Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Икономическият растеж в България през последните 2 години доближава 4% годишно в реално изражение, въпреки че притокът на преки чуждестранни инвестиции (638 млн. евро през последните 12 месеца до ноември) се свива четирикратно спрямо 2015 г. Нещо повече, чуждите инвестиции в България през 2017 г. са 14 пъти по-малко от предкризисния пик, достигнат през 2007 г. Икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромен приток на външни капитали.

Ограничените чужди инвестиции са явление типично не само за България, а феномен, който се наблюдава в повечето страни от ЦИЕ, които членуват в ЕС. На фона на слабия приток на външни капитали, привличането на вниманието на чуждите инвеститори придобива още по-голямо значение.

Страните в региона често са в пряка конкуренция помежду си за привличането на международни компании. През 2016 г. най-много чужди инвестиции на глава от населението в ЦИЕ са направени в Естония, следвана от Чехия, Хърватска, Полша и Румъния. България е на 6-та позиция от 9 страни в ЦИЕ, изпреварвайки Латвия, Литва и Унгария.

България е по-привлекателна за глобалните инвеститори от Румъния през по-голямата част от периода след 1993 г., измерено през броя жители в съответната страна. Всъщност Румъния е привлякла повече чужди инвестиции на човек от населението единствено в рамките на 4 години от 1993 г. насам – 1994, 1995, 1998 и 2016 г. През 2016 г. Румъния изпреварва България по приток на чужди капитали за първи път от 18 години.

Въпреки че чуждите инвестиции са ограничени, повечето страни в ЦИЕ успяват да постигнат относително висок икономически растеж. Мобилизирането на значителните вътрешни спестявания, които бяха натрупани в кризисните години, донякъде компенсира липсата на външни капитали. Нещо повече, експанзията в определени динамични сектори (в т.ч. аутсорсинг и промишлени производства с ниска капиталова интензивност) не изисква съществени капиталови инвестиции. Ето защо българската икономика ще продължи да расте с темпове около 4% годишно и през 2018 г. дори и без много нови чужди вложения.

Анализът на чуждите инвестиции в ЦИЕ беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Благодарим ви, че ще разгледате възможността да станете част от клуба от наши абонати през 2017 г., за да бъдете добре информирани при взимане на инвестиционни решения.

В началото на 2017 г. Industry Watch навършва 13 години. Използвахме ги, за да създадем най-добрите аналитични продукти за бизнес средата в България. Убедени сме, че с нашите анализи и препоръки сме помогнали за по-добро планиране на бизнеса на тези, които ни се довериха.

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Нашето желание е абонаментната ни услуга да помага, както с предлаганите детайлни икономически индикатори и данни, така и като спестява време и пари за ежедневно наблюдение на международните и местните политически, финансови и икономически новини.

Subscription 2017

повече  по темата

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА

Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5.8 млрд. лева през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Процесът на нарастването на финансовото богатство  протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г. повече  по темата

През 2015 г. спестяванията на населението се повишиха най-осезаемо за близо десетилетие. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, първо тримесечие на 2016 г.

Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 5.8 млрд. лева през 2015 г., надхвърляйки 65 млрд. лева в края на годината. По този начин финансовите активи, с които българските домакинства разполагат, почти се удвояват от 2008 г. насам. Процесът на нарастването на финансовото богатство  протича заедно с постепенно свиване на дълга на населението. Задълженията на домакинствата към финансови институции се стопяват с 1 млрд. лева спрямо 2008 г.

Банковите депозити продължават да бъдат най-предпочитаната форма на спестяване въпреки значителното понижение на лихвите, което наблюдавахме през последните години. Около 65% от финансовите активи на домакинствата са под формата на банкови влогове. Ролята на пенсионните фондове обаче се засилва. През 2015 г. над 14% от финансовото богатство на българите е под управление на пенсионни фондове при едва 7% през 2008 г.

За изминалите седем години, парите в брой нарастват едва с 42%, депозитите в банки се увеличават с 94%, докато вложенията в пенсионни фондове – повече от 4 пъти. В същото време, спестяванията, управлявани от животозастрахователни компании, взаимни фондове или пряко вложени в акции остава в рамките на незначителните около 3% от общото богатство.

Графика: Финансовото богатство на домакинствата в перспектива – 2007-2015 г.

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016

Графика: Съвкупно финансово богатство като дял от БВП

Източник: Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“, Q1 2016

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 виж повече

към абонамент за редовните доклади

Индъстри Уоч разпространи до абонати редовния доклад „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, Q4 2015”. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Засега домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите.

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 към абонамент за редовните доклади

Финансовото богатство на българските домакинства достига 62.7 млрд. лева към септември 2015 г., нараствайки с 4.1 млрд. лева за 12 месеца. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2015 г.”.

Раздвижването на пазара на труда е основната причина за нарастването на финансовите активи. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Същевременно, домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите. Оборотът в търговията на дребно се свива с 0.7% средно през третото тримесечие на 2015 г., дори да изключим автомобилните горива.

Ръстът на финансовото богатство през последните години се дължеше до голяма степен на високия доход от лихви по депозитите на физически лица. С понижаването на лихвите в глобален мащаб обаче значението на лихвения доход като източник на богатство постепенно намалява. Българските вложители са получили 736 млн. лева под формата на доход от лихви по своите спестявания през последните 12 месеца до септември 2015 г. или с 32% по-малко в сравнение с предходния 12-месечен период.

Пазарът на жилища в България се възстановява през 2015 г., но става все по-фрагментиран. През третото тримесечие на 2015 г. цените на жилищата в България се понижават общо с 0.5% спрямо предходното (второ) тримесечие по данни на НСИ. Поевтиняването на апартаментите в страната като цяло се дължи изцяло на съществуващите жилища, които губят 1.4% от стойността си за тримесечието. Понижението на цените на съществуващите жилища е индикация за остаряването на жилищния фонд в страната и промяната в търсенето на жилища, което все повече се насочва към новопостроени имоти. В потвърждение на това, новите жилища повишават цената си с 0.8% спрямо предходното тримесечие.