(РЕЗЮМЕ ОТ АНАЛИЗ НА „ИНДЪСТРИ УОЧ“)

През юли 2015 г. с изменение на Кодекса на труда бе уреден статута на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (т.нар. „еднодневен договор“). Създаденият нов вид краткосрочен трудов договор има за цел да уреди законосъобразното наемане на работната сила, ангажирана ежегодно за селскостопански дейности, които имат кампаниен характер и за кратък период от време изискват голям брой работещи. Изготвената от „Индъстри Уоч“ оценка на икономическите ефекти от прилагането на новата правна уредба разкри следните по-важни тенденции:

На макроикономическо ниво, ефектът на еднодневните договори върху заетостта е видим в месечната динамика на наетите лица в селското стопанство в периода 2014 – 2016 г. По-бързото нарастване на наетите лица през първото полугодие на 2016 г., което статистиката отчита, вероятно се дължи на изсветляване на селското стопанство чрез формализиране на сезонна заетост. Изпреварващото нарастване на наетите лица в селското стопанство след въвеждането на еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора се свива.

Няколко тенденции показват, че въвеждането на еднодневните договори не изместват традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 и 2016 г. 78% от лицата, осигурени по еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения през същата година. Броят лица, които са били били осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода от юли 2015 до септември 2016, надхвърля 23 хиляди. От тях над 17.7 хил. не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения и през 2014, или достига 76%. От своя страна, средният брой дни, което едно наето по такъв договор лице работи, е 4.2 дни в рамките на цялата година (при максимално допустими 90 работни дни). Тези данни потвърждават хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори са безработни лица, които не упражняват друга форма на заетост, или лица, които работят изцяло в сивата икономика.

По данни на НОИ, за периода юли-декември 2015 г.(след въвеждането им) от новата уредба са се възползвали 1 196 осигурители, като по еднодневни договори са работили над 15.2 хил. физически лица в продължение на 57.9 хил. работни дни, постъпили в периода юли-декември 2015 г. За периода януари-септември 2016 г. се наблюдава увеличение на броя осигурители, участващи физически лица и дни в осигуряване на лицата, наети по еднодневни договори. Броят на осигурителите достига 1 524, осигурените лица нарастват с 43%, до около 22 хил., а броят на отработените дни се повишава – с 63% до 94.3 хиляди.

През 2016 г. обхватът на еднодневните трудови договори се увеличава – земеделските производители, използвали еднодневни договори, са склонни да наемат по-голям брой работници на това основание. Средният брой осигурени лица наети от един производители се увеличава до 15 през 2016 г. спрямо 13 през 2015 г., а средното време, за което предприятията ползват еднодневни договори, достига 62 дни през 2016 г. при 48 дни година по-рано. Средният брой дни в осигуряване на едно наето лице се повишава до 4.2 дни през 2016 г. в сравнение с 3.7 дни през 2015 г.

Подобен извод може да се направи и резултатите от проведеното в рамките на изследването анкетно проучване сред близо 800 земеделски производители. Сред производителите, използвали такива договори през 2016 г., около 86% споделят, че работниците имат притеснение да не загубят достъп до социални помощи. Това показва, че предвиденият режим за запазване на достъпа до обезщетения, помощи и услуги е изключително важен фактор за приложимостта на еднодневните договори.

Най-значимият разход за работодателите, според резултатите от проучването, изглежда произтича от разяснителната кампания сред работниците за ползите регулацията – около ¾ от тях са влагали допълнителни усилия за разясняване на новия вид договор. Около 40% от производителите считат, че използването на еднодневните договори е довело до увеличаване на разходите за счетоводни услуги, като над половината оценяват времето за обработка на договор за един работник на около и над 5 минути.

Половината от респондентите смятат, че работниците срещат притеснение или трудност при попълването на личните си данни. Тези пречки могат донякъде да се преодолеят с промени в процедурите и реда за попълване и отчитане на трудовите договори. Фактът, че над 45% от респондентите предполагат, че работниците вероятно могат да намират друга работа без да им се налага да спазват тези процедури е индикатор за все още значителния дял на недекларираната заетост както в този сектор, така и изобщо за специфичната група потенциална работна сила (лица с ниско образование, трайно безработни, от маргинализирани групи и др. под.).

Въпреки трудностите, над 3/4 от фермерите, които са използвали еднодневни договори през 2016 г., планират да назначат персонал на краткотрайна сезонна селскостопанска работа през следващите 12 месеца (следващия сезон). Показателно е, че двойно по-голям дял от земеделските производители, използвали договори през 2016 г., считат възможностите и капацитета си да ги прилагат за достатъчни, в сравнение с тези, които не са ползвали такива договори. Тези резултати потвърждават хипотезата, че допълнителните усилия и разходи за работодателите са в голяма степен еднократни – свързани с първоначалното запознаване с правната уредба и подготовка за администрирането на договорите. Ако уредбата се доразвие и облекчи допълнително, вероятно сред тези, които за пръв път използват тези договори през 2017 г. голям дял ще продължат да го правят и занапред.

Редица страни от ЕС също са уредили възможността за краткотрайна заетост при сезонна работа. Водещ е възприетият принцип“Flexicurity” – засилване едновременно на гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения. Принципът е признат за един от ключовите цели на европейските пазари на труда в контекста на Европейската стратегия по заетостта и Лисабонската стратегия за модернизиране на пазара на труда. Този вид договори целят и допълнителна сигурност за работниците – в случаите, при които не са налични трудови договори, регламентиращи временната краткотрайна работа, работниците нямат достъп до някои видове трудови права и социални осигуровки. В известен аспект мерките, стимулиращи краткотрайната заетост се въвежда като средство, което би довело до трайна заетост. Все пак, основен мотив за въвеждане на подобен тип срочни договори е да се намалят практиките на недеклариран труд.

Presentation of the pilot survey and refining methodology:

Оценката на икономическите въздействия в сферата на културата е обект на ограничен брой изследвания, главно насочени към картографиране на културните и творчески индустрии. Липсва ясен фокус върху анализа на икономическото въздействие от културните събития, особено при тези, които нямат ясно обособен стопански характер.

 виж повече

През 2015 г. широк интердисциплинарен екип, воден от Индъстри Уоч, проведе първото изследване на икономическите ефекти от културен фестивал в България. Обект на изследването беше фестивалът Нощ/Пловдив 2015. През следващите седмици ще представим резултатите от изследването на две последователни събития в Пловдив и София.

Оценката на икономическите въздействия в сферата на културата е обект на ограничен брой изследвания, главно насочени към картографиране на културните и творчески индустрии. Липсва ясен фокус върху анализа на икономическото въздействие от културните събития, особено при тези, които нямат ясно обособен стопански характер.

Според ръководството за градовете, които кандидатстват за титлата „Европейска столица на културата“, един от факторите е капацитета на града да привлече партньори от социално-икономическия сектор. За добри примери се посочват градовете, в които културните оператори успяват да привлекат активното участие на спонсорите. За целта се разработват изследователски модели за оценка на многобройните влияния от организираните събития.

Нуждата от подобни модели е ясно осезаема с оглед спечелената от град Пловдив титла „Европейска столица на културата 2019” и заложените в апликацията на града голям брой нови културни събития. Извършването на пилотно изследване на фестивал в град спечелил титлата „Европейска столица на културата” има за цел изграждането на методология приложима както към други събития, заложени в апликацията на града, така и към такива в други области на страната.

Целта на настоящето изследване е да бъде въведена методология, измерваща възвращаемостта на направените инвестиции. Методологията също така позволява остойностяване на преките и непреки ефекти, които едно събитие с нестопански характер има.

Резултатите от едно подобно изследване на икономическите ефекти са от полза от страна на културните оператори и мениджъри при осъществяване на анализ и оценка на изминали вече събития, както и за планиране на бъдещи такива. Подобно изследване би подпомогнало организаторите на събития в сферата на културата при идентифициране на добрите практики и за набелязване на стратегии за оценка и справяне с риска.

Резултатите от изследване на икономическите ефекти са от полза и от страна на партньори и спонсори от публичния и частния сектор, които подкрепят или биха подкрепили събития или обекти в сферата на културата. Дизайнът на методологията позволява измерване както на чисто пазарните ефекти, така и на не-пазарните такива. Това дава възможност да се измерват и оценят както събития и обекти, чиято цел е постигане на висока пазарна стойност, така и такива стремящи се към висока естетична стойност.

Чрез изследване на икономическите ефекти може да се проследи въздействието на дадено събитие или обект върху по-широк кръг от хора, извън конкретните ползватели на съответното „благо”. С известно адаптиране, тази методология може да се използва за измерване на социалната възвръщаемост на направените инвестиции и за извършване на анализ на социалните ползи.

Разработената методология и включените в нея инструменти са приложими не само за културни фестивали и обекти, но и за по-широк кръг от събития и прояви, които нямат пряко икономическо измерение. Сред тях попадат редица дейности като спортни прояви, въздействия в градска среда и събития и социални проекти на НПО.