Пазарът на труда в България продължава да бъде динамичен през 2017 г., като коефициентът на заетост на лицата на 15-64 години възлиза на 66.9%  и вече надхвърля предкризисния пик  от 64% през 2008 г. Въпреки че заетостта в относително измерение вече надвишава равнищата в апогея преди настъпването на световната криза, заетите лица като абсолютен брой през 2017 г. са с 210.5 хил. по-малко от 2008 г. Свиването на общия брой заети лица за десетилетие се дължи както на съкращаване на работни позиции, така и на демографски процеси, изразяващи се в застаряване на населението и значителна нетна емиграция, която се засили след окончателното отпадане на ограниченията за работа на българи в ЕС през 2014 г.

От гледна точка на търсените професии, през 2017 г. най-голямо е увеличението на заетия персонал в услуги, търговия и охрана (31.5 хил.) и лицата, ангажирани в професии, неизискващи специална квалификация (31 хил.). Тези два класа професии обясняват близо половината от отчетения растеж на заетостта през изминалата година. Общо над 41 хил. лица нетно са новозаетите квалифицирани работници, машинни оператори и монтажници.

Засиленото търсене на труд в българската икономика през 2017 г. в условията на твърди демографски ограничения стои зад двуцифрения ръст на заплатите – средно с 10% общо за икономиката през 2017 г. На базата на размера на трудовото възнаграждение и динамиката през годината, секторите в българската икономика могат да бъдат разделени условно на четири групи:

• сектори със заплащане над средното и темп на увеличение на заплатите под средния за страната (финансови услуги, енергетика, ИКТ);
• отрасли с по-ниско от средното възнаграждение и изоставаща динамика – хотели и ресторанти, строителство, селско стопанство, култура и развлечения;
• сектори с относително високо заплащане и бърз ръст на заплатите – добивна промишленост и професионални дейности;
• отрасли с по-ниско възнаграждение на труда, което обаче се покачва изпреварващо – операции с имоти, административни дейности, образование, търговия и авто-ремонт и преработваща промишленост.

Делът на работните места в столицата и област Пловдив се разширява през изминалата година – близо една трета от наетите лица през 2017 г. са концентрирани в София-град, а около една десета в област Пловдив. Неслучайно, общият доход на наетите лица, отчитащ както повишението на заплатите, така и създадените работни места, се увеличава най-осезаемо  именно в тези 2 области на страната. Други области с двуцифрен ръст на дохода от труд са Габрово, Ямбол, Софийска област, Бургас и Разград. Най-незабележимо – с под 1% годишно нараства доходът, който са получили наетите в областите Силистра и Добрич, а във Видин трудовият доход дори се свива през изминалата година.

Цените на жилищата шестте най-големи града на страната се различават значително, ако бъдат пречупени през средното възнаграждение на работещите. След отчитане на различията в заплатите, измежду шестте най-големи града на страната относително най-скъпи са апартаментите във Варна (с 14.4% по-скъпи от София-град), а най-достъпни за работещите са жилищата в Пловдив

Регионалната динамика на трудовите доходи зависи както от активността в реалната икономика, така и от гъвкавостта на предлагането на труд по линия на включването на неактивни лица в работната сила и вътрешната миграция от съседни по-малки населени места. Възможностите за намиране на заетост в други европейски страни също оказва силно въздействие върху заплащането по области и трудностите, които работодателите срещат при осигуряване на необходимия персонал. Трябва да се отбележи, че интересът към работа в чужбина варира значително по области.

В много от страните-членки на Европейския съюз се прилага систематичен подход за оценка на публичните политики, основан на принципите на базирано на изпълнението измерване и управление  (performance-based measurement, performance-based management). Предимството на този подход за оценка на политиките е, че позволява систематично събиране, анализиране, преглед и отчитане на данни за изпълнението, мониторинг на промените, идентифициране на потенциалните проблеми и механизъм за вземане на навременни корективни действия.

(Май 2018, автор: Асенка Христова)

Увод

През последното десетилетие концепцията за провеждане на основани на доказателствата политики набира все по-голяма популярност. Нарастващата информационна обезпеченост и инвестициите в изграждане на аналитичен и изследователски капацитет предоставят широки възможности за оценка на това доколко публичните политики постигат своите цели и водят до желаните резултати, съответно на каква цена се постига това.

В много от страните-членки на Европейския съюз се прилага систематичен подход за оценка на публичните политики, основан на принципите на базирано на изпълнението измерване и управление  (performance-based measurement, performance-based management). Предимството на този подход за оценка на политиките е, че позволява систематично събиране, анализиране, преглед и отчитане на данни за изпълнението, мониторинг на промените, идентифициране на потенциалните проблеми и механизъм за вземане на навременни корективни действия.

Базираното на изпълнението управление (performance-based management) е комплексна система, която  позволява анализ на всеки от етапите от планирането и изпълнението на съответната  политика, създавайки предпоставки за подобряване на цялостния процес по реализиране, мониторинг и оценка на политиките. То предполага наличие на:

-          система и процеси за събиране и анализ на данни за изпълнението;

-          интегрирана система от критерии (индикатори) за оценка на изпълнението;

-          система за отчетност на изпълнението;

-          механизъм за използване на информацията и анализите;

-          отчетност на изпълнението.

Изграждането на подобна кохерентна рамка за стратегическо планиране и управление, основана на учене и отчетност в децентрализирана среда, е свързано със създадаването на комплекс от изисквания, процеси и участници, позволяващ събирането и преобразуването на данните в рационална и обективна информация. Тази рамка също така изисква определено формализиране (институционализиране) на използването на оперативната информация в документи, методологии, процеси, механизми за сътрудничество, системи за вземане на решения и механизми за корекция и подобряване на дейността.

В настоящето изследване са разгледани само практики, които имат по-широк обхват по отношение на публичните политики  и са универсално приложими за всички администрации, отговорни за разработването, изпълнението и отчитането на хоризонтални политики. От изследването са изключени фрагментирани системи и практики за оценка на конкретни политики в конкретна област или такива, които са разработени и се прилагат от отделна администрация.

Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Франция има дълга история с прилагането на систематичен подход за оценка на провежданите политики. През 2007 г. в страната е лансиран Генерален преглед на публичните политики, който се прилага повсеместно, обхваща всички администрации и включва преглед и оценка на хоризонтални политики. През 2012 г. е създадена специална институция – Генерален секретариат за модернизиране на правителството (Le secrétariat général pour la modernisation de l’action publique/ SGMAP), която отговаря за координцията на всички оценки на политики, както и за осигуряване на методическа подкрепа и контрол на качеството.

Отделните оценки се осъществяват от водещо министерство, което има основна роля в прилагането на политиката в съответната област на оценка. Това водещо министерство се определя от министър-председателя и ролята му е да да състави и да председателства оценителния комитет, в който се включват и  представители на други министерства, териториални единици, социални партньори, асоциации и др.). Този комитет се отговорен за изготвянето на насоки, определяне на координатор на оценката и неговия екип, отговарящ за извършването на оценката. Прилага се плуралистичен подход при формиране на екипите за оценка – те се състоят не само от вътрешни експерти, но и от външни експерти с опит в оценяваната тема, изследователи, бенефициентите, чиито приноси се събират, оценяват и вземат предвид при провеждането на оценките.

Оценките на публичните политики се базират на:

-           Изчерпателни проучвания на наличната литература и на вече извършената работа;

-           Анализи на налични данни (статистически, иконометрични и др.)

-           Полеви изследвания (интервюта, посещения на място и др.) и консултации (въпросници, анкети, фокус групи и др.)

-           Прилагане на набор от стандартизирани критерии за оценка: ефективност, ефикасност, консистентност, полезност и релевантност.

Системата за оценка на публичните политики във Франция  предоставя инструментариум за подпомагане на процеса на вземане на политически решения. Процесът на оценяване има три фази: 1/ определяне на контекста, темите за оценка, въпросите и т.н. 2/ изследване и анализ по поставените въпроси и 3/ изготвяне на сценарии за промяна . След отчитане на  основните въпроси, идентифицирани по време на фазата на анализ, оценката има за цел да предложи сценарии за промяна / реформа с оглед подобряване на оценявания аспект от правителствената политика.  При всяка оценка се разработват и предлагат различни варианти на политика или сценарии за бъдещата реформа.

Генералният секретариат за модернизиране на правителството (SGMAP) управлява и координира всички извършвани оценки – консултира методологията за всяка оценка,  предоставя съвети и методологична подкрепа. Освен методологичната подкрепа, той може да предложи техническа помощ. SGMAP може при необходимост да оказва подкрепа и след приключване на оценката – за прилагането на формален план за действие и управление на промяната.

 Таблица 1: Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

В Холандия системите за управление, базирани на изпълнението, започват да се прилагат и развиват през 90-те години като част от движението за нов публичен мениджмънт (New Public Management movement). На централно ниво започва да се прилага т.нар. Инициатива за ориентиран към резултата контрол на управлението (Result-Oriented Management Control Initiative). През 1999 г. се провежда реформа в начина на бюджетиране и оценка на политиките  (Policy Budget and Policy Accountability reform (VBTB), с която бюджетните решения се обвързват с ефективността и ефикасността на съответните политики. Основната логика на тази реформа е, че при провеждането на дадена политика (трябва да) има връзка между целите, бюджета, инструментите на политиката, резултатите и социалното въздействие.

Министерството на финансите е отговорно за цялостния институционален дизайн на системата за оценка на политиките и има правомощията да разпределя роли и отговорности на останалите министерства и административни структури, участващи в реализирането на политиките.  Всеки министър е задължен да провежда периодичен преглед и оценка на ефективността и ефективността на провежданите политики и да информира независимият одитен орган (Court of Audit) за изводите от тези прегледи и оценки.  Независимият одитен орган също оценява ефективността на провежданите политики – по собствена инициатива или по искане на правителството.

Периодичната оценка на политиките, инструментите, които следва да се използват, както и критериите за качество са уредени със специален акт (Regulation on Periodic Evaluation). Сегашната система на оценка на изпълнението се състои както от предварителни анализи, така и последващи анализи. Използват се и инструменти, които представляват комбинация т предварителен и последващ анализ. Общото между всички тези оценки, че те са свързани в една или друга степен с бюджетния процес. Обикновено водеща роля при изпълнението на оценките има съответното минстерство, което им водеща роля за осъществявнето на съответната политика. Ролята на Министерството на финансите като координатор на цялостната система за оценка на политиките се изразява в определянето на правилата за това кога и как следва да се извърши дадена оценка – то председателства междуведомствената работна групи за изготвяне на методология за анализ, осъществява мониторинг на програмата на прегледите, разпространява добри практики, инициира теми и раписва процедурни правила за осъществяване на преглед на разходите.

Таблица 2: Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

Механизъм за оценка на публичните политики във Великобритания

Великобритания има над 30-годишен опит с измерване и базирано на изпълнението управление на публичните политики. След 1997 г. практиката за измерване на изпълнението става повсеместна и обхваща почти всички публични дейности. Всички нови политики, програми и проекти, независимо от това дали са приходни, капиталови или регулаторни, следва да бъдат подложени на всеобхватна, но пропорционална оценка дали са приложими така, че да гарантират по най-добрия начин публичния интерес. Създаден е значителен капацитет за формулиране, мониторинг и анализ на информация за изпълнението. В периода 1998-2010 г.  системата е базирана основно на т.нар. public service agreements (PSAs), които обхващаха всички основни области на политики, осигуряваха публичност и отчетност на това какво се опитва да постигне правителството и осигуряваха по-детайлни инструменти за измерване на дейността на отделните министерства. Те  дълго време се смятаха за един  от най-добрите международни модели за широко определяне на цели, но поради значителната бюрократична тежест, която започнаха да налагат върху министерствата, използването им е прекратено след 2010 г. В периода 2010-2015 г. се използват бизнес-планове на отделните министерства, с отделни раздели за действия, финансиране и индикатори за вложените ресурси и за въздействието.

Текущата рамка за анализ и оценка на политиките, програмите и проектите се съдържа в Зелената книга за оценка  на Министерството на финансите. Тази рамка е известна като политическия цикъл „ROAMEF“ (обосновка-цели-оценка-мониторинг-оценка-обратна връзка) и определя ключовите етапи в разработването на предложението, от формулирането на основанията за интервенция и определянето на целите, през оценката на вариантите до прилагането и оценка, включително механизъм за използване на доказателствата, получени в процеса на  оценка на политиките. Зелената книга дава насоките за комбиниране на икономическата, финансова, социална и екологична оценка на дадена политика, програма или проект. В допълнение към Зелената книга се прилага и публикуваната през 2011 г. от Министерството на финансите т.нар. Magenta Book – препоръчително ръководство, регламентираща стандартите за добри практики при осъществяването на оценки на проекти, политики, програми и доставка на публични услуги.

През 2015 г. се въвежда нова система за изпълнение, която обхваща:

-       хоризонтален набор от 10-15 правителствени приоритета, осъществявани от множество министерства

-       централно отчитане на показатели, обхващащи финанси, изпълнение, хора и операции, както и покриване на бъдещи рискове

-       ясни връзки към по-подробните планове на отделните ведомства.

Сред ключовите процеси, свързани с оценката на политиките са периодичните прегледи на разходите (spending reviews) и изготвянето на единните планове на министерствата (Single Departmental Plans, SDPs). Рамката на SDP предполага обхващане на широк кръг от нужди на заинтересованите страни, като за пръв път обхваща целия набор от цели и задачи на министерствата, включително ангажименти на ведомствата, междуведомствени цели, ежедневно предоставяне на услуги, програми за бизнес трансформация и подобряване на ефективността. Тези планове са предназначени да помогнат на правителството да проследява прогреса на изпълнение на политическите си ангажименти.

Отделните министерства са отговорни за планирането и прилагането на базирано на изпълнението управление в сферата на тяхната компетентност. Правителството и министерството на финансите имат за задача да гарантират, че прилагането на базирано на изпълнението управление в отделните министерства подкрепят изпълнението на задачите на министър-председателя и на правителството и контрола върху публичните разходи.   В процеса на оценка на политиките във Великобритания се включват множество участници – отделните министерства и административни звена, представители на академичните среди, външни консултанти и други организации, наети от правителството. Правителството е създало мрежа от центрове „Какво работи“, които отговарят за синтезиране на доказателствата за оценка на ефективността на политиката в редица области. Прегледи на различни публични инициативи се осъществяват и от мозъчни тръстове, изследователски центрове и консултантски фирми. Министерството на финансите има координираща роля в този процес, като дава насоки за оценка.

Механизъм за оценка на публичните политики в Ирландия

Механизъм за оценка на публичните политики във Финландия

Механизъм за оценка на публичните политики в Литва

Основни тенденции в развитието на въздушния транспорт в Европа

/резюме и ключови показатели от непериодичен анализ на Индъстри Уоч/

През 2017 г. пътническият въздушен транспорт отчита ръст от 8.5% в Европа (7.7% в страните от ЕС) – най-високият ръст от 13 години насам, като за последните 5 години увеличението на броя на обслужените пътници е 30%. Двуцифрен ръст отчитат летищата в Централна и Източна Европа, както и в Португалия, Малта и Кипър. Петте най-големи летища са обслужили с 5.5% повече пътници за изминалата година спрямо 2016 г., като броят на летищата с трафик над 25 млн. пътника годишно е нараснал от 14 през 2012 г. до 24 през 2017 г.

Тези резултати трябва да се разглеждат като част от динамичните промени, случващи се както в управлението на летищата, така и в пазарното поведение на авиолиниите. Така например, по данни за 2016 г. са открити нови 3000 полета (routes) , които са изместили закритите 2500 маршрута – или съответно 17% и 14% от общия брой дестинации в Европа за годината. Нискотарифните авиокомпании откриват и закриват дестинации с двойно по-голям интензитет от традиционните превозвачи. Летищата трябва да се развиват в силно конкурентна среда, като с изключение на 10-те най-големи, за всички останали пътниците могат да избират полети по 20 до 30% от дестинациите от алтернативно летище на до 100 км разстояние.

Двигатели на растежа при дестинации в рамките на ЕС са нискотарифни и необвързани превозвачи – близо 99% от увеличените места в полети в ЕС за периода 2010-2016 г. се дължи на тях. Общо за полетите от и за Европа приносът на този вид авиокомпании е малко над 60%, като особено важен е той за летищата, обслужващи между 5 и 10 млн. пътника годишно – около 94%. Увеличава се броят на обслужваните дестинации, като директните полети са с 5.4% повече през 2017 г., при ръст на предлаганите полети с прекачване е 3.8%. Нискотарифните превозвачи вече заемат 32% от директните връзки, докато преди 10 години делът им е едва 13% – постигайки ръст за периода 2007-2017 г. от 175%, при намаление на предлаганите директни полети от традиционните авиолинии с 8%. За същия период най-голямо увеличение – над 24% – на предлаганите дестинации с директен полет са летищата с обслужват между 5 и 10 млн. пътника, като там нискотарифните компании вече превозват 43% от пътниците.

Активните стратегии за адаптация към потребностите на пазара и растеж при засилена конкуренция са резултат и от реформите в собствеността и управлението на летищната инфраструктира в много европейски страни. През 2010 г. близо 77% от летищата в Европа са изцяло държавна собственост, докато през 2016 г. делът им спада на 53%; летищата, оперирани от частни или смесени компании нарастват от 14% са вече 30%. Едва в 6 страни от ЕС летищата се стопанисват изцяло от държавата. В последното десетилетие бяха концесионирани много летища в Източна Европа – Любляна, Загреб, Скопие, Тирана, наскоро и Белград, 14 летища в Гърция през миналата година, 10 летища в Португалия през 2012 г., голяма част от летищата в Испания се управляват от смесена компания с частни инвеститори. В Обединеното кралство има най-дълга история на публично-частни партньорства в сектора, 22 летища с трафик над 1 млн. пътника годишно се управляват от частни или смесени оператори.

Доброто управление на летищата е фактор както за привличане на превозвачи, подобряване на свързаността и инвестиции, така и за създаване на нови услуги и диверсификация на източниците на приходи. През 2016 г. 37% от приходите на европейските летища са различни от авиационни такси – включително  наеми, бизнес услуги, обслужване на пътниците, реклами и др.

Развитието в България, бъдещето на Летище София и перспективата в европейски контекст

Данните сочат, че делът на въздушния транспорт при на осъществените пътувания за повече от ден в България през 2016 г. е бил 5.9%, докато средно за гражданите на ЕС надхвърля 13%. Разликата е значителна, въпреки нарастването на дела в България с 50% за последните 4 години.

Във фокуса на анализа на развитието и ползването на въздушен транспорт в България логично е състоянието на Летище София. За последните четири години обслужените пътници нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30.3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа през последната година.

Растежът е следствие на навлизане на нови участници на пазара, засилена конкуренция и общо подобряване на икономическата картина в страната. За миналата година над 53% от пътниците са ползвали 2 нискотарифни компании (Райънеър и Уизеър), едва 15% националния превозвач и по-малко от 7% Луфтханза Груп. Едновременно с това, България отчита ръст на БВП на човек от населението от 4.3% средно за последните 3 години (най-висок в ЕС след Румъния), като средните заплати са се увеличили с 30% за периода. Същевременно, в сектора на информационните технологии – в който доходите са около 3 пъти над средните за страната – работните места са нараснали 4 пъти за последното десетилетие, като почти изцяло те са концентрирани в София.

Летището в София няма специализация, то обслужва както почти изцяло бизнес пътуванията от и за България, така и българите, работещи за кратко или продължително в по-богати страни от ЕС, студенти в чужди университети, българите с туристически пътувания, както и все по-бързо нарастващия брой посетители на София за кратки градски ваканции. Всъщност, „откриването“ на София за туризъм е именно резултат от такава трансформираща промяна – едновременното навлизане на конкуренция в полетите до града и разширяването на ползването на онлайн приложения за търсене, оценяване и резервиране на услуги. Според изследване на столичната агенция за инвестиции, през 2016 г. – т.е. преди нарастването с 30% на трафика през 2017 г. – 56% от туристите пристигат с нискотарифна авиокомпания и нощуват в некатегоризирани места за настаняване. Общо за България, такъв тип настаняване достига 35% през 2017 г., при 15% през 2012 г., което надхвърля средните стойности за ЕС от 27%, по данни от Евростат.

Водеща дестинация за 2015-2017 г. неизменно е Лондон, като броят на пътниците за столицата на Обединеното кралство е с над 3 пъти по-голям от следващата дестинация Милано. Конкуренцията във вътрешните полети до Варна от своя страна придвижи града до трето място по трафик от Летище София с почти удвояване на броя пътници.

Концесия и развитие

Планираното отдаване на Летище София на концесия трябва да се разглежда в контекста на динамиката на европейския пазар на въздушен транспорт. Бъдещата процедура трябва да е насочена към избор на кандидат, който има опит и дългосрочна визия за развитие, насочено към подобряване на услугата, увеличаване на свързаността и достъпа за пътниците, разширяване на ползването на въздушния транспорт. Привличането на стратегически инвеститор при добре формулирана рамка за дейността е шанс за по-добро управление, от което полза ще имат пътниците, местния бизнес и общото позициониране на България като инвестиционна дестинация. Какво най-малкото трябва да очакваме от концесията:

-       Фискалният ефект, или по-скоро, първоначално платената цена, не трябва да е единствен и водещ критерий. Въпреки това, при прозрачна и правилно структурирана процедура, очакваните приходи не са пренебрижимо малки – в последната година при сделката за летището в Белград, което обслужва с 20% по-малко пътници от софийското, бе договорена сума от 500 млн. евро и бъдещи 700 млн. евро инвестиции.

-       Дългосрочната цел е София, а и голяма част от България, да получат повече достъп и свързаност с добро качество и на конкурентна цена. Летището и в момента, а още повече – в бъдеще – ще трябва да предлага комплексна услуга, да обслужва бизнес пътници, студетни и сезонни работници, търсещи ниски цени, туристи за близки и далечни дестинации, да предлага връзки с големи хъбове, осигуряващи още повече връзки и маршрути. Затова бъдещия оператор трябва да има разнообразен опит и добри позиции както с нискотарифни или регионални авиокомпании, така и с традиционни превозвачи, обслужващи глобален трафик.

-       Добрата свързаност е предпоставка за позициониране като добра инвестиционна дестинация и отваряне на региона и страната за разнообразни услуги – от културни фестивали, през медицински услуги до развлекателен туризъм. При избора на концесионер е важна визията на кандидатите – доколко те имат разбиране за важната роля, която имат за развитието на града и региона, доколко това е част от стратегията им за управление на инфраструктурата. От друга страна, трябва да се отчита, че са възможни и други стратегии – например, от оператори на летища в близост до София – които по-скоро целят ограничаване на услугите и свързаността на града до регионална точка, обслужваща визия на друг хъб или превозвач. Условията за избор на концесионер трябва да отчитат в максимална възможна степен подобни рискове.

-       В среда на иновативно предприемачеството самата промяна в предлагането създава търсене – видно например от трафика по линията София-Варна. „Неразработен“ пазар са много от градовете от Източна Европа  – доскоро авиокомпаниите се фокусираха върху „гарантиран“ поток от работници и студенти към по-богатите страни в Западна Европа. Целият регион обаче вече е в ЕС – свободно пространство за движение на капитали, хора, стоки и услуги – което предполага както засилване на бизнес отношенията, така и избора на университет или болница за лечение между тези страни. Към момента, от 27 столици или градове с население над 300 хил. жители в Централна и Източна Европа, софийското летище предлага директни полети до 8 града. Няма полети до Тирана, Загреб или Сараево, няма свързаност и с водещи ИТ хъбове като Клуж, Краков, Лодз или Вроцлав, столиците на Балтийските републики, или Солун.

-       Независимо от Брекзит, Великобритания ще остане предпочитано място за висше образование, а важността му като транзитен хъб и център на финансовите пазари за Европа предполага, че не трябва да отписваме трафика между София и основните летища на острова. Новите дестинации от последната година – например, значителният пътникопоток към Станстед – показва, че потенциалът далеч не е достигнат.

-       Не на последно място – самото летище може да създава добавена стойност и чрез разширяване на предлаганите услуги. Пространството в терминалите може да се използва за маркетинг и бизнес изложения, а сградите са в перфектна позиция да се превърнат в конферентен център. Средно за европейските летища например, 29% от неавиационните приходи са от наеми и бизнес услуги, различни от магазини и заведения за хранене. Бизнес услугите обикновено се характеризират с по-висока добавена стойност и биха могли да привлекат потребители с по-висока покупателна способност. Този тип услуги създават търсене за множество други дейности по веригата на добавената стойност (например кетъринг) и възможности за разкриване на допълнителни работни места. Развитието на бизнес услугите би засилило конкурентните позиции на столичното летище в борбата за привличане на нови авиокомпании и пускане на допълнителни маршрути от вече присъстващи компании.

Ключови индикатори от доклада: IWATCH Air Transport in Europe report 2018

Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Компанията е основана през 2004 г. със седалище в гр. София.

Изследователската дейност на „Индъстри Уоч Груп” ООД обхваща широк спектър от икономически и социални проблеми. Сред консултантските услуги, оказвани от компанията през последните 10 години, са:

• Периодични изследвания на пазара на труда;
• Периодични изследвания на макроикономическата политика, финансовия сектор и богатството на домакинствата;
• Анализи на ефектите на различни мерки и политики в образованието, оценка на ефективност и ефикасност в системата;
• Оценки на въздействието от проекти за нормативни актове;
• Изследване на предприемаческата екосистема в България;
• Анализ и оценка на състоянието на пазара на труда, анализ на на инвестициите и заетостта по сектори, формиране на сценарии и прогнози за средносрочното развитие на пазара на труда, изготвяне на препоръки относно необходимите целенасочени въздействия (политики) по региони за повишаване на заетостта и качеството на работната сила;
• Проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация;
• Анализи на ефектите на различни мерки и политики в образованието, оценка на ефективност и ефикасност в системата;
• Адаптиране и трансфер на различни иновативни инструменти и методики за в областта на професионалното образование и обучение за подобряване на качеството и пригодността за заетост;
• Анализи на бюджетния процес, включително въвеждането и практиката на програмно бюджетиране в българския публичен сектор;
• Мониторинг на бюджетната прозрачност и участие в международния Open Budget Index;
• Анализи на икономически и социални ефекти от реализация на инвестиционни проекти с регионално, национално и международно значение;
• Изследвания, анализи и консултиране в областта на инвестиционния маркетинг – България и различни региони като място за правене на бизнес;
• Задълбочени секторни анализи, в т.ч.: анализ на водния и електрическия сектор; редовни анализи на пазара на имоти, проучване и анализ на минно-геоложкия сектор; проучване и анализ на пазара на транспортни услуги в България, Румъния, Сърбия и Гърция; изследване на напредъка в либерализацията на телекомуникационния пазар в България; анализ на текстилната индустрия;
• Функционални анализи и консултиране относно оптимизация на дейността на административни структури;
• Анализи и консултации в областта на въвеждането на практики за оценка на въздействието на политики и нормативни документи;
• Анализ и консултиране при подобряване на обмена информация и данни между различни държавни институции;
• Консултации за адаптиране на добри практики и прилагане на нови процеси в адмнистративни структури;
• Мониторинг и оценка на ефективност на разходите в публичния сектор;
• Изследване и изготвяне методология за оценка на въздействието на проекти;
• Проучване на европейските добри практики в борбата срещу сивата икономика при трудовоправните и осигурителните отношения в страни-членки на ЕС и разработване на стратегия за прилагането им в България;
• Изследване на моделите за финансиране на големи инфраструктурни проекти и на практиката на разпределение риска при публично- частни партньорства в европейските страни;
• Провеждане на проучване за съставяне на индекс „Местни условия за правене на бизнес”;
• Анализ и изготвяне на стратегии, планове, проеки за институции от публичния сектор; консултиране по изготвяне на нормативни актове за въвеждане на нови процеси и добри практики;
• Други специализирани изследвания и казуси