административни стъпки при одобрени на строеж – в Швеция 7

• Преди: Несъстоятелността отнема средно 3.3 години и 10% в такси, събирането на вземане – 560 дни и 24% в такси.
  Сега: Несъстоятелността отнема средно 3.3 години и 9% в такси, събирането на вземане – 560 дни и 24% в такси

(РЕЗЮМЕ ОТ АНАЛИЗ НА „ИНДЪСТРИ УОЧ“)

През юли 2015 г. с изменение на Кодекса на труда бе уреден статута на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (т.нар. „еднодневен договор“). Създаденият нов вид краткосрочен трудов договор има за цел да уреди законосъобразното наемане на работната сила, ангажирана ежегодно за селскостопански дейности, които имат кампаниен характер и за кратък период от време изискват голям брой работещи. Изготвената от „Индъстри Уоч“ оценка на икономическите ефекти от прилагането на новата правна уредба разкри следните по-важни тенденции:

На макроикономическо ниво, ефектът на еднодневните договори върху заетостта е видим в месечната динамика на наетите лица в селското стопанство в периода 2014 – 2016 г. По-бързото нарастване на наетите лица през първото полугодие на 2016 г., което статистиката отчита, вероятно се дължи на изсветляване на селското стопанство чрез формализиране на сезонна заетост. Изпреварващото нарастване на наетите лица в селското стопанство след въвеждането на еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора се свива.

Няколко тенденции показват, че въвеждането на еднодневните договори не изместват традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 и 2016 г. 78% от лицата, осигурени по еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения през същата година. Броят лица, които са били били осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода от юли 2015 до септември 2016, надхвърля 23 хиляди. От тях над 17.7 хил. не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения и през 2014, или достига 76%. От своя страна, средният брой дни, което едно наето по такъв договор лице работи, е 4.2 дни в рамките на цялата година (при максимално допустими 90 работни дни). Тези данни потвърждават хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори са безработни лица, които не упражняват друга форма на заетост, или лица, които работят изцяло в сивата икономика.

По данни на НОИ, за периода юли-декември 2015 г.(след въвеждането им) от новата уредба са се възползвали 1 196 осигурители, като по еднодневни договори са работили над 15.2 хил. физически лица в продължение на 57.9 хил. работни дни, постъпили в периода юли-декември 2015 г. За периода януари-септември 2016 г. се наблюдава увеличение на броя осигурители, участващи физически лица и дни в осигуряване на лицата, наети по еднодневни договори. Броят на осигурителите достига 1 524, осигурените лица нарастват с 43%, до около 22 хил., а броят на отработените дни се повишава – с 63% до 94.3 хиляди.

През 2016 г. обхватът на еднодневните трудови договори се увеличава – земеделските производители, използвали еднодневни договори, са склонни да наемат по-голям брой работници на това основание. Средният брой осигурени лица наети от един производители се увеличава до 15 през 2016 г. спрямо 13 през 2015 г., а средното време, за което предприятията ползват еднодневни договори, достига 62 дни през 2016 г. при 48 дни година по-рано. Средният брой дни в осигуряване на едно наето лице се повишава до 4.2 дни през 2016 г. в сравнение с 3.7 дни през 2015 г.

Подобен извод може да се направи и резултатите от проведеното в рамките на изследването анкетно проучване сред близо 800 земеделски производители. Сред производителите, използвали такива договори през 2016 г., около 86% споделят, че работниците имат притеснение да не загубят достъп до социални помощи. Това показва, че предвиденият режим за запазване на достъпа до обезщетения, помощи и услуги е изключително важен фактор за приложимостта на еднодневните договори.

Най-значимият разход за работодателите, според резултатите от проучването, изглежда произтича от разяснителната кампания сред работниците за ползите регулацията – около ¾ от тях са влагали допълнителни усилия за разясняване на новия вид договор. Около 40% от производителите считат, че използването на еднодневните договори е довело до увеличаване на разходите за счетоводни услуги, като над половината оценяват времето за обработка на договор за един работник на около и над 5 минути.

Половината от респондентите смятат, че работниците срещат притеснение или трудност при попълването на личните си данни. Тези пречки могат донякъде да се преодолеят с промени в процедурите и реда за попълване и отчитане на трудовите договори. Фактът, че над 45% от респондентите предполагат, че работниците вероятно могат да намират друга работа без да им се налага да спазват тези процедури е индикатор за все още значителния дял на недекларираната заетост както в този сектор, така и изобщо за специфичната група потенциална работна сила (лица с ниско образование, трайно безработни, от маргинализирани групи и др. под.).

Въпреки трудностите, над 3/4 от фермерите, които са използвали еднодневни договори през 2016 г., планират да назначат персонал на краткотрайна сезонна селскостопанска работа през следващите 12 месеца (следващия сезон). Показателно е, че двойно по-голям дял от земеделските производители, използвали договори през 2016 г., считат възможностите и капацитета си да ги прилагат за достатъчни, в сравнение с тези, които не са ползвали такива договори. Тези резултати потвърждават хипотезата, че допълнителните усилия и разходи за работодателите са в голяма степен еднократни – свързани с първоначалното запознаване с правната уредба и подготовка за администрирането на договорите. Ако уредбата се доразвие и облекчи допълнително, вероятно сред тези, които за пръв път използват тези договори през 2017 г. голям дял ще продължат да го правят и занапред.

Редица страни от ЕС също са уредили възможността за краткотрайна заетост при сезонна работа. Водещ е възприетият принцип“Flexicurity” – засилване едновременно на гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения. Принципът е признат за един от ключовите цели на европейските пазари на труда в контекста на Европейската стратегия по заетостта и Лисабонската стратегия за модернизиране на пазара на труда. Този вид договори целят и допълнителна сигурност за работниците – в случаите, при които не са налични трудови договори, регламентиращи временната краткотрайна работа, работниците нямат достъп до някои видове трудови права и социални осигуровки. В известен аспект мерките, стимулиращи краткотрайната заетост се въвежда като средство, което би довело до трайна заетост. Все пак, основен мотив за въвеждане на подобен тип срочни договори е да се намалят практиките на недеклариран труд.

За фискалната политика, ролята на конкуренцията, значението на производителността на труда, тревожните сигнали за образованието и динамиката на експортно-ориентираните индустрии – избрани индикатори за изминалата 2016 г.

Вижте темите

SAVE A SEAT

Индъстри Уоч за трета поредна година е съ-организатор на годишния бизнес форум “Outsourcing Destination Bulgaria: Technology, Innovation, Disruption”, който ще се проведе в Пловдив на 22 ноември 2016.

Темите в тазгодишната конференция са:

• ОБРАЗОВАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО: ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ 4.0 – Индустрия 4.0 е текущият тренд на автоматизация и обмен на данни в производствените технологии и бизнес процеси. Как това променя света на професиите и как образованието отговаря на това?

• ГЛОБАЛНИ ТРЕНДОВЕ В АУТСОРСИНГ ИНДУСТРИЯТА: НИШИ НА ПАЗАРА НА BPAAS И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – Пазарът на бизнес процеси като услуга (BPaaS) се развива динамично, споделените центрове за услуги (SSC) се увеличават в недалечни аутсорсинг дестинации. България може да се възползва от нов шанс за развитие на услуги с по-висока добавена стойност.

• ПЛОВДИВ ОТВЪД АУТСОРСИНГ РАЗВИТИЕТО: ПОТЕНЦИАЛ НА ГРАДА ДА СЕ РАЗВИЕ КАТО ИНОВАЦИОННА ДЕСТИНАЦИЯ – Вторият град в България за аутсорсинг е също така първи по привличане на индустриални инвестиции. Какъв е потенциалът за аутсорсинг на процеси от традиционни производства, разположени в региона? Ще може ли Пловдив да приеме някои SSC от бъдещите “умни фабрики”?

Save a seat

Целта на събитието е да покаже на компании от различни сектори – производство, монтаж, иновации, ИТ – възможностите, които България предлага като инвестиционна дестинация.

По време на конференцията представители на държавата, местната власт и международни инвеститори ще обсъдят предимствата за правене на бизнес у нас. Ще се дискутира също какво трябва да се подобри в средата, така че да се създадат повече индустриални зони в страната, които да привличат предприятия и да създават работни места.

Industry Watch е партньор в първата конференция Doing Business in Bulgaria: Успехът на Пловдив и кои са новите региони с потенциал

Целта на събитието е да покаже на компании от различни сектори – производство, монтаж, иновации, ИТ – възможностите, които България предлага като инвестиционна дестинация.

По време на конференцията представители на държавата, местната власт и международни инвеститори ще обсъдят предимствата за правене на бизнес у нас. Ще се дискутира също какво трябва да се подобри в средата, така че да се създадат повече индустриални зони в страната, които да привличат предприятия и да създават работни места.

Основни теми в програмата ще бъдат:

Какво стои зад успеха на Пловдив: добрите примери за тези, които поглеждат към страната като инвестиционна дестинация

Когато се насочите към България: всичко, което трябва да знаете, преди да инвестирате – правни, финансови и въпроси, свързани с пазара на недвижими имоти, както и идеи от местните експерти

Голямото предизвикателство – човешкият капитал. Как да намерим, образоваме и запазим служителите си. Идеи за сътрудничество между държавата и частния сектор

Изгряващите звезди: Четири града, мотивирани да повторят успеха на Пловдив. Среща с кметовете, които ще представят интересни възможности за инвеститорите.

Програма на конференцията

Аудитория: бизнес мениджъри, инвеститори от България и чужбина – ЕС, Китай, Турция, представители на местната власт, финансови институции, консултанти и юридически кантори

Дата и място:
01-02 ноември, Гранд Хотел Пловдив (Новотел Пловдив)