Основни тенденции в развитието на въздушния транспорт в Европа

/резюме и ключови показатели от непериодичен анализ на Индъстри Уоч/

През 2017 г. пътническият въздушен транспорт отчита ръст от 8.5% в Европа (7.7% в страните от ЕС) – най-високият ръст от 13 години насам, като за последните 5 години увеличението на броя на обслужените пътници е 30%. Двуцифрен ръст отчитат летищата в Централна и Източна Европа, както и в Португалия, Малта и Кипър. Петте най-големи летища са обслужили с 5.5% повече пътници за изминалата година спрямо 2016 г., като броят на летищата с трафик над 25 млн. пътника годишно е нараснал от 14 през 2012 г. до 24 през 2017 г.

Тези резултати трябва да се разглеждат като част от динамичните промени, случващи се както в управлението на летищата, така и в пазарното поведение на авиолиниите. Така например, по данни за 2016 г. са открити нови 3000 полета (routes) , които са изместили закритите 2500 маршрута – или съответно 17% и 14% от общия брой дестинации в Европа за годината. Нискотарифните авиокомпании откриват и закриват дестинации с двойно по-голям интензитет от традиционните превозвачи. Летищата трябва да се развиват в силно конкурентна среда, като с изключение на 10-те най-големи, за всички останали пътниците могат да избират полети по 20 до 30% от дестинациите от алтернативно летище на до 100 км разстояние.

Двигатели на растежа при дестинации в рамките на ЕС са нискотарифни и необвързани превозвачи – близо 99% от увеличените места в полети в ЕС за периода 2010-2016 г. се дължи на тях. Общо за полетите от и за Европа приносът на този вид авиокомпании е малко над 60%, като особено важен е той за летищата, обслужващи между 5 и 10 млн. пътника годишно – около 94%. Увеличава се броят на обслужваните дестинации, като директните полети са с 5.4% повече през 2017 г., при ръст на предлаганите полети с прекачване е 3.8%. Нискотарифните превозвачи вече заемат 32% от директните връзки, докато преди 10 години делът им е едва 13% – постигайки ръст за периода 2007-2017 г. от 175%, при намаление на предлаганите директни полети от традиционните авиолинии с 8%. За същия период най-голямо увеличение – над 24% – на предлаганите дестинации с директен полет са летищата с обслужват между 5 и 10 млн. пътника, като там нискотарифните компании вече превозват 43% от пътниците.

Активните стратегии за адаптация към потребностите на пазара и растеж при засилена конкуренция са резултат и от реформите в собствеността и управлението на летищната инфраструктира в много европейски страни. През 2010 г. близо 77% от летищата в Европа са изцяло държавна собственост, докато през 2016 г. делът им спада на 53%; летищата, оперирани от частни или смесени компании нарастват от 14% са вече 30%. Едва в 6 страни от ЕС летищата се стопанисват изцяло от държавата. В последното десетилетие бяха концесионирани много летища в Източна Европа – Любляна, Загреб, Скопие, Тирана, наскоро и Белград, 14 летища в Гърция през миналата година, 10 летища в Португалия през 2012 г., голяма част от летищата в Испания се управляват от смесена компания с частни инвеститори. В Обединеното кралство има най-дълга история на публично-частни партньорства в сектора, 22 летища с трафик над 1 млн. пътника годишно се управляват от частни или смесени оператори.

Доброто управление на летищата е фактор както за привличане на превозвачи, подобряване на свързаността и инвестиции, така и за създаване на нови услуги и диверсификация на източниците на приходи. През 2016 г. 37% от приходите на европейските летища са различни от авиационни такси – включително  наеми, бизнес услуги, обслужване на пътниците, реклами и др.

Развитието в България, бъдещето на Летище София и перспективата в европейски контекст

Данните сочат, че делът на въздушния транспорт при на осъществените пътувания за повече от ден в България през 2016 г. е бил 5.9%, докато средно за гражданите на ЕС надхвърля 13%. Разликата е значителна, въпреки нарастването на дела в България с 50% за последните 4 години.

Във фокуса на анализа на развитието и ползването на въздушен транспорт в България логично е състоянието на Летище София. За последните четири години обслужените пътници нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30.3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа през последната година.

Растежът е следствие на навлизане на нови участници на пазара, засилена конкуренция и общо подобряване на икономическата картина в страната. За миналата година над 53% от пътниците са ползвали 2 нискотарифни компании (Райънеър и Уизеър), едва 15% националния превозвач и по-малко от 7% Луфтханза Груп. Едновременно с това, България отчита ръст на БВП на човек от населението от 4.3% средно за последните 3 години (най-висок в ЕС след Румъния), като средните заплати са се увеличили с 30% за периода. Същевременно, в сектора на информационните технологии – в който доходите са около 3 пъти над средните за страната – работните места са нараснали 4 пъти за последното десетилетие, като почти изцяло те са концентрирани в София.

Летището в София няма специализация, то обслужва както почти изцяло бизнес пътуванията от и за България, така и българите, работещи за кратко или продължително в по-богати страни от ЕС, студенти в чужди университети, българите с туристически пътувания, както и все по-бързо нарастващия брой посетители на София за кратки градски ваканции. Всъщност, „откриването“ на София за туризъм е именно резултат от такава трансформираща промяна – едновременното навлизане на конкуренция в полетите до града и разширяването на ползването на онлайн приложения за търсене, оценяване и резервиране на услуги. Според изследване на столичната агенция за инвестиции, през 2016 г. – т.е. преди нарастването с 30% на трафика през 2017 г. – 56% от туристите пристигат с нискотарифна авиокомпания и нощуват в некатегоризирани места за настаняване. Общо за България, такъв тип настаняване достига 35% през 2017 г., при 15% през 2012 г., което надхвърля средните стойности за ЕС от 27%, по данни от Евростат.

Водеща дестинация за 2015-2017 г. неизменно е Лондон, като броят на пътниците за столицата на Обединеното кралство е с над 3 пъти по-голям от следващата дестинация Милано. Конкуренцията във вътрешните полети до Варна от своя страна придвижи града до трето място по трафик от Летище София с почти удвояване на броя пътници.

Концесия и развитие

Планираното отдаване на Летище София на концесия трябва да се разглежда в контекста на динамиката на европейския пазар на въздушен транспорт. Бъдещата процедура трябва да е насочена към избор на кандидат, който има опит и дългосрочна визия за развитие, насочено към подобряване на услугата, увеличаване на свързаността и достъпа за пътниците, разширяване на ползването на въздушния транспорт. Привличането на стратегически инвеститор при добре формулирана рамка за дейността е шанс за по-добро управление, от което полза ще имат пътниците, местния бизнес и общото позициониране на България като инвестиционна дестинация. Какво най-малкото трябва да очакваме от концесията:

-       Фискалният ефект, или по-скоро, първоначално платената цена, не трябва да е единствен и водещ критерий. Въпреки това, при прозрачна и правилно структурирана процедура, очакваните приходи не са пренебрижимо малки – в последната година при сделката за летището в Белград, което обслужва с 20% по-малко пътници от софийското, бе договорена сума от 500 млн. евро и бъдещи 700 млн. евро инвестиции.

-       Дългосрочната цел е София, а и голяма част от България, да получат повече достъп и свързаност с добро качество и на конкурентна цена. Летището и в момента, а още повече – в бъдеще – ще трябва да предлага комплексна услуга, да обслужва бизнес пътници, студетни и сезонни работници, търсещи ниски цени, туристи за близки и далечни дестинации, да предлага връзки с големи хъбове, осигуряващи още повече връзки и маршрути. Затова бъдещия оператор трябва да има разнообразен опит и добри позиции както с нискотарифни или регионални авиокомпании, така и с традиционни превозвачи, обслужващи глобален трафик.

-       Добрата свързаност е предпоставка за позициониране като добра инвестиционна дестинация и отваряне на региона и страната за разнообразни услуги – от културни фестивали, през медицински услуги до развлекателен туризъм. При избора на концесионер е важна визията на кандидатите – доколко те имат разбиране за важната роля, която имат за развитието на града и региона, доколко това е част от стратегията им за управление на инфраструктурата. От друга страна, трябва да се отчита, че са възможни и други стратегии – например, от оператори на летища в близост до София – които по-скоро целят ограничаване на услугите и свързаността на града до регионална точка, обслужваща визия на друг хъб или превозвач. Условията за избор на концесионер трябва да отчитат в максимална възможна степен подобни рискове.

-       В среда на иновативно предприемачеството самата промяна в предлагането създава търсене – видно например от трафика по линията София-Варна. „Неразработен“ пазар са много от градовете от Източна Европа  – доскоро авиокомпаниите се фокусираха върху „гарантиран“ поток от работници и студенти към по-богатите страни в Западна Европа. Целият регион обаче вече е в ЕС – свободно пространство за движение на капитали, хора, стоки и услуги – което предполага както засилване на бизнес отношенията, така и избора на университет или болница за лечение между тези страни. Към момента, от 27 столици или градове с население над 300 хил. жители в Централна и Източна Европа, софийското летище предлага директни полети до 8 града. Няма полети до Тирана, Загреб или Сараево, няма свързаност и с водещи ИТ хъбове като Клуж, Краков, Лодз или Вроцлав, столиците на Балтийските републики, или Солун.

-       Независимо от Брекзит, Великобритания ще остане предпочитано място за висше образование, а важността му като транзитен хъб и център на финансовите пазари за Европа предполага, че не трябва да отписваме трафика между София и основните летища на острова. Новите дестинации от последната година – например, значителният пътникопоток към Станстед – показва, че потенциалът далеч не е достигнат.

-       Не на последно място – самото летище може да създава добавена стойност и чрез разширяване на предлаганите услуги. Пространството в терминалите може да се използва за маркетинг и бизнес изложения, а сградите са в перфектна позиция да се превърнат в конферентен център. Средно за европейските летища например, 29% от неавиационните приходи са от наеми и бизнес услуги, различни от магазини и заведения за хранене. Бизнес услугите обикновено се характеризират с по-висока добавена стойност и биха могли да привлекат потребители с по-висока покупателна способност. Този тип услуги създават търсене за множество други дейности по веригата на добавената стойност (например кетъринг) и възможности за разкриване на допълнителни работни места. Развитието на бизнес услугите би засилило конкурентните позиции на столичното летище в борбата за привличане на нови авиокомпании и пускане на допълнителни маршрути от вече присъстващи компании.

Ключови индикатори от доклада: IWATCH Air Transport in Europe report 2018

Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Икономическият растеж в България през последните 2 години доближава 4% годишно в реално изражение, въпреки че притокът на преки чуждестранни инвестиции (638 млн. евро през последните 12 месеца до ноември) се свива четирикратно спрямо 2015 г. Нещо повече, чуждите инвестиции в България през 2017 г. са 14 пъти по-малко от предкризисния пик, достигнат през 2007 г. Икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромен приток на външни капитали.

Ограничените чужди инвестиции са явление типично не само за България, а феномен, който се наблюдава в повечето страни от ЦИЕ, които членуват в ЕС. На фона на слабия приток на външни капитали, привличането на вниманието на чуждите инвеститори придобива още по-голямо значение.

Страните в региона често са в пряка конкуренция помежду си за привличането на международни компании. През 2016 г. най-много чужди инвестиции на глава от населението в ЦИЕ са направени в Естония, следвана от Чехия, Хърватска, Полша и Румъния. България е на 6-та позиция от 9 страни в ЦИЕ, изпреварвайки Латвия, Литва и Унгария.

България е по-привлекателна за глобалните инвеститори от Румъния през по-голямата част от периода след 1993 г., измерено през броя жители в съответната страна. Всъщност Румъния е привлякла повече чужди инвестиции на човек от населението единствено в рамките на 4 години от 1993 г. насам – 1994, 1995, 1998 и 2016 г. През 2016 г. Румъния изпреварва България по приток на чужди капитали за първи път от 18 години.

Въпреки че чуждите инвестиции са ограничени, повечето страни в ЦИЕ успяват да постигнат относително висок икономически растеж. Мобилизирането на значителните вътрешни спестявания, които бяха натрупани в кризисните години, донякъде компенсира липсата на външни капитали. Нещо повече, експанзията в определени динамични сектори (в т.ч. аутсорсинг и промишлени производства с ниска капиталова интензивност) не изисква съществени капиталови инвестиции. Ето защо българската икономика ще продължи да расте с темпове около 4% годишно и през 2018 г. дори и без много нови чужди вложения.

Анализът на чуждите инвестиции в ЦИЕ беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Бюджетната прозрачност по света намалява, България отчита леко подобрение

България отчита минимално подобрение в оценката си за бюджетна прозрачност в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2017 до 66 пункта. Страната  остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 до 65 през 2015 и 66 в най-новото издание на индекса от 2017 г.

Същевременно, след постоянно подобрение в стойността на глобалния индекс в първите 10 години от създаването му, през 2017 г. за пръв път средната стойност спада от 45 пункта през 2015 г. до 43 в през тази година. Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция и Норвегия, както и в Грузия, която подобрява представянето си с 16 пункта от предишното издание през 2015 г. като се изкачва 11 места в класацията.

Сред страните в региона, България е на второ място след Румъния и изпреварва Чехия, като останалите страни са в по-ниската трета група, категоризирани като предоставящи „ограничена информация“. Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Страната може да постигне бърз напредък, като публикува информация и анализи, изготвяни за вътрешна употреба, като съкрати срокове за разпространяване на данни и отчети и улесни достъпа чрез избягване на практики за публикуване на бюджетна информация в множество отделни документи. Според Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership, „В повечето страни се създават документи, които по различни причини не се публикуват онлайн – отварянето на достъпа до повече създавани аналитични документи може значително да подобри нивото на бюджетна прозрачност“.

Българското правителство трябва да предоставя повече аналитична информация в бюджетните документи – както в средносрочната фискална рамка, включително за данъчните разходи и управлението на държавния дълг, така и в отчетите за изпълнение на бюджета за полугодието. Необходима стъпка е изготвянето на кратки и разбираеми за широката публика резюмета на бюджетните документи на всеки етап от бюджетния процес – т.нар. „граждански бюджети“. В отчетите за изпълнението трябва да се предоставя повече аналитична информация за постигането на показателите за изпъление на целите , заложени в бюджетните програми.

Индексът „Отворен бюджет“ 2017 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес – нито една от 115-те страни не отчита стойности над 61 пункта. България отчита стойност от 22 пункта, което е над средната глобална стойност от 12 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението може да дойде чрез създаване на механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт, както и при отчитането на бюджетите и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения към одитната програма на Сметната палата.

Капацитетът на парламента за ефективно участие също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Като положителна стъпка може да се отчете създаването на Фискален съвет, но той тепърва трябва да утвърждава своята роля. Парламентът обсъжда фискална политика едва след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не организира публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета.

България попада сред 75-те страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 72 пункта.

Индексът “Отворен бюджет” е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност (http://www.openbudgetindex.org/). Той  оценява степента, в която правителствата на 115 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива всички етапи от бюджетния процес, включителн изготвяне, консултиране, приемане на бюджета, предоставяне на текущи  и периодични данни за изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, както и за ролята и независимостта на Сметната палата. Съставяне на индекса е базирано на обективни факти, отчитащи 140 индикатора, а методологията се базира на международно признати критерии, разработени от организации като ИНТОСАИ, МВФ, ОИСР. 300 експерти в 115 страни участват в 18-месечния период на проучването. Партньор за България от създаването на индекса е „Индъстри Уоч“. Резултатите  за всяка страна се потвърждават от поне двама рецензенти, след което мнение могат да изразят и националните правителства. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации.