Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

(РЕЗЮМЕ ОТ АНАЛИЗ НА „ИНДЪСТРИ УОЧ“)

През юли 2015 г. с изменение на Кодекса на труда бе уреден статута на трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (т.нар. „еднодневен договор“). Създаденият нов вид краткосрочен трудов договор има за цел да уреди законосъобразното наемане на работната сила, ангажирана ежегодно за селскостопански дейности, които имат кампаниен характер и за кратък период от време изискват голям брой работещи. Изготвената от „Индъстри Уоч“ оценка на икономическите ефекти от прилагането на новата правна уредба разкри следните по-важни тенденции:

На макроикономическо ниво, ефектът на еднодневните договори върху заетостта е видим в месечната динамика на наетите лица в селското стопанство в периода 2014 – 2016 г. По-бързото нарастване на наетите лица през първото полугодие на 2016 г., което статистиката отчита, вероятно се дължи на изсветляване на селското стопанство чрез формализиране на сезонна заетост. Изпреварващото нарастване на наетите лица в селското стопанство след въвеждането на еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора се свива.

Няколко тенденции показват, че въвеждането на еднодневните договори не изместват традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 и 2016 г. 78% от лицата, осигурени по еднодневни договори, не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения през същата година. Броят лица, които са били били осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода от юли 2015 до септември 2016, надхвърля 23 хиляди. От тях над 17.7 хил. не са били осигурени на друго основание по трудови и служебни правоотношения и през 2014, или достига 76%. От своя страна, средният брой дни, което едно наето по такъв договор лице работи, е 4.2 дни в рамките на цялата година (при максимално допустими 90 работни дни). Тези данни потвърждават хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори са безработни лица, които не упражняват друга форма на заетост, или лица, които работят изцяло в сивата икономика.

По данни на НОИ, за периода юли-декември 2015 г.(след въвеждането им) от новата уредба са се възползвали 1 196 осигурители, като по еднодневни договори са работили над 15.2 хил. физически лица в продължение на 57.9 хил. работни дни, постъпили в периода юли-декември 2015 г. За периода януари-септември 2016 г. се наблюдава увеличение на броя осигурители, участващи физически лица и дни в осигуряване на лицата, наети по еднодневни договори. Броят на осигурителите достига 1 524, осигурените лица нарастват с 43%, до около 22 хил., а броят на отработените дни се повишава – с 63% до 94.3 хиляди.

През 2016 г. обхватът на еднодневните трудови договори се увеличава – земеделските производители, използвали еднодневни договори, са склонни да наемат по-голям брой работници на това основание. Средният брой осигурени лица наети от един производители се увеличава до 15 през 2016 г. спрямо 13 през 2015 г., а средното време, за което предприятията ползват еднодневни договори, достига 62 дни през 2016 г. при 48 дни година по-рано. Средният брой дни в осигуряване на едно наето лице се повишава до 4.2 дни през 2016 г. в сравнение с 3.7 дни през 2015 г.

Подобен извод може да се направи и резултатите от проведеното в рамките на изследването анкетно проучване сред близо 800 земеделски производители. Сред производителите, използвали такива договори през 2016 г., около 86% споделят, че работниците имат притеснение да не загубят достъп до социални помощи. Това показва, че предвиденият режим за запазване на достъпа до обезщетения, помощи и услуги е изключително важен фактор за приложимостта на еднодневните договори.

Най-значимият разход за работодателите, според резултатите от проучването, изглежда произтича от разяснителната кампания сред работниците за ползите регулацията – около ¾ от тях са влагали допълнителни усилия за разясняване на новия вид договор. Около 40% от производителите считат, че използването на еднодневните договори е довело до увеличаване на разходите за счетоводни услуги, като над половината оценяват времето за обработка на договор за един работник на около и над 5 минути.

Половината от респондентите смятат, че работниците срещат притеснение или трудност при попълването на личните си данни. Тези пречки могат донякъде да се преодолеят с промени в процедурите и реда за попълване и отчитане на трудовите договори. Фактът, че над 45% от респондентите предполагат, че работниците вероятно могат да намират друга работа без да им се налага да спазват тези процедури е индикатор за все още значителния дял на недекларираната заетост както в този сектор, така и изобщо за специфичната група потенциална работна сила (лица с ниско образование, трайно безработни, от маргинализирани групи и др. под.).

Въпреки трудностите, над 3/4 от фермерите, които са използвали еднодневни договори през 2016 г., планират да назначат персонал на краткотрайна сезонна селскостопанска работа през следващите 12 месеца (следващия сезон). Показателно е, че двойно по-голям дял от земеделските производители, използвали договори през 2016 г., считат възможностите и капацитета си да ги прилагат за достатъчни, в сравнение с тези, които не са ползвали такива договори. Тези резултати потвърждават хипотезата, че допълнителните усилия и разходи за работодателите са в голяма степен еднократни – свързани с първоначалното запознаване с правната уредба и подготовка за администрирането на договорите. Ако уредбата се доразвие и облекчи допълнително, вероятно сред тези, които за пръв път използват тези договори през 2017 г. голям дял ще продължат да го правят и занапред.

Редица страни от ЕС също са уредили възможността за краткотрайна заетост при сезонна работа. Водещ е възприетият принцип“Flexicurity” – засилване едновременно на гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения. Принципът е признат за един от ключовите цели на европейските пазари на труда в контекста на Европейската стратегия по заетостта и Лисабонската стратегия за модернизиране на пазара на труда. Този вид договори целят и допълнителна сигурност за работниците – в случаите, при които не са налични трудови договори, регламентиращи временната краткотрайна работа, работниците нямат достъп до някои видове трудови права и социални осигуровки. В известен аспект мерките, стимулиращи краткотрайната заетост се въвежда като средство, което би довело до трайна заетост. Все пак, основен мотив за въвеждане на подобен тип срочни договори е да се намалят практиките на недеклариран труд.