Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com