През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.

Виж повече

РЪСТЪТ НА ЖИЛИЩНИТЕ ЦЕНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ УДВОЯВА ДО НАД 8% ПРЕЗ 2016 Г., ФИНАНСОВОТО БОГАТСТВО НА ДОМАКИНСТВАТА НАРАСТВА С 9% ЗА ГОДИНА

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.
Финансовото богатство на българските домакинства расте с 9% годишно през 2016 г., достигайки 71.2 млрд. лева в края на годината. Българите разполагат с 5.9 млрд. лева повече през 2016 г. спрямо предходната 2015 г. Измерено като абсолютна сума, увеличението на финансовото богатство е най-голямото от 2007 г. насам.

Възстановяването на пазара на труда, довело до увечение на заетостта и средните доходи през последните две години, е сред основните фактори, въздействащи на пазара на жилища. Съществуват обаче значителни разлики между 2007 и 2016 г. Макар че търсенето на труд се засилва, средната работна заплата расте с 7.7% през 2016 г., което е три пъти по-бавно от покачването на трудовите доходи в разгара на икономическия бум през 2007 г.
Банковите депозити остават най-предпочитаната форма за спестяване от българските граждани, макар че техният дял намалява до 63.7% от финансовото богатство през 2016 г. Спестяванията за пенсия също се увеличават, като вече над 15% от финансовото богатство на българското население е поверено на пенсионни фондове.

Подробен анализ: в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2017 г.“, достъпен срещу абонамент.

повече  по темата

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА