Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. По-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.

Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.

Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.

Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.

Повече показатели за разходите за труд, активността на населението и заетостта може да намерите в редовния доклад на Industry Watch за пазара на труда „Biggest Cities Review, H1 2017”, който е достъпен срещу абонамент. Това периодично изследване съдържа:

• Специален фокус върху актуални тенденции и процеси на пазара на труда;
• Последни данни за състоянието на трудовия пазар;
• Ниво и динамика на заплатите по сектори;
• Цена на живот по градове;
• Съпоставяне на цените на жилищата и заплатите в регионален мащаб;
• Структура на населението от гледна точка на потенциала на пазара на труда;
• Доходи и наети лица – структура и динамика в регионален план;
• Разпределение на работните места по сектори и професии;
• Индикатори за прехода на пазара на труда – от неактивност към безработица или заетост.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.

Виж повече

РЪСТЪТ НА ЖИЛИЩНИТЕ ЦЕНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ УДВОЯВА ДО НАД 8% ПРЕЗ 2016 Г., ФИНАНСОВОТО БОГАТСТВО НА ДОМАКИНСТВАТА НАРАСТВА С 9% ЗА ГОДИНА

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.
Финансовото богатство на българските домакинства расте с 9% годишно през 2016 г., достигайки 71.2 млрд. лева в края на годината. Българите разполагат с 5.9 млрд. лева повече през 2016 г. спрямо предходната 2015 г. Измерено като абсолютна сума, увеличението на финансовото богатство е най-голямото от 2007 г. насам.

Възстановяването на пазара на труда, довело до увечение на заетостта и средните доходи през последните две години, е сред основните фактори, въздействащи на пазара на жилища. Съществуват обаче значителни разлики между 2007 и 2016 г. Макар че търсенето на труд се засилва, средната работна заплата расте с 7.7% през 2016 г., което е три пъти по-бавно от покачването на трудовите доходи в разгара на икономическия бум през 2007 г.
Банковите депозити остават най-предпочитаната форма за спестяване от българските граждани, макар че техният дял намалява до 63.7% от финансовото богатство през 2016 г. Спестяванията за пенсия също се увеличават, като вече над 15% от финансовото богатство на българското население е поверено на пенсионни фондове.

Подробен анализ: в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2017 г.“, достъпен срещу абонамент.

Състояние на европейската икономика, нови двигатели на растежа и предизвикателства на пазара на труда и производителността

(акценти от годишния икономически обзор на Индъстри Уоч)

Европа в капана на ниските лихви

Дългогодишните опити на ЕЦБ да стимулира европейската икономика без особен успех показват, че безработицата в Европа отразява съществуването по-скоро на структурни дисбаланси и в по-малка степен влиянието на циклични фактори. Отрицателните депозитни лихви и изкупуването на корпоративни облигации засега не водят до желания ефект. В много европейски страни кредитирането е ограничено въпреки привидно ниската цена на финансирането. В шест страни от еврозоната (и две страни извън еврозоната) банковият дълг домакинствата се свива на годишна основа в средата на 2016 г. Корпоративният дълг също се топи в 8 страни от еврозоната (и една страна извън еврозоната – Румъния) към юни 2016 г. Въпреки ниската доходност, както фирмите, така и домакинствата в почти всички европейски страни спестяват. Нарастването на домакинските спестявания е пряко отражение на несигурността по отношение на доходите и заетостта и все още ниското потребителско доверие. Статистиката показва, че много европейски компании предпочитат да акумулират ликвидни средства, отлагайки инвестициите в дълготрайни активи.

В тази среда на крайна предпазливост от страна на частния сектор, икономическият растеж в Европа ще продължи да бъде бавен, движен по-скоро от външни фактори, при липсата на вътрешни двигатели на растежа.

Сценарий за икономиката на България при активизиране на вътрешното търсене 

В редовния годишен доклад Индъстри Уоч представя възможен сценарий за  развитие на българската икономика в следващите 12 до 24 месеца, в който се засилва ролята на вътрешното търсене като фактор за растежа. Повод за представяне на сценария е приключилата оценка на качеството на активите в банковата система, извършените стрес-тестове и свързаните с това очаквания за промяна в пазарните стратегии на финансовия сектор.

Износът беше основен фактор за възстановяването в периода 2010 – 2015 г. след тежкия спад от 2009 г.  За последните пет години икономиката на България е нараснала със 7.9% в реално изражение (и 17.1% в номинално изражение). За същия период реалният ръст на износа е близо 32%, като износът само на стоки е над 38%, докато крайното потребление се е увеличило едва с 6%. По текущи цени ръстът на експорта доближава 45%, при нарастване на потреблението с 13.2%. Едновременно с това, българската икономика се развиваше в среда на отлив на капитали. Вътрешният кредит за фирмите се сви с 2.2% за последните 18 месеца, а за последните 3 години външнияt дълг на частния сектор намаля с почти 6 млрд. евро – 2.5 млрд. на банките и 3.5 млрд. на предприятията в реалния сектор.

Сценарият не предвижда спад на износа, а по-скоро умерено забавяне на темповете на растеж, и относително нарастване на вътрешното търсене. По-конкретно, в този сценарий икономическата среда ще се се характеризира с:

• Нетен приток на чужд капитал към България (преки инвестиции и кредити);
• Оживление в банковото кредитиране за предприятия и домакинства;
• Запазване на ръста на заетостта и доходите;
• Липса на вътрешни и външни шокове, включително политически.

Ако тези очаквания се сбъднат, могат да се очакват динамични промени в структурата на икономиката. За 11 бизнес сектора промяната ще има значителен ефект. В предприятията, движени от износа, ще настъпи общо забавяне на растежа. В 2 от 6 сектора, които за последните три години отчитаха бърз ръст за следващите 12-24 месеца може да се очаква умерен ръст. За 3 от 8-те сектора с умерен растеж 2013-2016 може да се очаква стагнация, а за още 3 – дори минимален спад.

В секторите движени от вътрешното търсене, очакваме поне за 2 умереният растеж през последните 3 години да се превърне в бърз. Четирите стагниращи сектора и три от тези с умерен спад ще отчетат умерен ръст. От 5-те сектора, най-тежко засегнати до момента, за 1 може да се очаква бърз ръст и за 2 умерен ръст при реализиране на описания сценарий.

Таблица 1: Очаквания за представянето на секторите, движени от експорта 

Таблица 2: Очаквания за представянето на секторите, движени от вътрешното търсене

Източник: Industry Watch

Производителността на труда в България в перспектива

През 2015 г. производителността на труда в България се увеличава с 2.6% годишно в реално изражение– най-бързият темп от 2012 г. насам. През последните 15 години производителността на българските работници нараства всяка година, с изключение на 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия.

Между 2000 и 2015 г. производителността на труда в България се увеличава темпове близки до останалите централно и източно европейски страни. Българската производителност обаче се повишава много по-бързо отколкото производителността на труда в еврозоната и ЕС като цяло.

И през 2015 г. обаче производителността на българите се увеличава по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения. Този процес не е устойчив и трябва да се разглежда в контекста на нарастването на коефициента на заетост до нивата от 2008 г. Структурните дисбаланси по отношение на заетостта според образование и квалификация предполагат, че допълнителните работни места, създавани в следващите години, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование. Това ще е сериозна бариера пред ръста на производителността на труда и конкурентноспособността на икономиката.

Графика 1: Среден реален ръст на производителността на труда – 2000-2015 г. (в %)

 Източник: Industry Watch