Финансовите активи на българските граждани се повишават с 6.5 млрд. лева през последните 12 месеца, достигайки 75 млрд. лева към септември 2017 г. Това е най-голямото годишно увеличение на финансовото богатство от кризата насам. Забогатяването на населението през деветмесечието на 2017 г. е движено от ръста на заплатите и повишената доходност на активно управляваното богатство, която частично компенсира по-ниския лихвен доход от банкови вложения.

Ниските лихви явно не обезкуражават спестителите. Банковите депозити са най-предпочитаната форма на съхранване на богатството от българските граждани. Домакинствата са внесли по свои банкови сметки средства в размер на 2 млрд. 359 млн. лева през последните 12 месеца до септември 2017 г. – точно колкото през предходния 12-месечен период. По този начин 92% от увеличението на банковите депозити се дължи на нови вноски на домакинствата.

Вложенията, деномирани в български левове, се радват на най-голямо внимание от страна на индивидуалните вложители. Левовите депозити се повишават с 8.6% годишно, докато влоговете в чужда валута нарастват минимално. Това се дължи частично на поевтиняването на щатския долар спрямо българския лев (с 12.1% през 2017 г.).

2017-та ще бъде втората поредна година, в която растежът на жилищното богатство изпреварва темпа на увеличение на финансовите активи. Негативното въздействие на глобалната финансова криза върху благосъстоянието на българските граждани отшумява.

Цените на жилищата в страната се увеличават с 9% годишно през третото тримесечие на 2017 г., като общата динамика се ускорява. Средната цена на един кв.м. жилищна площ в страната е 544 евро към септември 2017 г. От дъното на пазара през 2013 г. досега жилищата са повишили своята цена с 23.2%, но все още са с 25% под предкризисния връх.

Една от причините за поскъпването на жилищата е ускореното кредитиране. През ноември лихвите по новите жилищни заеми отново се понижиха – до 3.8% – най-ниската стойност досега. Заради стопяването на лихвените вноски и ръста на заетостта и заплатите, обслужването на кредитите изглежда най-лесно от 2009 г. насам. От тази гледна точка, българските домакинства са в благоприятна позиция да посрещнат евентуално повишение на лихвите през второто полугодие на 2018 г.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“ съдържа:

-Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ представлява детайлен тримесечен анализ на финансовото посредничество, богатството на домакинствата и пазара на жилища.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.

Виж повече

РЪСТЪТ НА ЖИЛИЩНИТЕ ЦЕНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ УДВОЯВА ДО НАД 8% ПРЕЗ 2016 Г., ФИНАНСОВОТО БОГАТСТВО НА ДОМАКИНСТВАТА НАРАСТВА С 9% ЗА ГОДИНА

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.
Финансовото богатство на българските домакинства расте с 9% годишно през 2016 г., достигайки 71.2 млрд. лева в края на годината. Българите разполагат с 5.9 млрд. лева повече през 2016 г. спрямо предходната 2015 г. Измерено като абсолютна сума, увеличението на финансовото богатство е най-голямото от 2007 г. насам.

Възстановяването на пазара на труда, довело до увечение на заетостта и средните доходи през последните две години, е сред основните фактори, въздействащи на пазара на жилища. Съществуват обаче значителни разлики между 2007 и 2016 г. Макар че търсенето на труд се засилва, средната работна заплата расте с 7.7% през 2016 г., което е три пъти по-бавно от покачването на трудовите доходи в разгара на икономическия бум през 2007 г.
Банковите депозити остават най-предпочитаната форма за спестяване от българските граждани, макар че техният дял намалява до 63.7% от финансовото богатство през 2016 г. Спестяванията за пенсия също се увеличават, като вече над 15% от финансовото богатство на българското население е поверено на пенсионни фондове.

Подробен анализ: в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2017 г.“, достъпен срещу абонамент.

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Благодарим ви, че ще разгледате възможността да станете част от клуба от наши абонати през 2017 г., за да бъдете добре информирани при взимане на инвестиционни решения.

В началото на 2017 г. Industry Watch навършва 13 години. Използвахме ги, за да създадем най-добрите аналитични продукти за бизнес средата в България. Убедени сме, че с нашите анализи и препоръки сме помогнали за по-добро планиране на бизнеса на тези, които ни се довериха.

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Нашето желание е абонаментната ни услуга да помага, както с предлаганите детайлни икономически индикатори и данни, така и като спестява време и пари за ежедневно наблюдение на международните и местните политически, финансови и икономически новини.

Subscription 2017

повече  по темата

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА

Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5.8 млрд. лева през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Процесът на нарастването на финансовото богатство  протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г. повече  по темата

През 2015 г. спестяванията на населението се повишиха най-осезаемо за близо десетилетие. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, първо тримесечие на 2016 г.

Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5.8 млрд. лева през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Процесът на нарастването на финансовото богатство  протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г.

Банковите депозити продължават да бъдат най-предпочитаната форма на спестяване въпреки значителното понижение на лихвите, което наблюдавахме през последните години. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове. Ролята на пенсионните фондове обаче се засилва. През 2015 г. над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г.

За изминалите седем години, парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време, спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции остава в рамките на незначителните около 3% от общото богатство.

Графика: Финансовото богатство на домакинствата в перспектива – 2007-2015 г.

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016

Графика: Съвкупно финансово богатство като дял от БВП

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016

Най-важното през 2015: все по-голяма зависимост на бюджета и икономиката от еврофондовете, ръст на богатството на домакинствата и жилищното строителство, дилевъриджинг в реалния сектор при ограничено ново кредитиране, а работодателите все повече се налага да поглеждат към работната сила в пенсионна и предпенсионна възраст.

Зависимостта на правителството от европейските средства нараства значително –  след 2012г. те вече финансират над половината от капиталовите разходи в бюджета, а през 2015 г-над ¾. Евфрофондовете вече допринасят за над 25% от общите инвестиции в икономиката, докато през 2010 г. приносът им е бил 8%.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от МФ

Бележка: * 2015 – предварителна оценка

След като достигна „дъно“ през 2012 г., пазарът на труда създаде 80 хиляди работни места до 2015 г. Най-голям ръст на заетите наблюдаваме сред лицата в предпенсионна възраст – 55-64 год., като още толкова допълнителни работни места са заети от лицата на възраст 45-54 год. и тези над 65 год. Броят на заетите до 44 год. леко намалява, въпреки общата тенденция за възстановяване на пазара на труд за последните три години.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от НСИ

Бележка: *2015 – предварителна оценка

За пет години след кризата, периода 2009-2014 г., външният дълг на частния нефинансов сектор остана почти непроменен – до 2015 г., когато предприятията са погасили над 6.2 млрд. лева само до октомври. Част от обяснението е промяна на бизнес модела на инвестиране в производствения сектор, складирането и логистиката. Все повече проекти вече се реализират чрез дълги наемни отношения, на база на които дивелъпирите изграждат индустриален обект по задание с привлечено финансиране за целта.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от НСИ и БНБ

Бележка: *2015 – предварителна оценка

През последните 5 години финансовото богатство на българите се увеличава с относително бързи темпове, които надвишават значително ръста на БВП. През 2015 г. финансовото богатство нараства със 7% годишно, докато икономическият растеж се ускорява до 2.8% годишно.

Източник: Industry Watch по данни от БНБ, КФН, БФБ-София, НСИ

През 2015 г. цените на жилищата продължиха да се увеличават. Повишеното търсене на жилищни имоти доведе до ръст на планираното строителство. През последните 12 месеца до септември е одобрено строителството на близо 18 хил. жилища – с 4 хил. повече от предходния 12-месечен период.

Източник: Industry Watch по данни на НСИ