Финансовите активи на българските граждани се повишават с 6.5 млрд. лева през последните 12 месеца, достигайки 75 млрд. лева към септември 2017 г. Това е най-голямото годишно увеличение на финансовото богатство от кризата насам. Забогатяването на населението през деветмесечието на 2017 г. е движено от ръста на заплатите и повишената доходност на активно управляваното богатство, която частично компенсира по-ниския лихвен доход от банкови вложения.

Ниските лихви явно не обезкуражават спестителите. Банковите депозити са най-предпочитаната форма на съхранване на богатството от българските граждани. Домакинствата са внесли по свои банкови сметки средства в размер на 2 млрд. 359 млн. лева през последните 12 месеца до септември 2017 г. – точно колкото през предходния 12-месечен период. По този начин 92% от увеличението на банковите депозити се дължи на нови вноски на домакинствата.

Вложенията, деномирани в български левове, се радват на най-голямо внимание от страна на индивидуалните вложители. Левовите депозити се повишават с 8.6% годишно, докато влоговете в чужда валута нарастват минимално. Това се дължи частично на поевтиняването на щатския долар спрямо българския лев (с 12.1% през 2017 г.).

2017-та ще бъде втората поредна година, в която растежът на жилищното богатство изпреварва темпа на увеличение на финансовите активи. Негативното въздействие на глобалната финансова криза върху благосъстоянието на българските граждани отшумява.

Цените на жилищата в страната се увеличават с 9% годишно през третото тримесечие на 2017 г., като общата динамика се ускорява. Средната цена на един кв.м. жилищна площ в страната е 544 евро към септември 2017 г. От дъното на пазара през 2013 г. досега жилищата са повишили своята цена с 23.2%, но все още са с 25% под предкризисния връх.

Една от причините за поскъпването на жилищата е ускореното кредитиране. През ноември лихвите по новите жилищни заеми отново се понижиха – до 3.8% – най-ниската стойност досега. Заради стопяването на лихвените вноски и ръста на заетостта и заплатите, обслужването на кредитите изглежда най-лесно от 2009 г. насам. От тази гледна точка, българските домакинства са в благоприятна позиция да посрещнат евентуално повишение на лихвите през второто полугодие на 2018 г.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“ съдържа:

-Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ представлява детайлен тримесечен анализ на финансовото посредничество, богатството на домакинствата и пазара на жилища.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Industry Watch разпространи сред своите абонати своя годишен икономически обзор , които разглежда възможностите и предизвикателствата пред българската икономика за 2017-2018 г. Предлагаме на вашето внимание основните акценти в изследването. 

Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

-          След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

-          Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%.

-          Все по-засилената интеграция на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

-          Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима.

-          Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

-          Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

-          За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.

Повече детайли може да намерите в приложения файл с резюме на основните акценти в доклада.

IWATCH-Economic-Overview-2017-Summary

Пълният доклад е достъпен срещу абонамент. За повече информация, може да пишете на subscription@iwatchbulgaria.com

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.

Виж повече

РЪСТЪТ НА ЖИЛИЩНИТЕ ЦЕНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ УДВОЯВА ДО НАД 8% ПРЕЗ 2016 Г., ФИНАНСОВОТО БОГАТСТВО НА ДОМАКИНСТВАТА НАРАСТВА С 9% ЗА ГОДИНА

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.
Финансовото богатство на българските домакинства расте с 9% годишно през 2016 г., достигайки 71.2 млрд. лева в края на годината. Българите разполагат с 5.9 млрд. лева повече през 2016 г. спрямо предходната 2015 г. Измерено като абсолютна сума, увеличението на финансовото богатство е най-голямото от 2007 г. насам.

Възстановяването на пазара на труда, довело до увечение на заетостта и средните доходи през последните две години, е сред основните фактори, въздействащи на пазара на жилища. Съществуват обаче значителни разлики между 2007 и 2016 г. Макар че търсенето на труд се засилва, средната работна заплата расте с 7.7% през 2016 г., което е три пъти по-бавно от покачването на трудовите доходи в разгара на икономическия бум през 2007 г.
Банковите депозити остават най-предпочитаната форма за спестяване от българските граждани, макар че техният дял намалява до 63.7% от финансовото богатство през 2016 г. Спестяванията за пенсия също се увеличават, като вече над 15% от финансовото богатство на българското население е поверено на пенсионни фондове.

Подробен анализ: в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2017 г.“, достъпен срещу абонамент.

България е сред 5-те страни в ЕС с най-висок дял на минерално-суровинната индустрия в добавената стойност – около 3%, като създава 1.3% от заетостта. Секторът привлича значителните капиталови инвестиции в машини и оборудване допринасят през последното десетилетие. Производителност на труда е около два пъти по-висока от средната за страната. В новия анализ на екипа на Индъстри Уоч са разгледани основните показатели, които описват ролята на индустрията в икономиката, връзките с останалите отрасли, ефектите върху търсенето на други стоки и услуги по веригата на свързаните производства, както и въздействието върху регионалното развитие и различни социални и демографски показатели.

Управляващият съдружник в „Индъстри Уоч“ Асенка Христова беше избрана за член на Европейската експертна мрежа за икономиката на образованието (EENEE). Мрежата обединява 25 водещи експерти по икономика на образованието и има мандат да подпомага и съветва Европейската комисия в анализа на икономическите аспекти на образователните политики и реформи. Като мозъчен тръст, мрежата се надява да допринесе за създаването на европейско изследователско пространство в областта на икономиката на образованието и да служи като платформа за разпространение на знания и за насърчаване на изследванията в тази област. EENEE е спонсорирана от Европейската комисия, Генерална дирекция „Образование и култура“, и е координирана от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) и Института Ifo. Сред членовете на мрежата са световно известни изследователи като проф. Ерик Ханушек, проф. Лудгер Восман, проф. Джорджио Брунело, Мартин Уест и др.

За повече информация:
http://www.eenee.de/eeneeHome.html

За фискалната политика, ролята на конкуренцията, значението на производителността на труда, тревожните сигнали за образованието и динамиката на експортно-ориентираните индустрии – избрани индикатори за изминалата 2016 г.

Вижте темите

SAVE A SEAT

Индъстри Уоч за трета поредна година е съ-организатор на годишния бизнес форум “Outsourcing Destination Bulgaria: Technology, Innovation, Disruption”, който ще се проведе в Пловдив на 22 ноември 2016.

Темите в тазгодишната конференция са:

• ОБРАЗОВАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО: ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ 4.0 – Индустрия 4.0 е текущият тренд на автоматизация и обмен на данни в производствените технологии и бизнес процеси. Как това променя света на професиите и как образованието отговаря на това?

• ГЛОБАЛНИ ТРЕНДОВЕ В АУТСОРСИНГ ИНДУСТРИЯТА: НИШИ НА ПАЗАРА НА BPAAS И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – Пазарът на бизнес процеси като услуга (BPaaS) се развива динамично, споделените центрове за услуги (SSC) се увеличават в недалечни аутсорсинг дестинации. България може да се възползва от нов шанс за развитие на услуги с по-висока добавена стойност.

• ПЛОВДИВ ОТВЪД АУТСОРСИНГ РАЗВИТИЕТО: ПОТЕНЦИАЛ НА ГРАДА ДА СЕ РАЗВИЕ КАТО ИНОВАЦИОННА ДЕСТИНАЦИЯ – Вторият град в България за аутсорсинг е също така първи по привличане на индустриални инвестиции. Какъв е потенциалът за аутсорсинг на процеси от традиционни производства, разположени в региона? Ще може ли Пловдив да приеме някои SSC от бъдещите “умни фабрики”?

Save a seat

повече  по темата

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА