Състояние на европейската икономика, нови двигатели на растежа и предизвикателства на пазара на труда и производителността

(акценти от годишния икономически обзор на Индъстри Уоч)

Европа в капана на ниските лихви

Дългогодишните опити на ЕЦБ да стимулира европейската икономика без особен успех показват, че безработицата в Европа отразява съществуването по-скоро на структурни дисбаланси и в по-малка степен влиянието на циклични фактори. Отрицателните депозитни лихви и изкупуването на корпоративни облигации засега не водят до желания ефект. В много европейски страни кредитирането е ограничено въпреки привидно ниската цена на финансирането. В шест страни от еврозоната (и две страни извън еврозоната) банковият дълг домакинствата се свива на годишна основа в средата на 2016 г. Корпоративният дълг също се топи в 8 страни от еврозоната (и една страна извън еврозоната – Румъния) към юни 2016 г. Въпреки ниската доходност, както фирмите, така и домакинствата в почти всички европейски страни спестяват. Нарастването на домакинските спестявания е пряко отражение на несигурността по отношение на доходите и заетостта и все още ниското потребителско доверие. Статистиката показва, че много европейски компании предпочитат да акумулират ликвидни средства, отлагайки инвестициите в дълготрайни активи.

В тази среда на крайна предпазливост от страна на частния сектор, икономическият растеж в Европа ще продължи да бъде бавен, движен по-скоро от външни фактори, при липсата на вътрешни двигатели на растежа.

Сценарий за икономиката на България при активизиране на вътрешното търсене 

В редовния годишен доклад Индъстри Уоч представя възможен сценарий за  развитие на българската икономика в следващите 12 до 24 месеца, в който се засилва ролята на вътрешното търсене като фактор за растежа. Повод за представяне на сценария е приключилата оценка на качеството на активите в банковата система, извършените стрес-тестове и свързаните с това очаквания за промяна в пазарните стратегии на финансовия сектор.

Износът беше основен фактор за възстановяването в периода 2010 – 2015 г. след тежкия спад от 2009 г.  За последните пет години икономиката на България е нараснала със 7.9% в реално изражение (и 17.1% в номинално изражение). За същия период реалният ръст на износа е близо 32%, като износът само на стоки е над 38%, докато крайното потребление се е увеличило едва с 6%. По текущи цени ръстът на експорта доближава 45%, при нарастване на потреблението с 13.2%. Едновременно с това, българската икономика се развиваше в среда на отлив на капитали. Вътрешният кредит за фирмите се сви с 2.2% за последните 18 месеца, а за последните 3 години външнияt дълг на частния сектор намаля с почти 6 млрд. евро – 2.5 млрд. на банките и 3.5 млрд. на предприятията в реалния сектор.

Сценарият не предвижда спад на износа, а по-скоро умерено забавяне на темповете на растеж, и относително нарастване на вътрешното търсене. По-конкретно, в този сценарий икономическата среда ще се се характеризира с:

• Нетен приток на чужд капитал към България (преки инвестиции и кредити);
• Оживление в банковото кредитиране за предприятия и домакинства;
• Запазване на ръста на заетостта и доходите;
• Липса на вътрешни и външни шокове, включително политически.

Ако тези очаквания се сбъднат, могат да се очакват динамични промени в структурата на икономиката. За 11 бизнес сектора промяната ще има значителен ефект. В предприятията, движени от износа, ще настъпи общо забавяне на растежа. В 2 от 6 сектора, които за последните три години отчитаха бърз ръст за следващите 12-24 месеца може да се очаква умерен ръст. За 3 от 8-те сектора с умерен растеж 2013-2016 може да се очаква стагнация, а за още 3 – дори минимален спад.

В секторите движени от вътрешното търсене, очакваме поне за 2 умереният растеж през последните 3 години да се превърне в бърз. Четирите стагниращи сектора и три от тези с умерен спад ще отчетат умерен ръст. От 5-те сектора, най-тежко засегнати до момента, за 1 може да се очаква бърз ръст и за 2 умерен ръст при реализиране на описания сценарий.

Таблица 1: Очаквания за представянето на секторите, движени от експорта 

Таблица 2: Очаквания за представянето на секторите, движени от вътрешното търсене

Източник: Industry Watch

Производителността на труда в България в перспектива

През 2015 г. производителността на труда в България се увеличава с 2.6% годишно в реално изражение– най-бързият темп от 2012 г. насам. През последните 15 години производителността на българските работници нараства всяка година, с изключение на 2009 г., когато българската икономика беше в рецесия.

Между 2000 и 2015 г. производителността на труда в България се увеличава темпове близки до останалите централно и източно европейски страни. Българската производителност обаче се повишава много по-бързо отколкото производителността на труда в еврозоната и ЕС като цяло.

И през 2015 г. обаче производителността на българите се увеличава по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения. Този процес не е устойчив и трябва да се разглежда в контекста на нарастването на коефициента на заетост до нивата от 2008 г. Структурните дисбаланси по отношение на заетостта според образование и квалификация предполагат, че допълнителните работни места, създавани в следващите години, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование. Това ще е сериозна бариера пред ръста на производителността на труда и конкурентноспособността на икономиката.

Графика 1: Среден реален ръст на производителността на труда – 2000-2015 г. (в %)

 Източник: Industry Watch