Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. По-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.

Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.

Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.

Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.

Повече показатели за разходите за труд, активността на населението и заетостта може да намерите в редовния доклад на Industry Watch за пазара на труда „Biggest Cities Review, H1 2017”, който е достъпен срещу абонамент. Това периодично изследване съдържа:

• Специален фокус върху актуални тенденции и процеси на пазара на труда;
• Последни данни за състоянието на трудовия пазар;
• Ниво и динамика на заплатите по сектори;
• Цена на живот по градове;
• Съпоставяне на цените на жилищата и заплатите в регионален мащаб;
• Структура на населението от гледна точка на потенциала на пазара на труда;
• Доходи и наети лица – структура и динамика в регионален план;
• Разпределение на работните места по сектори и професии;
• Индикатори за прехода на пазара на труда – от неактивност към безработица или заетост.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Най-важното през 2015: все по-голяма зависимост на бюджета и икономиката от еврофондовете, ръст на богатството на домакинствата и жилищното строителство, дилевъриджинг в реалния сектор при ограничено ново кредитиране, а работодателите все повече се налага да поглеждат към работната сила в пенсионна и предпенсионна възраст.

Зависимостта на правителството от европейските средства нараства значително –  след 2012г. те вече финансират над половината от капиталовите разходи в бюджета, а през 2015 г-над ¾. Евфрофондовете вече допринасят за над 25% от общите инвестиции в икономиката, докато през 2010 г. приносът им е бил 8%.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от МФ

Бележка: * 2015 – предварителна оценка

След като достигна „дъно“ през 2012 г., пазарът на труда създаде 80 хиляди работни места до 2015 г. Най-голям ръст на заетите наблюдаваме сред лицата в предпенсионна възраст – 55-64 год., като още толкова допълнителни работни места са заети от лицата на възраст 45-54 год. и тези над 65 год. Броят на заетите до 44 год. леко намалява, въпреки общата тенденция за възстановяване на пазара на труд за последните три години.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от НСИ

Бележка: *2015 – предварителна оценка

За пет години след кризата, периода 2009-2014 г., външният дълг на частния нефинансов сектор остана почти непроменен – до 2015 г., когато предприятията са погасили над 6.2 млрд. лева само до октомври. Част от обяснението е промяна на бизнес модела на инвестиране в производствения сектор, складирането и логистиката. Все повече проекти вече се реализират чрез дълги наемни отношения, на база на които дивелъпирите изграждат индустриален обект по задание с привлечено финансиране за целта.

Източник: Източник: Industry Watch по данни от НСИ и БНБ

Бележка: *2015 – предварителна оценка

През последните 5 години финансовото богатство на българите се увеличава с относително бързи темпове, които надвишават значително ръста на БВП. През 2015 г. финансовото богатство нараства със 7% годишно, докато икономическият растеж се ускорява до 2.8% годишно.

Източник: Industry Watch по данни от БНБ, КФН, БФБ-София, НСИ

През 2015 г. цените на жилищата продължиха да се увеличават. Повишеното търсене на жилищни имоти доведе до ръст на планираното строителство. През последните 12 месеца до септември е одобрено строителството на близо 18 хил. жилища – с 4 хил. повече от предходния 12-месечен период.

Източник: Industry Watch по данни на НСИ