В много от страните-членки на Европейския съюз се прилага систематичен подход за оценка на публичните политики, основан на принципите на базирано на изпълнението измерване и управление  (performance-based measurement, performance-based management). Предимството на този подход за оценка на политиките е, че позволява систематично събиране, анализиране, преглед и отчитане на данни за изпълнението, мониторинг на промените, идентифициране на потенциалните проблеми и механизъм за вземане на навременни корективни действия.

(Май 2018, автор: Асенка Христова)

Увод

През последното десетилетие концепцията за провеждане на основани на доказателствата политики набира все по-голяма популярност. Нарастващата информационна обезпеченост и инвестициите в изграждане на аналитичен и изследователски капацитет предоставят широки възможности за оценка на това доколко публичните политики постигат своите цели и водят до желаните резултати, съответно на каква цена се постига това.

В много от страните-членки на Европейския съюз се прилага систематичен подход за оценка на публичните политики, основан на принципите на базирано на изпълнението измерване и управление  (performance-based measurement, performance-based management). Предимството на този подход за оценка на политиките е, че позволява систематично събиране, анализиране, преглед и отчитане на данни за изпълнението, мониторинг на промените, идентифициране на потенциалните проблеми и механизъм за вземане на навременни корективни действия.

Базираното на изпълнението управление (performance-based management) е комплексна система, която  позволява анализ на всеки от етапите от планирането и изпълнението на съответната  политика, създавайки предпоставки за подобряване на цялостния процес по реализиране, мониторинг и оценка на политиките. То предполага наличие на:

-          система и процеси за събиране и анализ на данни за изпълнението;

-          интегрирана система от критерии (индикатори) за оценка на изпълнението;

-          система за отчетност на изпълнението;

-          механизъм за използване на информацията и анализите;

-          отчетност на изпълнението.

Изграждането на подобна кохерентна рамка за стратегическо планиране и управление, основана на учене и отчетност в децентрализирана среда, е свързано със създадаването на комплекс от изисквания, процеси и участници, позволяващ събирането и преобразуването на данните в рационална и обективна информация. Тази рамка също така изисква определено формализиране (институционализиране) на използването на оперативната информация в документи, методологии, процеси, механизми за сътрудничество, системи за вземане на решения и механизми за корекция и подобряване на дейността.

В настоящето изследване са разгледани само практики, които имат по-широк обхват по отношение на публичните политики  и са универсално приложими за всички администрации, отговорни за разработването, изпълнението и отчитането на хоризонтални политики. От изследването са изключени фрагментирани системи и практики за оценка на конкретни политики в конкретна област или такива, които са разработени и се прилагат от отделна администрация.

Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Франция има дълга история с прилагането на систематичен подход за оценка на провежданите политики. През 2007 г. в страната е лансиран Генерален преглед на публичните политики, който се прилага повсеместно, обхваща всички администрации и включва преглед и оценка на хоризонтални политики. През 2012 г. е създадена специална институция – Генерален секретариат за модернизиране на правителството (Le secrétariat général pour la modernisation de l’action publique/ SGMAP), която отговаря за координцията на всички оценки на политики, както и за осигуряване на методическа подкрепа и контрол на качеството.

Отделните оценки се осъществяват от водещо министерство, което има основна роля в прилагането на политиката в съответната област на оценка. Това водещо министерство се определя от министър-председателя и ролята му е да да състави и да председателства оценителния комитет, в който се включват и  представители на други министерства, териториални единици, социални партньори, асоциации и др.). Този комитет се отговорен за изготвянето на насоки, определяне на координатор на оценката и неговия екип, отговарящ за извършването на оценката. Прилага се плуралистичен подход при формиране на екипите за оценка – те се състоят не само от вътрешни експерти, но и от външни експерти с опит в оценяваната тема, изследователи, бенефициентите, чиито приноси се събират, оценяват и вземат предвид при провеждането на оценките.

Оценките на публичните политики се базират на:

-           Изчерпателни проучвания на наличната литература и на вече извършената работа;

-           Анализи на налични данни (статистически, иконометрични и др.)

-           Полеви изследвания (интервюта, посещения на място и др.) и консултации (въпросници, анкети, фокус групи и др.)

-           Прилагане на набор от стандартизирани критерии за оценка: ефективност, ефикасност, консистентност, полезност и релевантност.

Системата за оценка на публичните политики във Франция  предоставя инструментариум за подпомагане на процеса на вземане на политически решения. Процесът на оценяване има три фази: 1/ определяне на контекста, темите за оценка, въпросите и т.н. 2/ изследване и анализ по поставените въпроси и 3/ изготвяне на сценарии за промяна . След отчитане на  основните въпроси, идентифицирани по време на фазата на анализ, оценката има за цел да предложи сценарии за промяна / реформа с оглед подобряване на оценявания аспект от правителствената политика.  При всяка оценка се разработват и предлагат различни варианти на политика или сценарии за бъдещата реформа.

Генералният секретариат за модернизиране на правителството (SGMAP) управлява и координира всички извършвани оценки – консултира методологията за всяка оценка,  предоставя съвети и методологична подкрепа. Освен методологичната подкрепа, той може да предложи техническа помощ. SGMAP може при необходимост да оказва подкрепа и след приключване на оценката – за прилагането на формален план за действие и управление на промяната.

 Таблица 1: Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

В Холандия системите за управление, базирани на изпълнението, започват да се прилагат и развиват през 90-те години като част от движението за нов публичен мениджмънт (New Public Management movement). На централно ниво започва да се прилага т.нар. Инициатива за ориентиран към резултата контрол на управлението (Result-Oriented Management Control Initiative). През 1999 г. се провежда реформа в начина на бюджетиране и оценка на политиките  (Policy Budget and Policy Accountability reform (VBTB), с която бюджетните решения се обвързват с ефективността и ефикасността на съответните политики. Основната логика на тази реформа е, че при провеждането на дадена политика (трябва да) има връзка между целите, бюджета, инструментите на политиката, резултатите и социалното въздействие.

Министерството на финансите е отговорно за цялостния институционален дизайн на системата за оценка на политиките и има правомощията да разпределя роли и отговорности на останалите министерства и административни структури, участващи в реализирането на политиките.  Всеки министър е задължен да провежда периодичен преглед и оценка на ефективността и ефективността на провежданите политики и да информира независимият одитен орган (Court of Audit) за изводите от тези прегледи и оценки.  Независимият одитен орган също оценява ефективността на провежданите политики – по собствена инициатива или по искане на правителството.

Периодичната оценка на политиките, инструментите, които следва да се използват, както и критериите за качество са уредени със специален акт (Regulation on Periodic Evaluation). Сегашната система на оценка на изпълнението се състои както от предварителни анализи, така и последващи анализи. Използват се и инструменти, които представляват комбинация т предварителен и последващ анализ. Общото между всички тези оценки, че те са свързани в една или друга степен с бюджетния процес. Обикновено водеща роля при изпълнението на оценките има съответното минстерство, което им водеща роля за осъществявнето на съответната политика. Ролята на Министерството на финансите като координатор на цялостната система за оценка на политиките се изразява в определянето на правилата за това кога и как следва да се извърши дадена оценка – то председателства междуведомствената работна групи за изготвяне на методология за анализ, осъществява мониторинг на програмата на прегледите, разпространява добри практики, инициира теми и раписва процедурни правила за осъществяване на преглед на разходите.

Таблица 2: Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

Механизъм за оценка на публичните политики във Великобритания

Великобритания има над 30-годишен опит с измерване и базирано на изпълнението управление на публичните политики. След 1997 г. практиката за измерване на изпълнението става повсеместна и обхваща почти всички публични дейности. Всички нови политики, програми и проекти, независимо от това дали са приходни, капиталови или регулаторни, следва да бъдат подложени на всеобхватна, но пропорционална оценка дали са приложими така, че да гарантират по най-добрия начин публичния интерес. Създаден е значителен капацитет за формулиране, мониторинг и анализ на информация за изпълнението. В периода 1998-2010 г.  системата е базирана основно на т.нар. public service agreements (PSAs), които обхващаха всички основни области на политики, осигуряваха публичност и отчетност на това какво се опитва да постигне правителството и осигуряваха по-детайлни инструменти за измерване на дейността на отделните министерства. Те  дълго време се смятаха за един  от най-добрите международни модели за широко определяне на цели, но поради значителната бюрократична тежест, която започнаха да налагат върху министерствата, използването им е прекратено след 2010 г. В периода 2010-2015 г. се използват бизнес-планове на отделните министерства, с отделни раздели за действия, финансиране и индикатори за вложените ресурси и за въздействието.

Текущата рамка за анализ и оценка на политиките, програмите и проектите се съдържа в Зелената книга за оценка  на Министерството на финансите. Тази рамка е известна като политическия цикъл „ROAMEF“ (обосновка-цели-оценка-мониторинг-оценка-обратна връзка) и определя ключовите етапи в разработването на предложението, от формулирането на основанията за интервенция и определянето на целите, през оценката на вариантите до прилагането и оценка, включително механизъм за използване на доказателствата, получени в процеса на  оценка на политиките. Зелената книга дава насоките за комбиниране на икономическата, финансова, социална и екологична оценка на дадена политика, програма или проект. В допълнение към Зелената книга се прилага и публикуваната през 2011 г. от Министерството на финансите т.нар. Magenta Book – препоръчително ръководство, регламентираща стандартите за добри практики при осъществяването на оценки на проекти, политики, програми и доставка на публични услуги.

През 2015 г. се въвежда нова система за изпълнение, която обхваща:

-       хоризонтален набор от 10-15 правителствени приоритета, осъществявани от множество министерства

-       централно отчитане на показатели, обхващащи финанси, изпълнение, хора и операции, както и покриване на бъдещи рискове

-       ясни връзки към по-подробните планове на отделните ведомства.

Сред ключовите процеси, свързани с оценката на политиките са периодичните прегледи на разходите (spending reviews) и изготвянето на единните планове на министерствата (Single Departmental Plans, SDPs). Рамката на SDP предполага обхващане на широк кръг от нужди на заинтересованите страни, като за пръв път обхваща целия набор от цели и задачи на министерствата, включително ангажименти на ведомствата, междуведомствени цели, ежедневно предоставяне на услуги, програми за бизнес трансформация и подобряване на ефективността. Тези планове са предназначени да помогнат на правителството да проследява прогреса на изпълнение на политическите си ангажименти.

Отделните министерства са отговорни за планирането и прилагането на базирано на изпълнението управление в сферата на тяхната компетентност. Правителството и министерството на финансите имат за задача да гарантират, че прилагането на базирано на изпълнението управление в отделните министерства подкрепят изпълнението на задачите на министър-председателя и на правителството и контрола върху публичните разходи.   В процеса на оценка на политиките във Великобритания се включват множество участници – отделните министерства и административни звена, представители на академичните среди, външни консултанти и други организации, наети от правителството. Правителството е създало мрежа от центрове „Какво работи“, които отговарят за синтезиране на доказателствата за оценка на ефективността на политиката в редица области. Прегледи на различни публични инициативи се осъществяват и от мозъчни тръстове, изследователски центрове и консултантски фирми. Министерството на финансите има координираща роля в този процес, като дава насоки за оценка.

Механизъм за оценка на публичните политики в Ирландия

Механизъм за оценка на публичните политики във Финландия

Механизъм за оценка на публичните политики в Литва

Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Икономическият растеж в България през последните 2 години доближава 4% годишно в реално изражение, въпреки че притокът на преки чуждестранни инвестиции (638 млн. евро през последните 12 месеца до ноември) се свива четирикратно спрямо 2015 г. Нещо повече, чуждите инвестиции в България през 2017 г. са 14 пъти по-малко от предкризисния пик, достигнат през 2007 г. Икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромен приток на външни капитали.

Ограничените чужди инвестиции са явление типично не само за България, а феномен, който се наблюдава в повечето страни от ЦИЕ, които членуват в ЕС. На фона на слабия приток на външни капитали, привличането на вниманието на чуждите инвеститори придобива още по-голямо значение.

Страните в региона често са в пряка конкуренция помежду си за привличането на международни компании. През 2016 г. най-много чужди инвестиции на глава от населението в ЦИЕ са направени в Естония, следвана от Чехия, Хърватска, Полша и Румъния. България е на 6-та позиция от 9 страни в ЦИЕ, изпреварвайки Латвия, Литва и Унгария.

България е по-привлекателна за глобалните инвеститори от Румъния през по-голямата част от периода след 1993 г., измерено през броя жители в съответната страна. Всъщност Румъния е привлякла повече чужди инвестиции на човек от населението единствено в рамките на 4 години от 1993 г. насам – 1994, 1995, 1998 и 2016 г. През 2016 г. Румъния изпреварва България по приток на чужди капитали за първи път от 18 години.

Въпреки че чуждите инвестиции са ограничени, повечето страни в ЦИЕ успяват да постигнат относително висок икономически растеж. Мобилизирането на значителните вътрешни спестявания, които бяха натрупани в кризисните години, донякъде компенсира липсата на външни капитали. Нещо повече, експанзията в определени динамични сектори (в т.ч. аутсорсинг и промишлени производства с ниска капиталова интензивност) не изисква съществени капиталови инвестиции. Ето защо българската икономика ще продължи да расте с темпове около 4% годишно и през 2018 г. дори и без много нови чужди вложения.

Анализът на чуждите инвестиции в ЦИЕ беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. По-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.

Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.

Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.

Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.

Повече показатели за разходите за труд, активността на населението и заетостта може да намерите в редовния доклад на Industry Watch за пазара на труда „Biggest Cities Review, H1 2017”, който е достъпен срещу абонамент. Това периодично изследване съдържа:

• Специален фокус върху актуални тенденции и процеси на пазара на труда;
• Последни данни за състоянието на трудовия пазар;
• Ниво и динамика на заплатите по сектори;
• Цена на живот по градове;
• Съпоставяне на цените на жилищата и заплатите в регионален мащаб;
• Структура на населението от гледна точка на потенциала на пазара на труда;
• Доходи и наети лица – структура и динамика в регионален план;
• Разпределение на работните места по сектори и професии;
• Индикатори за прехода на пазара на труда – от неактивност към безработица или заетост.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.

Виж повече

РЪСТЪТ НА ЖИЛИЩНИТЕ ЦЕНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ УДВОЯВА ДО НАД 8% ПРЕЗ 2016 Г., ФИНАНСОВОТО БОГАТСТВО НА ДОМАКИНСТВАТА НАРАСТВА С 9% ЗА ГОДИНА

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.
Финансовото богатство на българските домакинства расте с 9% годишно през 2016 г., достигайки 71.2 млрд. лева в края на годината. Българите разполагат с 5.9 млрд. лева повече през 2016 г. спрямо предходната 2015 г. Измерено като абсолютна сума, увеличението на финансовото богатство е най-голямото от 2007 г. насам.

Възстановяването на пазара на труда, довело до увечение на заетостта и средните доходи през последните две години, е сред основните фактори, въздействащи на пазара на жилища. Съществуват обаче значителни разлики между 2007 и 2016 г. Макар че търсенето на труд се засилва, средната работна заплата расте с 7.7% през 2016 г., което е три пъти по-бавно от покачването на трудовите доходи в разгара на икономическия бум през 2007 г.
Банковите депозити остават най-предпочитаната форма за спестяване от българските граждани, макар че техният дял намалява до 63.7% от финансовото богатство през 2016 г. Спестяванията за пенсия също се увеличават, като вече над 15% от финансовото богатство на българското население е поверено на пенсионни фондове.

Подробен анализ: в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2017 г.“, достъпен срещу абонамент.

България е сред 5-те страни в ЕС с най-висок дял на минерално-суровинната индустрия в добавената стойност – около 3%, като създава 1.3% от заетостта. Секторът привлича значителните капиталови инвестиции в машини и оборудване допринасят през последното десетилетие. Производителност на труда е около два пъти по-висока от средната за страната. В новия анализ на екипа на Индъстри Уоч са разгледани основните показатели, които описват ролята на индустрията в икономиката, връзките с останалите отрасли, ефектите върху търсенето на други стоки и услуги по веригата на свързаните производства, както и въздействието върху регионалното развитие и различни социални и демографски показатели.

Управляващият съдружник в „Индъстри Уоч“ Асенка Христова беше избрана за член на Европейската експертна мрежа за икономиката на образованието (EENEE). Мрежата обединява 25 водещи експерти по икономика на образованието и има мандат да подпомага и съветва Европейската комисия в анализа на икономическите аспекти на образователните политики и реформи. Като мозъчен тръст, мрежата се надява да допринесе за създаването на европейско изследователско пространство в областта на икономиката на образованието и да служи като платформа за разпространение на знания и за насърчаване на изследванията в тази област. EENEE е спонсорирана от Европейската комисия, Генерална дирекция „Образование и култура“, и е координирана от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) и Института Ifo. Сред членовете на мрежата са световно известни изследователи като проф. Ерик Ханушек, проф. Лудгер Восман, проф. Джорджио Брунело, Мартин Уест и др.

За повече информация:
http://www.eenee.de/eeneeHome.html

(РЕЗЮМЕ ОТ АНАЛИЗ НА „ИНДЪСТРИ УОЧ“)

През юли 2015 г. с изменение на Кодекса на труда бе уреден статута на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (т.нар. „еднодневен договор“). Създаденият нов вид краткосрочен трудов договор има за цел да уреди законосъобразното наемане на работната сила, ангажирана ежегодно за селскостопански дейности, които имат кампаниен характер и за кратък период от време изискват голям брой работещи. Изготвената от „Индъстри Уоч“ оценка на икономическите ефекти от прилагането на новата правна уредба разкри следните по-важни тенденции:

На макроикономическо ниво, ефектът на еднодневните договори върху заетостта е видим в месечната динамика на наетите лица в селското стопанство в периода 2014 – 2016 г. По-бързото нарастване на наетите лица през първото полугодие на 2016 г., което статистиката отчита, вероятно се дължи на изсветляване на селското стопанство чрез формализиране на сезонна заетост. Изпреварващото нарастване на наетите лица в селското стопанство след въвеждането на еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора се свива.

Няколко тенденции показват, че въвеждането на еднодневните договори не изместват традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 и 2016 г. 78% от лицата, осигурени по еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения през същата година. Броят лица, които са били били осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода от юли 2015 до септември 2016, надхвърля 23 хиляди. От тях над 17.7 хил. не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения и през 2014, или достига 76%. От своя страна, средният брой дни, което едно наето по такъв договор лице работи, е 4.2 дни в рамките на цялата година (при максимално допустими 90 работни дни). Тези данни потвърждават хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори са безработни лица, които не упражняват друга форма на заетост, или лица, които работят изцяло в сивата икономика.

По данни на НОИ, за периода юли-декември 2015 г.(след въвеждането им) от новата уредба са се възползвали 1 196 осигурители, като по еднодневни договори са работили над 15.2 хил. физически лица в продължение на 57.9 хил. работни дни, постъпили в периода юли-декември 2015 г. За периода януари-септември 2016 г. се наблюдава увеличение на броя осигурители, участващи физически лица и дни в осигуряване на лицата, наети по еднодневни договори. Броят на осигурителите достига 1 524, осигурените лица нарастват с 43%, до около 22 хил., а броят на отработените дни се повишава – с 63% до 94.3 хиляди.

През 2016 г. обхватът на еднодневните трудови договори се увеличава – земеделските производители, използвали еднодневни договори, са склонни да наемат по-голям брой работници на това основание. Средният брой осигурени лица наети от един производители се увеличава до 15 през 2016 г. спрямо 13 през 2015 г., а средното време, за което предприятията ползват еднодневни договори, достига 62 дни през 2016 г. при 48 дни година по-рано. Средният брой дни в осигуряване на едно наето лице се повишава до 4.2 дни през 2016 г. в сравнение с 3.7 дни през 2015 г.

Подобен извод може да се направи и резултатите от проведеното в рамките на изследването анкетно проучване сред близо 800 земеделски производители. Сред производителите, използвали такива договори през 2016 г., около 86% споделят, че работниците имат притеснение да не загубят достъп до социални помощи. Това показва, че предвиденият режим за запазване на достъпа до обезщетения, помощи и услуги е изключително важен фактор за приложимостта на еднодневните договори.

Най-значимият разход за работодателите, според резултатите от проучването, изглежда произтича от разяснителната кампания сред работниците за ползите регулацията – около ¾ от тях са влагали допълнителни усилия за разясняване на новия вид договор. Около 40% от производителите считат, че използването на еднодневните договори е довело до увеличаване на разходите за счетоводни услуги, като над половината оценяват времето за обработка на договор за един работник на около и над 5 минути.

Половината от респондентите смятат, че работниците срещат притеснение или трудност при попълването на личните си данни. Тези пречки могат донякъде да се преодолеят с промени в процедурите и реда за попълване и отчитане на трудовите договори. Фактът, че над 45% от респондентите предполагат, че работниците вероятно могат да намират друга работа без да им се налага да спазват тези процедури е индикатор за все още значителния дял на недекларираната заетост както в този сектор, така и изобщо за специфичната група потенциална работна сила (лица с ниско образование, трайно безработни, от маргинализирани групи и др. под.).

Въпреки трудностите, над 3/4 от фермерите, които са използвали еднодневни договори през 2016 г., планират да назначат персонал на краткотрайна сезонна селскостопанска работа през следващите 12 месеца (следващия сезон). Показателно е, че двойно по-голям дял от земеделските производители, използвали договори през 2016 г., считат възможностите и капацитета си да ги прилагат за достатъчни, в сравнение с тези, които не са ползвали такива договори. Тези резултати потвърждават хипотезата, че допълнителните усилия и разходи за работодателите са в голяма степен еднократни – свързани с първоначалното запознаване с правната уредба и подготовка за администрирането на договорите. Ако уредбата се доразвие и облекчи допълнително, вероятно сред тези, които за пръв път използват тези договори през 2017 г. голям дял ще продължат да го правят и занапред.

Редица страни от ЕС също са уредили възможността за краткотрайна заетост при сезонна работа. Водещ е възприетият принцип“Flexicurity” – засилване едновременно на гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения. Принципът е признат за един от ключовите цели на европейските пазари на труда в контекста на Европейската стратегия по заетостта и Лисабонската стратегия за модернизиране на пазара на труда. Този вид договори целят и допълнителна сигурност за работниците – в случаите, при които не са налични трудови договори, регламентиращи временната краткотрайна работа, работниците нямат достъп до някои видове трудови права и социални осигуровки. В известен аспект мерките, стимулиращи краткотрайната заетост се въвежда като средство, което би довело до трайна заетост. Все пак, основен мотив за въвеждане на подобен тип срочни договори е да се намалят практиките на недеклариран труд.

За фискалната политика, ролята на конкуренцията, значението на производителността на труда, тревожните сигнали за образованието и динамиката на експортно-ориентираните индустрии – избрани индикатори за изминалата 2016 г.