Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Благодарим ви, че ще разгледате възможността да станете част от клуба от наши абонати през 2017 г., за да бъдете добре информирани при взимане на инвестиционни решения.

В началото на 2017 г. Industry Watch навършва 13 години. Използвахме ги, за да създадем най-добрите аналитични продукти за бизнес средата в България. Убедени сме, че с нашите анализи и препоръки сме помогнали за по-добро планиране на бизнеса на тези, които ни се довериха.

И през следващата година ще продължим да следим политическия риск, ефекта от промените в нормативната уредба върху инвестициите, заетостта и икономическия растеж. В нашия фокус остават фундаменталните макроикономически тенденции в глобален и регионален аспект, както и динамиката в някои избрани индустрии.

Нашето желание е абонаментната ни услуга да помага, както с предлаганите детайлни икономически индикатори и данни, така и като спестява време и пари за ежедневно наблюдение на международните и местните политически, финансови и икономически новини.

Subscription 2017

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 виж повече

към абонамент за редовните доклади

Индъстри Уоч разпространи до абонати редовния доклад „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, Q4 2015”. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Засега домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите.

Източник: Industry Watch по данни на БНБ, НСИ, БФБ-София, КФН

 към абонамент за редовните доклади

Финансовото богатство на българските домакинства достига 62.7 млрд. лева към септември 2015 г., нараствайки с 4.1 млрд. лева за 12 месеца. Това показват данните от редовния доклад на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2015 г.”.

Раздвижването на пазара на труда е основната причина за нарастването на финансовите активи. Заради ръста на заетостта и средните заплати общият доход на заетите българи се увеличава. Същевременно, домакинствата остават предпазливи при планирането на личните финанси, въздържайки се от значително увеличение на разходите. Оборотът в търговията на дребно се свива с 0.7% средно през третото тримесечие на 2015 г., дори да изключим автомобилните горива.

Ръстът на финансовото богатство през последните години се дължеше до голяма степен на високия доход от лихви по депозитите на физически лица. С понижаването на лихвите в глобален мащаб обаче значението на лихвения доход като източник на богатство постепенно намалява. Българските вложители са получили 736 млн. лева под формата на доход от лихви по своите спестявания през последните 12 месеца до септември 2015 г. или с 32% по-малко в сравнение с предходния 12-месечен период.

Пазарът на жилища в България се възстановява през 2015 г., но става все по-фрагментиран. През третото тримесечие на 2015 г. цените на жилищата в България се понижават общо с 0.5% спрямо предходното (второ) тримесечие по данни на НСИ. Поевтиняването на апартаментите в страната като цяло се дължи изцяло на съществуващите жилища, които губят 1.4% от стойността си за тримесечието. Понижението на цените на съществуващите жилища е индикация за остаряването на жилищния фонд в страната и промяната в търсенето на жилища, което все повече се насочва към новопостроени имоти. В потвърждение на това, новите жилища повишават цената си с 0.8% спрямо предходното тримесечие.