Икономическият растеж в България през последните 2 години доближава 4% годишно в реално изражение, въпреки че притокът на преки чуждестранни инвестиции (638 млн. евро през последните 12 месеца до ноември) се свива четирикратно спрямо 2015 г. Нещо повече, чуждите инвестиции в България през 2017 г. са 14 пъти по-малко от предкризисния пик, достигнат през 2007 г. Икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромен приток на външни капитали.

Ограничените чужди инвестиции са явление типично не само за България, а феномен, който се наблюдава в повечето страни от ЦИЕ, които членуват в ЕС. На фона на слабия приток на външни капитали, привличането на вниманието на чуждите инвеститори придобива още по-голямо значение.

Страните в региона често са в пряка конкуренция помежду си за привличането на международни компании. През 2016 г. най-много чужди инвестиции на глава от населението в ЦИЕ са направени в Естония, следвана от Чехия, Хърватска, Полша и Румъния. България е на 6-та позиция от 9 страни в ЦИЕ, изпреварвайки Латвия, Литва и Унгария.

България е по-привлекателна за глобалните инвеститори от Румъния през по-голямата част от периода след 1993 г., измерено през броя жители в съответната страна. Всъщност Румъния е привлякла повече чужди инвестиции на човек от населението единствено в рамките на 4 години от 1993 г. насам – 1994, 1995, 1998 и 2016 г. През 2016 г. Румъния изпреварва България по приток на чужди капитали за първи път от 18 години.

Въпреки че чуждите инвестиции са ограничени, повечето страни в ЦИЕ успяват да постигнат относително висок икономически растеж. Мобилизирането на значителните вътрешни спестявания, които бяха натрупани в кризисните години, донякъде компенсира липсата на външни капитали. Нещо повече, експанзията в определени динамични сектори (в т.ч. аутсорсинг и промишлени производства с ниска капиталова интензивност) не изисква съществени капиталови инвестиции. Ето защо българската икономика ще продължи да расте с темпове около 4% годишно и през 2018 г. дори и без много нови чужди вложения.

Анализът на чуждите инвестиции в ЦИЕ беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Най-важното през 2015: все по-голяма зависимост на бюджета и икономиката от еврофондовете, ръст на богатството на домакинствата и жилищното строителство, дилевъриджинг в реалния сектор при ограничено ново кредитиране, а работодателите все повече се налага да поглеждат към работната сила в пенсионна и предпенсионна възраст.

Зависимостта на правителството от европейските средства нараства значително –  след 2012г. те вече финансират над половината от капиталовите разходи в бюджета, а през 2015 г-над ¾. Евфрофондовете вече допринасят за над 25% от общите инвестиции в икономиката, докато през 2010 г. приносът им е бил 8%.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от МФ

Бележка: * 2015 – предварителна оценка

След като достигна „дъно“ през 2012 г., пазарът на труда създаде 80 хиляди работни места до 2015 г. Най-голям ръст на заетите наблюдаваме сред лицата в предпенсионна възраст – 55-64 год., като още толкова допълнителни работни места са заети от лицата на възраст 45-54 год. и тези над 65 год. Броят на заетите до 44 год. леко намалява, въпреки общата тенденция за възстановяване на пазара на труд за последните три години.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от НСИ

Бележка: *2015 – предварителна оценка

За пет години след кризата, периода 2009-2014 г., външният дълг на частния нефинансов сектор остана почти непроменен – до 2015 г., когато предприятията са погасили над 6.2 млрд. лева само до октомври. Част от обяснението е промяна на бизнес модела на инвестиране в производствения сектор, складирането и логистиката. Все повече проекти вече се реализират чрез дълги наемни отношения, на база на които дивелъпирите изграждат индустриален обект по задание с привлечено финансиране за целта.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от НСИ и БНБ

Бележка: *2015 – предварителна оценка

През последните 5 години финансовото богатство на българите се увеличава с относително бързи темпове, които надвишават значително ръста на БВП. През 2015 г. финансовото богатство нараства със 7% годишно, докато икономическият растеж се ускорява до 2.8% годишно.

Източник: Industry Watch по данни от БНБ, КФН, БФБ-София, НСИ

През 2015 г. цените на жилищата продължиха да се увеличават. Повишеното търсене на жилищни имоти доведе до ръст на планираното строителство. През последните 12 месеца до септември е одобрено строителството на близо 18 хил. жилища – с 4 хил. повече от предходния 12-месечен период.

Източник: Industry Watch по данни на НСИ