Бюджетната прозрачност по света намалява, България отчита леко подобрение

България отчита минимално подобрение в оценката си за бюджетна прозрачност в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2017 до 66 пункта. Страната  остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 до 65 през 2015 и 66 в най-новото издание на индекса от 2017 г.

Същевременно, след постоянно подобрение в стойността на глобалния индекс в първите 10 години от създаването му, през 2017 г. за пръв път средната стойност спада от 45 пункта през 2015 г. до 43 в през тази година. Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция и Норвегия, както и в Грузия, която подобрява представянето си с 16 пункта от предишното издание през 2015 г. като се изкачва 11 места в класацията.

Сред страните в региона, България е на второ място след Румъния и изпреварва Чехия, като останалите страни са в по-ниската трета група, категоризирани като предоставящи „ограничена информация“. Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Страната може да постигне бърз напредък, като публикува информация и анализи, изготвяни за вътрешна употреба, като съкрати срокове за разпространяване на данни и отчети и улесни достъпа чрез избягване на практики за публикуване на бюджетна информация в множество отделни документи. Според Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership, „В повечето страни се създават документи, които по различни причини не се публикуват онлайн – отварянето на достъпа до повече създавани аналитични документи може значително да подобри нивото на бюджетна прозрачност“.

Българското правителство трябва да предоставя повече аналитична информация в бюджетните документи – както в средносрочната фискална рамка, включително за данъчните разходи и управлението на държавния дълг, така и в отчетите за изпълнение на бюджета за полугодието. Необходима стъпка е изготвянето на кратки и разбираеми за широката публика резюмета на бюджетните документи на всеки етап от бюджетния процес – т.нар. „граждански бюджети“. В отчетите за изпълнението трябва да се предоставя повече аналитична информация за постигането на показателите за изпъление на целите , заложени в бюджетните програми.

Индексът „Отворен бюджет“ 2017 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес – нито една от 115-те страни не отчита стойности над 61 пункта. България отчита стойност от 22 пункта, което е над средната глобална стойност от 12 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението може да дойде чрез създаване на механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт, както и при отчитането на бюджетите и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения към одитната програма на Сметната палата.

Капацитетът на парламента за ефективно участие също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Като положителна стъпка може да се отчете създаването на Фискален съвет, но той тепърва трябва да утвърждава своята роля. Парламентът обсъжда фискална политика едва след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не организира публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета.

България попада сред 75-те страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 72 пункта.

Индексът “Отворен бюджет” е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност (http://www.openbudgetindex.org/). Той  оценява степента, в която правителствата на 115 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива всички етапи от бюджетния процес, включителн изготвяне, консултиране, приемане на бюджета, предоставяне на текущи  и периодични данни за изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, както и за ролята и независимостта на Сметната палата. Съставяне на индекса е базирано на обективни факти, отчитащи 140 индикатора, а методологията се базира на международно признати критерии, разработени от организации като ИНТОСАИ, МВФ, ОИСР. 300 експерти в 115 страни участват в 18-месечния период на проучването. Партньор за България от създаването на индекса е „Индъстри Уоч“. Резултатите  за всяка страна се потвърждават от поне двама рецензенти, след което мнение могат да изразят и националните правителства. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации.

Финансовите активи на българските граждани се повишават с 6.5 млрд. лева през последните 12 месеца, достигайки 75 млрд. лева към септември 2017 г. Това е най-голямото годишно увеличение на финансовото богатство от кризата насам. Забогатяването на населението през деветмесечието на 2017 г. е движено от ръста на заплатите и повишената доходност на активно управляваното богатство, която частично компенсира по-ниския лихвен доход от банкови вложения.

Ниските лихви явно не обезкуражават спестителите. Банковите депозити са най-предпочитаната форма на съхранване на богатството от българските граждани. Домакинствата са внесли по свои банкови сметки средства в размер на 2 млрд. 359 млн. лева през последните 12 месеца до септември 2017 г. – точно колкото през предходния 12-месечен период. По този начин 92% от увеличението на банковите депозити се дължи на нови вноски на домакинствата.

Вложенията, деномирани в български левове, се радват на най-голямо внимание от страна на индивидуалните вложители. Левовите депозити се повишават с 8.6% годишно, докато влоговете в чужда валута нарастват минимално. Това се дължи частично на поевтиняването на щатския долар спрямо българския лев (с 12.1% през 2017 г.).

2017-та ще бъде втората поредна година, в която растежът на жилищното богатство изпреварва темпа на увеличение на финансовите активи. Негативното въздействие на глобалната финансова криза върху благосъстоянието на българските граждани отшумява.

Цените на жилищата в страната се увеличават с 9% годишно през третото тримесечие на 2017 г., като общата динамика се ускорява. Средната цена на един кв.м. жилищна площ в страната е 544 евро към септември 2017 г. От дъното на пазара през 2013 г. досега жилищата са повишили своята цена с 23.2%, но все още са с 25% под предкризисния връх.

Една от причините за поскъпването на жилищата е ускореното кредитиране. През ноември лихвите по новите жилищни заеми отново се понижиха – до 3.8% – най-ниската стойност досега. Заради стопяването на лихвените вноски и ръста на заетостта и заплатите, обслужването на кредитите изглежда най-лесно от 2009 г. насам. От тази гледна точка, българските домакинства са в благоприятна позиция да посрещнат евентуално повишение на лихвите през второто полугодие на 2018 г.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“ съдържа:

-Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ представлява детайлен тримесечен анализ на финансовото посредничество, богатството на домакинствата и пазара на жилища.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. По-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.

Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.

Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.

Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.

Повече показатели за разходите за труд, активността на населението и заетостта може да намерите в редовния доклад на Industry Watch за пазара на труда „Biggest Cities Review, H1 2017”, който е достъпен срещу абонамент. Това периодично изследване съдържа:

• Специален фокус върху актуални тенденции и процеси на пазара на труда;
• Последни данни за състоянието на трудовия пазар;
• Ниво и динамика на заплатите по сектори;
• Цена на живот по градове;
• Съпоставяне на цените на жилищата и заплатите в регионален мащаб;
• Структура на населението от гледна точка на потенциала на пазара на труда;
• Доходи и наети лица – структура и динамика в регионален план;
• Разпределение на работните места по сектори и професии;
• Индикатори за прехода на пазара на труда – от неактивност към безработица или заетост.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Industry Watch разпространи сред своите абонати своя годишен икономически обзор , които разглежда възможностите и предизвикателствата пред българската икономика за 2017-2018 г. Предлагаме на вашето внимание основните акценти в изследването. 

Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

-          След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

-          Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%.

-          Все по-засилената интеграция на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

-          Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима.

-          Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

-          Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

-          За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.

Повече детайли може да намерите в приложения файл с резюме на основните акценти в доклада.

IWATCH-Economic-Overview-2017-Summary

Пълният доклад е достъпен срещу абонамент. За повече информация, може да пишете на subscription@iwatchbulgaria.com

България е сред 5-те страни в ЕС с най-висок дял на минерално-суровинната индустрия в добавената стойност – около 3%, като създава 1.3% от заетостта. Секторът привлича значителните капиталови инвестиции в машини и оборудване допринасят през последното десетилетие. Производителност на труда е около два пъти по-висока от средната за страната. В новия анализ на екипа на Индъстри Уоч са разгледани основните показатели, които описват ролята на индустрията в икономиката, връзките с останалите отрасли, ефектите върху търсенето на други стоки и услуги по веригата на свързаните производства, както и въздействието върху регионалното развитие и различни социални и демографски показатели.

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Благодарим ви, че ще разгледате възможността да станете част от клуба от наши абонати през 2017 г., за да бъдете добре информирани при взимане на инвестиционни решения.

В началото на 2017 г. Industry Watch навършва 13 години. Използвахме ги, за да създадем най-добрите аналитични продукти за бизнес средата в България. Убедени сме, че с нашите анализи и препоръки сме помогнали за по-добро планиране на бизнеса на тези, които ни се довериха.

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Нашето желание е абонаментната ни услуга да помага, както с предлаганите детайлни икономически индикатори и данни, така и като спестява време и пари за ежедневно наблюдение на международните и местните политически, финансови и икономически новини.

Subscription 2017

Вижте темите

SAVE A SEAT

Индъстри Уоч за трета поредна година е съ-организатор на годишния бизнес форум “Outsourcing Destination Bulgaria: Technology, Innovation, Disruption”, който ще се проведе в Пловдив на 22 ноември 2016.

Темите в тазгодишната конференция са:

• ОБРАЗОВАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО: ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ 4.0 – Индустрия 4.0 е текущият тренд на автоматизация и обмен на данни в производствените технологии и бизнес процеси. Как това променя света на професиите и как образованието отговаря на това?

• ГЛОБАЛНИ ТРЕНДОВЕ В АУТСОРСИНГ ИНДУСТРИЯТА: НИШИ НА ПАЗАРА НА BPAAS И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ – Пазарът на бизнес процеси като услуга (BPaaS) се развива динамично, споделените центрове за услуги (SSC) се увеличават в недалечни аутсорсинг дестинации. България може да се възползва от нов шанс за развитие на услуги с по-висока добавена стойност.

• ПЛОВДИВ ОТВЪД АУТСОРСИНГ РАЗВИТИЕТО: ПОТЕНЦИАЛ НА ГРАДА ДА СЕ РАЗВИЕ КАТО ИНОВАЦИОННА ДЕСТИНАЦИЯ – Вторият град в България за аутсорсинг е също така първи по привличане на индустриални инвестиции. Какъв е потенциалът за аутсорсинг на процеси от традиционни производства, разположени в региона? Ще може ли Пловдив да приеме някои SSC от бъдещите “умни фабрики”?

Save a seat

Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria

На 29 септември обявихме старта на новия Образователно-индустриален борд. Неговата цел е да свърже плановете на работодатели и професионални гимназии, за да отговори на увеличеното търсенето на човешки ресурс. Като стратегически консултант на “Тракия икономическа зона” Industry Watch Bulgaria e ангажиран с развитието на инвестиционната дестинация, за което в момента проблем номер едно е недостигът на квалифицирана работна ръка. Затова първите стъпки на Борда ще са в Пловдив и региона. На официална церемония в Пловдив вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева подписа меморандум за партньорство между Министерство на образованието и науката, клъстер Тракия икономическа зона, Община Пловдив и Industry Watch Bulgaria.

Цели на борда:

• Задоволяване на увеличеното търсенето на човешки ресурс с различни професионални квалификации и компетенции, чрез свързване на плановете на работодатели и професионални гимназии.
• Предлагане на разнообразни модели за бързо адаптиране на професионалното образование към нуждите на работодателите чрез подходящо интегриране на техните планове в обща платформа.

Основата на работещ модел:

“Тракия икономическа зона” – най-динамичният индустриален клъстер у нас, дава няколко модела за успешна интеграция на плановете на индустрията с тези на средните училища. Засега моделите са основно такива, при които големи работодатели “осиновяват” по една паралелка в подходяща професионална гимназия (осигуряват средства и ноу-хау за провеждане на модерни обучения, отговарящи на съвременното развитие на индустрията.) Тези казуси са добра основа за разгръщане на национална платформа между индустрията и образованието – Образователно-индустриален борд, който да подпомага разработването и внедряването на иновативни и ефективни програми/практики на сътрудничество между училищата и работодателите за преодоляване на недостига от умения на секторно ниво.

Защо не работи моделът “от микро към макро”?

Някои възможни причини защо тези практики все още не са станали масови:

• Трудности при интегриране, координация и комуникация между работодатели и директори на училища.В някои региони недостиг на деца – кандидати за професионално образование.
• Колебливост на работодателите (особено на по-малките и средни) да инвестират в обучение, освен ако не става въпрос за належаща нужда от тясно специализирани умения.
• Липса на работещи механизми за споделяне на разходите между повече участници (образователни институции и работодатели)
• Трудности при координиране на средно-големи работодатели да споделят финансиране на обучителни програми за квалификация на персонал с конкретни компетенции.
• Липса на адекватни данни, които да подпомогнат разбирането на това какви умения са необходими на отделните индустрии и какви практики имат най-добър потенциал за постигане на ефективност на професионалното обучение в съответствие с нуждите на пазара на труда

Какво предлагаме?

• ОИБ изгражда и поддържа висококвалифициран екип от експерти – икономисти и други социални специалисти с богат опит в изследванията в сферата на образованието и пазара на труда.
• ОИБ има характер на приложен изследователски център / институт с капацитет от експерти-изследователи, които анализират ефектите за пазара на труда от различни казуси и добри практики, предлагат решения за адаптиране и внедряване в други работодатели и училища.
• ОИБ извършва дейности, типични за мозъчен център (think tank), както и излъчва консултантски екипи (task forces) за внедряване на решения на местно и микро ниво.

Първоначални дейности за проектно финансиране:

• Проучване на готовността на работодателите да инвестират в модернизацията на професионалното образование – създаване на образователно-индустриална карта по региони.
• Изграждане на национална база данни (за търсени умения и компетенции в различните индустрии, за програми в професионални училища по региони, за успешни практики на сътрудничество между училища и работодатели и др.), която да подпомогне вземането на информирани решения за адаптиране на учебните програми, за разработване на конкретни иновативни форми на сътрудничество между училищата и работодателите и за финансиране на конкретни проекти в училищата.
• Изготвяне на препоръки за промяна на нормативна база на база на проучване на основните пречки пред бързото адаптиране на образованието дори при активни работодатели, които са готови да финансират проекти в училищата.
• Създаване на мрежа от професионалисти, учители, работодатели, които да бъдат ментори-мотиватори в професионалната ориентация на ученици класовете преди гимназия, както и по време на обучението в професионални гимназии.
• Създаване на платформа за популяризиране на професиите, която по достъпен начин да подпомага с адекватна информация решенията на родители и ученици да се записват в професионални гимназии (например, но не само: профили на професии, трендове в отделните индустрии, очаквано търсене/работни позиции, заплащане, обучителни програми, организиране на дни на отворените врати в конкретни предприятия).
• Внедряване на система за оценка на меки умения и поведенчески характеристики в училищата, която да подпомогне личностното развитие на учениците с оглед успешната им реализация на пазара на труда.

Състояние на европейската икономика, нови двигатели на растежа и предизвикателства на пазара на труда и производителността

(акценти от годишния икономически обзор на Индъстри Уоч)

Европа в капана на ниските лихви

Дългогодишните опити на ЕЦБ да стимулира европейската икономика без особен успех показват, че безработицата в Европа отразява съществуването по-скоро на структурни дисбаланси и в по-малка степен влиянието на циклични фактори. Отрицателните депозитни лихви и изкупуването на корпоративни облигации засега не водят до желания ефект. В много европейски страни кредитирането е ограничено въпреки привидно ниската цена на финансирането. В шест страни от еврозоната (и две страни извън еврозоната) банковият дълг домакинствата се свива на годишна основа в средата на 2016 г. Корпоративният дълг също се топи в 8 страни от еврозоната (и една страна извън еврозоната – Румъния) към юни 2016 г. Въпреки ниската доходност, както фирмите, така и домакинствата в почти всички европейски страни спестяват. Нарастването на домакинските спестявания е пряко отражение на несигурността по отношение на доходите и заетостта и все още ниското потребителско доверие. Статистиката показва, че много европейски компании предпочитат да акумулират ликвидни средства, отлагайки инвестициите в дълготрайни активи.

В тази среда на крайна предпазливост от страна на частния сектор, икономическият растеж в Европа ще продължи да бъде бавен, движен по-скоро от външни фактори, при липсата на вътрешни двигатели на растежа.

Сценарий за икономиката на България при активизиране на вътрешното търсене 

В редовния годишен доклад Индъстри Уоч представя възможен сценарий за  развитие на българската икономика в следващите 12 до 24 месеца, в който се засилва ролята на вътрешното търсене като фактор за растежа. Повод за представяне на сценария е приключилата оценка на качеството на активите в банковата система, извършените стрес-тестове и свързаните с това очаквания за промяна в пазарните стратегии на финансовия сектор.

Износът беше основен фактор за възстановяването в периода 2010 – 2015 г. след тежкия спад от 2009 г.  За последните пет години икономиката на България е нараснала със 7.9% в реално изражение (и 17.1% в номинално изражение). За същия период реалният ръст на износа е близо 32%, като износът само на стоки е над 38%, докато крайното потребление се е увеличило едва с 6%. По текущи цени ръстът на експорта доближава 45%, при нарастване на потреблението с 13.2%. Едновременно с това, българската икономика се развиваше в среда на отлив на капитали. Вътрешният кредит за фирмите се сви с 2.2% за последните 18 месеца, а за последните 3 години външнияt дълг на частния сектор намаля с почти 6 млрд. евро – 2.5 млрд. на банките и 3.5 млрд. на предприятията в реалния сектор.

Сценарият не предвижда спад на износа, а по-скоро умерено забавяне на темповете на растеж, и относително нарастване на вътрешното търсене. По-конкретно, в този сценарий икономическата среда ще се се характеризира с:

• Нетен приток на чужд капитал към България (преки инвестиции и кредити);
• Оживление в банковото кредитиране за предприятия и домакинства;
• Запазване на ръста на заетостта и доходите;
• Липса на вътрешни и външни шокове, включително политически.

Ако тези очаквания се сбъднат, могат да се очакват динамични промени в структурата на икономиката. За 11 бизнес сектора промяната ще има значителен ефект. В предприятията, движени от износа, ще настъпи общо забавяне на растежа. В 2 от 6 сектора, които за последните три години отчитаха бърз ръст за следващите 12-24 месеца може да се очаква умерен ръст. За 3 от 8-те сектора с умерен растеж 2013-2016 може да се очаква стагнация, а за още 3 – дори минимален спад.

В секторите движени от вътрешното търсене, очакваме поне за 2 умереният растеж през последните 3 години да се превърне в бърз. Четирите стагниращи сектора и три от тези с умерен спад ще отчетат умерен ръст. От 5-те сектора, най-тежко засегнати до момента, за 1 може да се очаква бърз ръст и за 2 умерен ръст при реализиране на описания сценарий.

Таблица 1: Очаквания за представянето на секторите, движени от експорта 

Таблица 2: Очаквания за представянето на секторите, движени от вътрешното търсене

Източник: Industry Watch

Производителността на труда в България в перспектива

През 2015 г. производителността на труда в България се увеличава с 2.6% годишно в реално изражение– най-бързият темп от 2012 г. насам. През последните 15 години производителността на българските работници нараства всяка година, с изключение на 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия.

Между 2000 и 2015 г. производителността на труда в България се увеличава темпове близки до останалите централно и източно европейски страни. Българската производителност обаче се повишава много по-бързо отколкото производителността на труда в еврозоната и ЕС като цяло.

И през 2015 г. обаче производителността на българите се увеличава по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения. Този процес не е устойчив и трябва да се разглежда в контекста на нарастването на коефициента на заетост до нивата от 2008 г. Структурните дисбаланси по отношение на заетостта според образование и квалификация предполагат, че допълнителните работни места, създавани в следващите години, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование. Това ще е сериозна бариера пред ръста на производителността на труда и конкурентноспособността на икономиката.

Графика 1: Среден реален ръст на производителността на труда – 2000-2015 г. (в %)

 Източник: Industry Watch

повече  по темата

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА