Икономическият растеж в България през последните 2 години доближава 4% годишно в реално изражение, въпреки че притокът на преки чуждестранни инвестиции (638 млн. евро през последните 12 месеца до ноември) се свива четирикратно спрямо 2015 г. Нещо повече, чуждите инвестиции в България през 2017 г. са 14 пъти по-малко от предкризисния пик, достигнат през 2007 г. Икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромен приток на външни капитали.

Ограничените чужди инвестиции са явление типично не само за България, а феномен, който се наблюдава в повечето страни от ЦИЕ, които членуват в ЕС. На фона на слабия приток на външни капитали, привличането на вниманието на чуждите инвеститори придобива още по-голямо значение.

Страните в региона често са в пряка конкуренция помежду си за привличането на международни компании. През 2016 г. най-много чужди инвестиции на глава от населението в ЦИЕ са направени в Естония, следвана от Чехия, Хърватска, Полша и Румъния. България е на 6-та позиция от 9 страни в ЦИЕ, изпреварвайки Латвия, Литва и Унгария.

България е по-привлекателна за глобалните инвеститори от Румъния през по-голямата част от периода след 1993 г., измерено през броя жители в съответната страна. Всъщност Румъния е привлякла повече чужди инвестиции на човек от населението единствено в рамките на 4 години от 1993 г. насам – 1994, 1995, 1998 и 2016 г. През 2016 г. Румъния изпреварва България по приток на чужди капитали за първи път от 18 години.

Въпреки че чуждите инвестиции са ограничени, повечето страни в ЦИЕ успяват да постигнат относително висок икономически растеж. Мобилизирането на значителните вътрешни спестявания, които бяха натрупани в кризисните години, донякъде компенсира липсата на външни капитали. Нещо повече, експанзията в определени динамични сектори (в т.ч. аутсорсинг и промишлени производства с ниска капиталова интензивност) не изисква съществени капиталови инвестиции. Ето защо българската икономика ще продължи да расте с темпове около 4% годишно и през 2018 г. дори и без много нови чужди вложения.

Анализът на чуждите инвестиции в ЦИЕ беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. По-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.

Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.

Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.

Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.

Повече показатели за разходите за труд, активността на населението и заетостта може да намерите в редовния доклад на Industry Watch за пазара на труда „Biggest Cities Review, H1 2017”, който е достъпен срещу абонамент. Това периодично изследване съдържа:

• Специален фокус върху актуални тенденции и процеси на пазара на труда;
• Последни данни за състоянието на трудовия пазар;
• Ниво и динамика на заплатите по сектори;
• Цена на живот по градове;
• Съпоставяне на цените на жилищата и заплатите в регионален мащаб;
• Структура на населението от гледна точка на потенциала на пазара на труда;
• Доходи и наети лица – структура и динамика в регионален план;
• Разпределение на работните места по сектори и професии;
• Индикатори за прехода на пазара на труда – от неактивност към безработица или заетост.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Industry Watch разпространи сред своите абонати своя годишен икономически обзор , които разглежда възможностите и предизвикателствата пред българската икономика за 2017-2018 г. Предлагаме на вашето внимание основните акценти в изследването. 

Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

-          След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

-          Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%.

-          Все по-засилената интеграция на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

-          Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима.

-          Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

-          Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

-          За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.

Повече детайли може да намерите в приложения файл с резюме на основните акценти в доклада.

IWATCH-Economic-Overview-2017-Summary

Пълният доклад е достъпен срещу абонамент. За повече информация, може да пишете на subscription@iwatchbulgaria.com

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.

Виж повече

РЪСТЪТ НА ЖИЛИЩНИТЕ ЦЕНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ УДВОЯВА ДО НАД 8% ПРЕЗ 2016 Г., ФИНАНСОВОТО БОГАТСТВО НА ДОМАКИНСТВАТА НАРАСТВА С 9% ЗА ГОДИНА

През 2016 г. цените на жилищата в страната се повишават средно с 8.1% годишно или два пъти по-бързо от предходната 2015 г. по данни на НСИ. Възстановяването на жилищния пазар след кризата продължава вече три години и половина, движено от ръста на доходите и ипотечното кредитиране. Цените на апартаментите бяха достигнали дъното в средата на 2013 г. и оттогава постепенно се увеличават. Средната цена на един квадратен метър жилищна площ в страната надхвърля 500 евро към края на 2016 г. Жилищните цени обаче все още са с 220 евро на кв.м. под върховите стойности, достигнати преди настъпването на глобалната криза. В този контекст, потенциалът за допълнително поскъпване на жилищните имоти все още не е изчерпан.
Финансовото богатство на българските домакинства расте с 9% годишно през 2016 г., достигайки 71.2 млрд. лева в края на годината. Българите разполагат с 5.9 млрд. лева повече през 2016 г. спрямо предходната 2015 г. Измерено като абсолютна сума, увеличението на финансовото богатство е най-голямото от 2007 г. насам.

Възстановяването на пазара на труда, довело до увечение на заетостта и средните доходи през последните две години, е сред основните фактори, въздействащи на пазара на жилища. Съществуват обаче значителни разлики между 2007 и 2016 г. Макар че търсенето на труд се засилва, средната работна заплата расте с 7.7% през 2016 г., което е три пъти по-бавно от покачването на трудовите доходи в разгара на икономическия бум през 2007 г.
Банковите депозити остават най-предпочитаната форма за спестяване от българските граждани, макар че техният дял намалява до 63.7% от финансовото богатство през 2016 г. Спестяванията за пенсия също се увеличават, като вече над 15% от финансовото богатство на българското население е поверено на пенсионни фондове.

Подробен анализ: в редовния тримесечен доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2017 г.“, достъпен срещу абонамент.

България е сред 5-те страни в ЕС с най-висок дял на минерално-суровинната индустрия в добавената стойност – около 3%, като създава 1.3% от заетостта. Секторът привлича значителните капиталови инвестиции в машини и оборудване допринасят през последното десетилетие. Производителност на труда е около два пъти по-висока от средната за страната. В новия анализ на екипа на Индъстри Уоч са разгледани основните показатели, които описват ролята на индустрията в икономиката, връзките с останалите отрасли, ефектите върху търсенето на други стоки и услуги по веригата на свързаните производства, както и въздействието върху регионалното развитие и различни социални и демографски показатели.

повече  по темата

Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10 години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г., или 75.6% от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.

Предпочитанията на домакинствата се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите домакинствата в България избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на банковите влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% десет години по-късно. Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% десет години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.

ВИЖ ДОКЛАДА

 виж повече

Industry Watch разпространи до своите абонати редовния доклад за цената на труда в големите градове Biggest Cities Review с данни за второто полугодие на 2015 г. Специален фокус отделяме на дефицита на персонал и на демографския потенциал да бъде задоволено търсенето на пазара на труда.

Специален фокус отделяме на дефицита на персонал – по данни от работодатели вече не само специалисти, но и нискоквалифицирани работници не достигат в някои индустрии и региони.

Важно е знаем какъв е демографският потенциал за запълване на този дефицит на пазара на труда, ако се запази интереса на инвеститорите в преработващата промишленост. Затова традиционно следим структурата на населението от гледна точка на пазара на труда. Основните изводи от данните на НСИ са:

Безработните са едва 280 хил. или около 4% от цялото население и едва ли могат да бъдат основният ресурс за запълване на дефицита, особено в региони с по-силна инвестиционна динамика.

Извън работната сила (не са заети и не търсят активно работа) статистиката оценява, че има близо 900 хил. човека на възраст 25-64 г..

Важно е да се отбележи ниската икономическа активност (под 60%) конкретно във възрастова група 55-64 г.

Хората над 65 г., които не участват по никакъв начин на пазара на труда, са близо 1.4 млн.

 към абонамент за редовните доклади

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 виж повече

към абонамент за редовните доклади

Индъстри Уоч разпространи до абонати редовния доклад „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, Q4 2015”. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Засега домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите.

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 към абонамент за редовните доклади

Финансовото богатство на българските домакинства достига 62.7 млрд. лева към септември 2015 г., нараствайки с 4.1 млрд. лева за 12 месеца. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2015 г.”.

Раздвижването на пазара на труда е основната причина за нарастването на финансовите активи. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Същевременно, домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите. Оборотът в търговията на дребно се свива с 0.7% средно през третото тримесечие на 2015 г., дори да изключим автомобилните горива.

Ръстът на финансовото богатство през последните години се дължеше до голяма степен на високия доход от лихви по депозитите на физически лица. С понижаването на лихвите в глобален мащаб обаче значението на лихвения доход като източник на богатство постепенно намалява. Българските вложители са получили 736 млн. лева под формата на доход от лихви по своите спестявания през последните 12 месеца до септември 2015 г. или с 32% по-малко в сравнение с предходния 12-месечен период.

Пазарът на жилища в България се възстановява през 2015 г., но става все по-фрагментиран. През третото тримесечие на 2015 г. цените на жилищата в България се понижават общо с 0.5% спрямо предходното (второ) тримесечие по данни на НСИ. Поевтиняването на апартаментите в страната като цяло се дължи изцяло на съществуващите жилища, които губят 1.4% от стойността си за тримесечието. Понижението на цените на съществуващите жилища е индикация за остаряването на жилищния фонд в страната и промяната в търсенето на жилища, което все повече се насочва към новопостроени имоти. В потвърждение на това, новите жилища повишават цената си с 0.8% спрямо предходното тримесечие.

Когато ръстът на заетостта се ускори значително, домакинствата ще придобият увереност и потреблението ще започне да се повишава изпреварващо, което ще позволи да бъде скъсена на разликата със средноевропейския потребител. Този процес на възстановяване на потребителското доверие вече започна през 2015 г. – разходите за дълготрайни потребителски стоки отчетоха ръст, а заетостта се увеличава средно с 1.6% за последните 12 месеца до септември.

Фактическото потребление на човек от населението в България е около половината от средното потребление в 28-те страни-членки на ЕС според данните на Евростат за 2014 г., които бяха оповестени през декември 2015 г. Фактическото индивидуално потребление е производен показател, който цели да покаже какви са разликите в действителното потребление между отделните европейски страни. В този показател се включва ползването на всички стоки и услуги, в т.ч. и на публични услуги като образование или здравеопазване, независимо кой плаща за тях (самият потребител, държавата или частния сектор). Някои икономисти считат, че потреблението е по-точен измерител на благосъстоянието от брутния вътрешен продукт на човек от населението, който е най-често използвания индикатор за жизнен стандарт.

Отчитайки разликите в ценовото равнище между отделните страни (т.е. при паритет на покупателната способност), през 2014 г. българите са изработили доход, който е 47% от средния за ЕС. В същото време, средностатистическият българин е потребил 51% от европейското потребление. С  други думи, изоставането при потреблението в България е по-малко от изоставането при доходите.

В Чехия и Унгария например домакинствата потребяват по-малко отколкото би трябвало да им позволяват доходите. Разликите между доходи и потребление се обясняват най-вече с различния достъп до субсидирани публични услуги и други видове социални мерки. Така например гръцките домакинства потребяват 83% от средното равнище за ЕС, а изработват едва 73%. Разликата идва именно от достъпа на гръцките граждани до услуги, за които те не заплащат пряко, а косвено (чрез публичния сектор).

През последните години стандартът на живот се променя съществено в няколко европейски страни. Чувствително повишение на фактическото потребление е отчетено в балтийските републики – Естония, Латвия и Литва, Словакия и Чехия. Междувпрочем, Чехия е една от страните, чието правителство се финансира при най-ниски лихви в ЕС. През ноември дългосрочните лихви по държавния дълг в Чехия са по-ниски от лихвите в Германия. Същевременно, жизненият стандарт на местното население се влошава най-видимо в Италия и Кипър – две от страните, които бяха засегнати в голяма степен от европейската дългова криза.

Фактическото индивидуално потребление на домакинствата зависи и от склонността към спестяване на гражданите. В периода след избухването на световната финансова криза, изправени пред възможността да загубят своята работа и доход, много българи ограничиха ненужните разходи и натрупаха значителни спестявания. По този начин банковите депозити на домакинствата доближават 50% от брутния вътрешен продукт на страната към края на 2015 г. Спестяването на практика означава въздържане от харчене в момента и отлагане на потреблението във времето. В годините след кризата рязко спаднаха покупките на дълготрайни стоки като мебели, битова техника и потребителска електроника, а българите харчеха основно за стоки от първа необходимост като храни и лекарства.

Когато ръстът на заетостта се ускори значително, домакинствата ще придобият увереност и потреблението ще започне да се повишава изпреварващо, което ще позволи да бъде скъсена на разликата със средноевропейския потребител. Този процес на възстановяване на потребителското доверие вече започна през 2015 г. – разходите за дълготрайни потребителски стоки отчетоха ръст, а заетостта се увеличава средно с 1.6% за последните 12 месеца до септември. По този начин българската икономика е създала нови възможности за заетост на около 47 хил. души средно за последния 12-месечен период.

Няколко фактора ще оказват въздействие върху потреблението през 2016 г.:

• На първо място, потреблението ще зависи както пряко, така и косвено от развитието на пазара на труда. През 2015 г. заетостта продължава да нараства, макар и с относително бавни темпове, а ръстът на средната работна заплата се ускорява до 6.4% годишно за последните 12 месеца до септември.
• На второ място, динамиката на потреблението ще се формира от потребителските нагласи на българите. През 2015 г. се засилват намеренията на българските граждани за изразходване на голяма сума пари за подобрения в дома или за закупуване на автомобил през следващите 12 месеца според Наблюдението на потребителите, проведено от НСИ през октомври. Повишаването на склонността за големи разходи и покупки на дълготрайни стоки означава, че ръстът на потреблението вероятно ще се ускори през 2016 г.
• На трето място, част от българските домакинства разполагат със значителни спестявания. Депозитите на домакинствата, надхвърлящи 50 хил. лева, вече доближават 15.5 млрд. лева към септември 2015 г. Нещо повече, лихвите по влоговете се понижиха съществено, което допълнително ще стимулира потребителските разходи.
• На четвърто място, увеличението на потреблението ще се определя от подобряването на достъпа до кредит през 2016 г. От една страна, лихвите по кредитите се понижиха през 2015 г., което улеснява обслужването на вече поетите задължения. Потребителското кредитиране в страната също се раздвижва. Новите потребителски кредити, отпуснати от банките, се увеличават средно с 11% за последните 12 месеца. Допълнително, дългът на домакинствата към фирми за бързо кредитиране расте с близо 20% годишно по данни към септември.
• Не на последно място, растежът на българската икономика се ускори значително през 2015 г. по данни на НСИ, което е важна предпоставка за увеличаване на доходите и потреблението на населението през следващата година.

Повече подробности за потреблението, доходите и богатството на българските домакинства може да откриете в тримесечния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2015 г.“, който ще бъде разпространен сред абонатите на Industry Watch през януари 2016 г.