През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.

Виж повече

РЪСТЪТ НА ЖИЛИЩНИТЕ ЦЕНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ УДВОЯВА ДО НАД 8% ПРЕЗ 2016 Г., ФИНАНСОВОТО БОГАТСТВО НА ДОМАКИНСТВАТА НАРАСТВА С 9% ЗА ГОДИНА

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.
Финансовото богатство на българските домакинства расте с 9% годишно през 2016 г., достигайки 71.2 млрд. лева в края на годината. Българите разполагат с 5.9 млрд. лева повече през 2016 г. спрямо предходната 2015 г. Измерено като абсолютна сума, увеличението на финансовото богатство е най-голямото от 2007 г. насам.

Възстановяването на пазара на труда, довело до увечение на заетостта и средните доходи през последните две години, е сред основните фактори, въздействащи на пазара на жилища. Съществуват обаче значителни разлики между 2007 и 2016 г. Макар че търсенето на труд се засилва, средната работна заплата расте с 7.7% през 2016 г., което е три пъти по-бавно от покачването на трудовите доходи в разгара на икономическия бум през 2007 г.
Банковите депозити остават най-предпочитаната форма за спестяване от българските граждани, макар че техният дял намалява до 63.7% от финансовото богатство през 2016 г. Спестяванията за пенсия също се увеличават, като вече над 15% от финансовото богатство на българското население е поверено на пенсионни фондове.

Подробен анализ: в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2017 г.“, достъпен срещу абонамент.

Управляващият съдружник в „Индъстри Уоч“ Асенка Христова беше избрана за член на Европейската експертна мрежа за икономиката на образованието (EENEE). Мрежата обединява 25 водещи експерти по икономика на образованието и има мандат да подпомага и съветва Европейската комисия в анализа на икономическите аспекти на образователните политики и реформи. Като мозъчен тръст, мрежата се надява да допринесе за създаването на европейско изследователско пространство в областта на икономиката на образованието и да служи като платформа за разпространение на знания и за насърчаване на изследванията в тази област. EENEE е спонсорирана от Европейската комисия, Генерална дирекция „Образование и култура“, и е координирана от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) и Института Ifo. Сред членовете на мрежата са световно известни изследователи като проф. Ерик Ханушек, проф. Лудгер Восман, проф. Джорджио Брунело, Мартин Уест и др.

За повече информация:
http://www.eenee.de/eeneeHome.html

Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria

На 29 септември обявихме старта на новия Образователно-индустриален борд. Неговата цел е да свърже плановете на работодатели и професионални гимназии, за да отговори на увеличеното търсенето на човешки ресурс. Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria.

Цели на борда:

• Задоволяване на увеличеното търсенето на човешки ресурс с различни професионални квалификации и компетенции, чрез свързване на плановете на работодатели и професионални гимназии.
• Предлагане на разнообразни модели за бързо адаптиране на професионалното образование към нуждите на работодателите чрез подходящо интегриране на техните планове в обща платформа.

Основата на работещ модел:

“Тракия икономическа зона” – най-динамичният индустриален клъстер у нас, дава няколко модела за успешна интеграция на плановете на индустрията с тези на средните училища. Засега моделите са основно такива, при които големи работодатели “осиновяват” по една паралелка в подходяща професионална гимназия (осигуряват средства и ноу-хау за провеждане на модерни обучения, отговарящи на съвременното развитие на индустрията.) Тези казуси са добра основа за разгръщане на национална платформа между индустрията и образованието – Образователно-индустриален борд, който да подпомага разработването и внедряването на иновативни и ефективни програми/практики на сътрудничество между училищата и работодателите за преодоляване на недостига от умения на секторно ниво.

Защо не работи моделът “от микро към макро”?

Някои възможни причини защо тези практики все още не са станали масови:

• Трудности при интегриране, координация и комуникация между работодатели и директори на училища.В някои региони недостиг на деца – кандидати за професионално образование.
• Колебливост на работодателите (особено на по-малките и средни) да инвестират в обучение, освен ако не става въпрос за належаща нужда от тясно специализирани умения.
• Липса на работещи механизми за споделяне на разходите между повече участници (образователни институции и работодатели)
• Трудности при координиране на средно-големи работодатели да споделят финансиране на обучителни програми за квалификация на персонал с конкретни компетенции.
• Липса на адекватни данни, които да подпомогнат разбирането на това какви умения са необходими на отделните индустрии и какви практики имат най-добър потенциал за постигане на ефективност на професионалното обучение в съответствие с нуждите на пазара на труда

Какво предлагаме?

• ОИБ изгражда и поддържа висококвалифициран екип от експерти – икономисти и други социални специалисти с богат опит в изследванията в сферата на образованието и пазара на труда.
• ОИБ има характер на приложен изследователски център / институт с капацитет от експерти-изследователи, които анализират ефектите за пазара на труда от различни казуси и добри практики, предлагат решения за адаптиране и внедряване в други работодатели и училища.
• ОИБ извършва дейности, типични за мозъчен център (think tank), както и излъчва консултантски екипи (task forces) за внедряване на решения на местно и микро ниво.

Първоначални дейности за проектно финансиране:

• Проучване на готовността на работодателите да инвестират в модернизацията на професионалното образование – създаване на образователно-индустриална карта по региони.
• Изграждане на национална база данни (за търсени умения и компетенции в различните индустрии, за програми в професионални училища по региони, за успешни практики на сътрудничество между училища и работодатели и др.), която да подпомогне вземането на информирани решения за адаптиране на учебните програми, за разработване на конкретни иновативни форми на сътрудничество между училищата и работодателите и за финансиране на конкретни проекти в училищата.
• Изготвяне на препоръки за промяна на нормативна база на база на проучване на основните пречки пред бързото адаптиране на образованието дори при активни работодатели, които са готови да финансират проекти в училищата.
• Създаване на мрежа от професионалисти, учители, работодатели, които да бъдат ментори-мотиватори в професионалната ориентация на ученици класовете преди гимназия, както и по време на обучението в професионални гимназии.
• Създаване на платформа за популяризиране на професиите, която по достъпен начин да подпомага с адекватна информация решенията на родители и ученици да се записват в професионални гимназии (например, но не само: профили на професии, трендове в отделните индустрии, очаквано търсене/работни позиции, заплащане, обучителни програми, организиране на дни на отворените врати в конкретни предприятия).
• Внедряване на система за оценка на меки умения и поведенчески характеристики в училищата, която да подпомогне личностното развитие на учениците с оглед успешната им реализация на пазара на труда.