Пазарът на труда в България продължава да бъде динамичен през 2017 г., като коефициентът на заетост на лицата на 15-64 години възлиза на 66.9%  и вече надхвърля предкризисния пик  от 64% през 2008 г. Въпреки че заетостта в относително измерение вече надвишава равнищата в апогея преди настъпването на световната криза, заетите лица като абсолютен брой през 2017 г. са с 210.5 хил. по-малко от 2008 г. Свиването на общия брой заети лица за десетилетие се дължи както на съкращаване на работни позиции, така и на демографски процеси, изразяващи се в застаряване на населението и значителна нетна емиграция, която се засили след окончателното отпадане на ограниченията за работа на българи в ЕС през 2014 г.

От гледна точка на търсените професии, през 2017 г. най-голямо е увеличението на заетия персонал в услуги, търговия и охрана (31.5 хил.) и лицата, ангажирани в професии, неизискващи специална квалификация (31 хил.). Тези два класа професии обясняват близо половината от отчетения растеж на заетостта през изминалата година. Общо над 41 хил. лица нетно са новозаетите квалифицирани работници, машинни оператори и монтажници.

Засиленото търсене на труд в българската икономика през 2017 г. в условията на твърди демографски ограничения стои зад двуцифрения ръст на заплатите – средно с 10% общо за икономиката през 2017 г. На базата на размера на трудовото възнаграждение и динамиката през годината, секторите в българската икономика могат да бъдат разделени условно на четири групи:

• сектори със заплащане над средното и темп на увеличение на заплатите под средния за страната (финансови услуги, енергетика, ИКТ);
• отрасли с по-ниско от средното възнаграждение и изоставаща динамика – хотели и ресторанти, строителство, селско стопанство, култура и развлечения;
• сектори с относително високо заплащане и бърз ръст на заплатите – добивна промишленост и професионални дейности;
• отрасли с по-ниско възнаграждение на труда, което обаче се покачва изпреварващо – операции с имоти, административни дейности, образование, търговия и авто-ремонт и преработваща промишленост.

Делът на работните места в столицата и област Пловдив се разширява през изминалата година – близо една трета от наетите лица през 2017 г. са концентрирани в София-град, а около една десета в област Пловдив. Неслучайно, общият доход на наетите лица, отчитащ както повишението на заплатите, така и създадените работни места, се увеличава най-осезаемо  именно в тези 2 области на страната. Други области с двуцифрен ръст на дохода от труд са Габрово, Ямбол, Софийска област, Бургас и Разград. Най-незабележимо – с под 1% годишно нараства доходът, който са получили наетите в областите Силистра и Добрич, а във Видин трудовият доход дори се свива през изминалата година.

Цените на жилищата шестте най-големи града на страната се различават значително, ако бъдат пречупени през средното възнаграждение на работещите. След отчитане на различията в заплатите, измежду шестте най-големи града на страната относително най-скъпи са апартаментите във Варна (с 14.4% по-скъпи от София-град), а най-достъпни за работещите са жилищата в Пловдив

Регионалната динамика на трудовите доходи зависи както от активността в реалната икономика, така и от гъвкавостта на предлагането на труд по линия на включването на неактивни лица в работната сила и вътрешната миграция от съседни по-малки населени места. Възможностите за намиране на заетост в други европейски страни също оказва силно въздействие върху заплащането по области и трудностите, които работодателите срещат при осигуряване на необходимия персонал. Трябва да се отбележи, че интересът към работа в чужбина варира значително по области.

В много от страните-членки на Европейския съюз се прилага систематичен подход за оценка на публичните политики, основан на принципите на базирано на изпълнението измерване и управление  (performance-based measurement, performance-based management). Предимството на този подход за оценка на политиките е, че позволява систематично събиране, анализиране, преглед и отчитане на данни за изпълнението, мониторинг на промените, идентифициране на потенциалните проблеми и механизъм за вземане на навременни корективни действия.

(Май 2018, автор: Асенка Христова)

Увод

През последното десетилетие концепцията за провеждане на основани на доказателствата политики набира все по-голяма популярност. Нарастващата информационна обезпеченост и инвестициите в изграждане на аналитичен и изследователски капацитет предоставят широки възможности за оценка на това доколко публичните политики постигат своите цели и водят до желаните резултати, съответно на каква цена се постига това.

В много от страните-членки на Европейския съюз се прилага систематичен подход за оценка на публичните политики, основан на принципите на базирано на изпълнението измерване и управление  (performance-based measurement, performance-based management). Предимството на този подход за оценка на политиките е, че позволява систематично събиране, анализиране, преглед и отчитане на данни за изпълнението, мониторинг на промените, идентифициране на потенциалните проблеми и механизъм за вземане на навременни корективни действия.

Базираното на изпълнението управление (performance-based management) е комплексна система, която  позволява анализ на всеки от етапите от планирането и изпълнението на съответната  политика, създавайки предпоставки за подобряване на цялостния процес по реализиране, мониторинг и оценка на политиките. То предполага наличие на:

-          система и процеси за събиране и анализ на данни за изпълнението;

-          интегрирана система от критерии (индикатори) за оценка на изпълнението;

-          система за отчетност на изпълнението;

-          механизъм за използване на информацията и анализите;

-          отчетност на изпълнението.

Изграждането на подобна кохерентна рамка за стратегическо планиране и управление, основана на учене и отчетност в децентрализирана среда, е свързано със създадаването на комплекс от изисквания, процеси и участници, позволяващ събирането и преобразуването на данните в рационална и обективна информация. Тази рамка също така изисква определено формализиране (институционализиране) на използването на оперативната информация в документи, методологии, процеси, механизми за сътрудничество, системи за вземане на решения и механизми за корекция и подобряване на дейността.

В настоящето изследване са разгледани само практики, които имат по-широк обхват по отношение на публичните политики  и са универсално приложими за всички администрации, отговорни за разработването, изпълнението и отчитането на хоризонтални политики. От изследването са изключени фрагментирани системи и практики за оценка на конкретни политики в конкретна област или такива, които са разработени и се прилагат от отделна администрация.

Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Франция има дълга история с прилагането на систематичен подход за оценка на провежданите политики. През 2007 г. в страната е лансиран Генерален преглед на публичните политики, който се прилага повсеместно, обхваща всички администрации и включва преглед и оценка на хоризонтални политики. През 2012 г. е създадена специална институция – Генерален секретариат за модернизиране на правителството (Le secrétariat général pour la modernisation de l’action publique/ SGMAP), която отговаря за координцията на всички оценки на политики, както и за осигуряване на методическа подкрепа и контрол на качеството.

Отделните оценки се осъществяват от водещо министерство, което има основна роля в прилагането на политиката в съответната област на оценка. Това водещо министерство се определя от министър-председателя и ролята му е да да състави и да председателства оценителния комитет, в който се включват и  представители на други министерства, териториални единици, социални партньори, асоциации и др.). Този комитет се отговорен за изготвянето на насоки, определяне на координатор на оценката и неговия екип, отговарящ за извършването на оценката. Прилага се плуралистичен подход при формиране на екипите за оценка – те се състоят не само от вътрешни експерти, но и от външни експерти с опит в оценяваната тема, изследователи, бенефициентите, чиито приноси се събират, оценяват и вземат предвид при провеждането на оценките.

Оценките на публичните политики се базират на:

-           Изчерпателни проучвания на наличната литература и на вече извършената работа;

-           Анализи на налични данни (статистически, иконометрични и др.)

-           Полеви изследвания (интервюта, посещения на място и др.) и консултации (въпросници, анкети, фокус групи и др.)

-           Прилагане на набор от стандартизирани критерии за оценка: ефективност, ефикасност, консистентност, полезност и релевантност.

Системата за оценка на публичните политики във Франция  предоставя инструментариум за подпомагане на процеса на вземане на политически решения. Процесът на оценяване има три фази: 1/ определяне на контекста, темите за оценка, въпросите и т.н. 2/ изследване и анализ по поставените въпроси и 3/ изготвяне на сценарии за промяна . След отчитане на  основните въпроси, идентифицирани по време на фазата на анализ, оценката има за цел да предложи сценарии за промяна / реформа с оглед подобряване на оценявания аспект от правителствената политика.  При всяка оценка се разработват и предлагат различни варианти на политика или сценарии за бъдещата реформа.

Генералният секретариат за модернизиране на правителството (SGMAP) управлява и координира всички извършвани оценки – консултира методологията за всяка оценка,  предоставя съвети и методологична подкрепа. Освен методологичната подкрепа, той може да предложи техническа помощ. SGMAP може при необходимост да оказва подкрепа и след приключване на оценката – за прилагането на формален план за действие и управление на промяната.

 Таблица 1: Механизъм за оценка на публичните политики във Франция

Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

В Холандия системите за управление, базирани на изпълнението, започват да се прилагат и развиват през 90-те години като част от движението за нов публичен мениджмънт (New Public Management movement). На централно ниво започва да се прилага т.нар. Инициатива за ориентиран към резултата контрол на управлението (Result-Oriented Management Control Initiative). През 1999 г. се провежда реформа в начина на бюджетиране и оценка на политиките  (Policy Budget and Policy Accountability reform (VBTB), с която бюджетните решения се обвързват с ефективността и ефикасността на съответните политики. Основната логика на тази реформа е, че при провеждането на дадена политика (трябва да) има връзка между целите, бюджета, инструментите на политиката, резултатите и социалното въздействие.

Министерството на финансите е отговорно за цялостния институционален дизайн на системата за оценка на политиките и има правомощията да разпределя роли и отговорности на останалите министерства и административни структури, участващи в реализирането на политиките.  Всеки министър е задължен да провежда периодичен преглед и оценка на ефективността и ефективността на провежданите политики и да информира независимият одитен орган (Court of Audit) за изводите от тези прегледи и оценки.  Независимият одитен орган също оценява ефективността на провежданите политики – по собствена инициатива или по искане на правителството.

Периодичната оценка на политиките, инструментите, които следва да се използват, както и критериите за качество са уредени със специален акт (Regulation on Periodic Evaluation). Сегашната система на оценка на изпълнението се състои както от предварителни анализи, така и последващи анализи. Използват се и инструменти, които представляват комбинация т предварителен и последващ анализ. Общото между всички тези оценки, че те са свързани в една или друга степен с бюджетния процес. Обикновено водеща роля при изпълнението на оценките има съответното минстерство, което им водеща роля за осъществявнето на съответната политика. Ролята на Министерството на финансите като координатор на цялостната система за оценка на политиките се изразява в определянето на правилата за това кога и как следва да се извърши дадена оценка – то председателства междуведомствената работна групи за изготвяне на методология за анализ, осъществява мониторинг на програмата на прегледите, разпространява добри практики, инициира теми и раписва процедурни правила за осъществяване на преглед на разходите.

Таблица 2: Механизъм за оценка на публичните политики в Холандия

Механизъм за оценка на публичните политики във Великобритания

Великобритания има над 30-годишен опит с измерване и базирано на изпълнението управление на публичните политики. След 1997 г. практиката за измерване на изпълнението става повсеместна и обхваща почти всички публични дейности. Всички нови политики, програми и проекти, независимо от това дали са приходни, капиталови или регулаторни, следва да бъдат подложени на всеобхватна, но пропорционална оценка дали са приложими така, че да гарантират по най-добрия начин публичния интерес. Създаден е значителен капацитет за формулиране, мониторинг и анализ на информация за изпълнението. В периода 1998-2010 г.  системата е базирана основно на т.нар. public service agreements (PSAs), които обхващаха всички основни области на политики, осигуряваха публичност и отчетност на това какво се опитва да постигне правителството и осигуряваха по-детайлни инструменти за измерване на дейността на отделните министерства. Те  дълго време се смятаха за един  от най-добрите международни модели за широко определяне на цели, но поради значителната бюрократична тежест, която започнаха да налагат върху министерствата, използването им е прекратено след 2010 г. В периода 2010-2015 г. се използват бизнес-планове на отделните министерства, с отделни раздели за действия, финансиране и индикатори за вложените ресурси и за въздействието.

Текущата рамка за анализ и оценка на политиките, програмите и проектите се съдържа в Зелената книга за оценка  на Министерството на финансите. Тази рамка е известна като политическия цикъл „ROAMEF“ (обосновка-цели-оценка-мониторинг-оценка-обратна връзка) и определя ключовите етапи в разработването на предложението, от формулирането на основанията за интервенция и определянето на целите, през оценката на вариантите до прилагането и оценка, включително механизъм за използване на доказателствата, получени в процеса на  оценка на политиките. Зелената книга дава насоките за комбиниране на икономическата, финансова, социална и екологична оценка на дадена политика, програма или проект. В допълнение към Зелената книга се прилага и публикуваната през 2011 г. от Министерството на финансите т.нар. Magenta Book – препоръчително ръководство, регламентираща стандартите за добри практики при осъществяването на оценки на проекти, политики, програми и доставка на публични услуги.

През 2015 г. се въвежда нова система за изпълнение, която обхваща:

-       хоризонтален набор от 10-15 правителствени приоритета, осъществявани от множество министерства

-       централно отчитане на показатели, обхващащи финанси, изпълнение, хора и операции, както и покриване на бъдещи рискове

-       ясни връзки към по-подробните планове на отделните ведомства.

Сред ключовите процеси, свързани с оценката на политиките са периодичните прегледи на разходите (spending reviews) и изготвянето на единните планове на министерствата (Single Departmental Plans, SDPs). Рамката на SDP предполага обхващане на широк кръг от нужди на заинтересованите страни, като за пръв път обхваща целия набор от цели и задачи на министерствата, включително ангажименти на ведомствата, междуведомствени цели, ежедневно предоставяне на услуги, програми за бизнес трансформация и подобряване на ефективността. Тези планове са предназначени да помогнат на правителството да проследява прогреса на изпълнение на политическите си ангажименти.

Отделните министерства са отговорни за планирането и прилагането на базирано на изпълнението управление в сферата на тяхната компетентност. Правителството и министерството на финансите имат за задача да гарантират, че прилагането на базирано на изпълнението управление в отделните министерства подкрепят изпълнението на задачите на министър-председателя и на правителството и контрола върху публичните разходи.   В процеса на оценка на политиките във Великобритания се включват множество участници – отделните министерства и административни звена, представители на академичните среди, външни консултанти и други организации, наети от правителството. Правителството е създало мрежа от центрове „Какво работи“, които отговарят за синтезиране на доказателствата за оценка на ефективността на политиката в редица области. Прегледи на различни публични инициативи се осъществяват и от мозъчни тръстове, изследователски центрове и консултантски фирми. Министерството на финансите има координираща роля в този процес, като дава насоки за оценка.

Механизъм за оценка на публичните политики в Ирландия

Механизъм за оценка на публичните политики във Финландия

Механизъм за оценка на публичните политики в Литва

Основни тенденции в развитието на въздушния транспорт в Европа

/резюме и ключови показатели от непериодичен анализ на Индъстри Уоч/

През 2017 г. пътническият въздушен транспорт отчита ръст от 8.5% в Европа (7.7% в страните от ЕС) – най-високият ръст от 13 години насам, като за последните 5 години увеличението на броя на обслужените пътници е 30%. Двуцифрен ръст отчитат летищата в Централна и Източна Европа, както и в Португалия, Малта и Кипър. Петте най-големи летища са обслужили с 5.5% повече пътници за изминалата година спрямо 2016 г., като броят на летищата с трафик над 25 млн. пътника годишно е нараснал от 14 през 2012 г. до 24 през 2017 г.

Тези резултати трябва да се разглеждат като част от динамичните промени, случващи се както в управлението на летищата, така и в пазарното поведение на авиолиниите. Така например, по данни за 2016 г. са открити нови 3000 полета (routes) , които са изместили закритите 2500 маршрута – или съответно 17% и 14% от общия брой дестинации в Европа за годината. Нискотарифните авиокомпании откриват и закриват дестинации с двойно по-голям интензитет от традиционните превозвачи. Летищата трябва да се развиват в силно конкурентна среда, като с изключение на 10-те най-големи, за всички останали пътниците могат да избират полети по 20 до 30% от дестинациите от алтернативно летище на до 100 км разстояние.

Двигатели на растежа при дестинации в рамките на ЕС са нискотарифни и необвързани превозвачи – близо 99% от увеличените места в полети в ЕС за периода 2010-2016 г. се дължи на тях. Общо за полетите от и за Европа приносът на този вид авиокомпании е малко над 60%, като особено важен е той за летищата, обслужващи между 5 и 10 млн. пътника годишно – около 94%. Увеличава се броят на обслужваните дестинации, като директните полети са с 5.4% повече през 2017 г., при ръст на предлаганите полети с прекачване е 3.8%. Нискотарифните превозвачи вече заемат 32% от директните връзки, докато преди 10 години делът им е едва 13% – постигайки ръст за периода 2007-2017 г. от 175%, при намаление на предлаганите директни полети от традиционните авиолинии с 8%. За същия период най-голямо увеличение – над 24% – на предлаганите дестинации с директен полет са летищата с обслужват между 5 и 10 млн. пътника, като там нискотарифните компании вече превозват 43% от пътниците.

Активните стратегии за адаптация към потребностите на пазара и растеж при засилена конкуренция са резултат и от реформите в собствеността и управлението на летищната инфраструктира в много европейски страни. През 2010 г. близо 77% от летищата в Европа са изцяло държавна собственост, докато през 2016 г. делът им спада на 53%; летищата, оперирани от частни или смесени компании нарастват от 14% са вече 30%. Едва в 6 страни от ЕС летищата се стопанисват изцяло от държавата. В последното десетилетие бяха концесионирани много летища в Източна Европа – Любляна, Загреб, Скопие, Тирана, наскоро и Белград, 14 летища в Гърция през миналата година, 10 летища в Португалия през 2012 г., голяма част от летищата в Испания се управляват от смесена компания с частни инвеститори. В Обединеното кралство има най-дълга история на публично-частни партньорства в сектора, 22 летища с трафик над 1 млн. пътника годишно се управляват от частни или смесени оператори.

Доброто управление на летищата е фактор както за привличане на превозвачи, подобряване на свързаността и инвестиции, така и за създаване на нови услуги и диверсификация на източниците на приходи. През 2016 г. 37% от приходите на европейските летища са различни от авиационни такси – включително  наеми, бизнес услуги, обслужване на пътниците, реклами и др.

Развитието в България, бъдещето на Летище София и перспективата в европейски контекст

Данните сочат, че делът на въздушния транспорт при на осъществените пътувания за повече от ден в България през 2016 г. е бил 5.9%, докато средно за гражданите на ЕС надхвърля 13%. Разликата е значителна, въпреки нарастването на дела в България с 50% за последните 4 години.

Във фокуса на анализа на развитието и ползването на въздушен транспорт в България логично е състоянието на Летище София. За последните четири години обслужените пътници нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30.3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа през последната година.

Растежът е следствие на навлизане на нови участници на пазара, засилена конкуренция и общо подобряване на икономическата картина в страната. За миналата година над 53% от пътниците са ползвали 2 нискотарифни компании (Райънеър и Уизеър), едва 15% националния превозвач и по-малко от 7% Луфтханза Груп. Едновременно с това, България отчита ръст на БВП на човек от населението от 4.3% средно за последните 3 години (най-висок в ЕС след Румъния), като средните заплати са се увеличили с 30% за периода. Същевременно, в сектора на информационните технологии – в който доходите са около 3 пъти над средните за страната – работните места са нараснали 4 пъти за последното десетилетие, като почти изцяло те са концентрирани в София.

Летището в София няма специализация, то обслужва както почти изцяло бизнес пътуванията от и за България, така и българите, работещи за кратко или продължително в по-богати страни от ЕС, студенти в чужди университети, българите с туристически пътувания, както и все по-бързо нарастващия брой посетители на София за кратки градски ваканции. Всъщност, „откриването“ на София за туризъм е именно резултат от такава трансформираща промяна – едновременното навлизане на конкуренция в полетите до града и разширяването на ползването на онлайн приложения за търсене, оценяване и резервиране на услуги. Според изследване на столичната агенция за инвестиции, през 2016 г. – т.е. преди нарастването с 30% на трафика през 2017 г. – 56% от туристите пристигат с нискотарифна авиокомпания и нощуват в некатегоризирани места за настаняване. Общо за България, такъв тип настаняване достига 35% през 2017 г., при 15% през 2012 г., което надхвърля средните стойности за ЕС от 27%, по данни от Евростат.

Водеща дестинация за 2015-2017 г. неизменно е Лондон, като броят на пътниците за столицата на Обединеното кралство е с над 3 пъти по-голям от следващата дестинация Милано. Конкуренцията във вътрешните полети до Варна от своя страна придвижи града до трето място по трафик от Летище София с почти удвояване на броя пътници.

Концесия и развитие

Планираното отдаване на Летище София на концесия трябва да се разглежда в контекста на динамиката на европейския пазар на въздушен транспорт. Бъдещата процедура трябва да е насочена към избор на кандидат, който има опит и дългосрочна визия за развитие, насочено към подобряване на услугата, увеличаване на свързаността и достъпа за пътниците, разширяване на ползването на въздушния транспорт. Привличането на стратегически инвеститор при добре формулирана рамка за дейността е шанс за по-добро управление, от което полза ще имат пътниците, местния бизнес и общото позициониране на България като инвестиционна дестинация. Какво най-малкото трябва да очакваме от концесията:

-       Фискалният ефект, или по-скоро, първоначално платената цена, не трябва да е единствен и водещ критерий. Въпреки това, при прозрачна и правилно структурирана процедура, очакваните приходи не са пренебрижимо малки – в последната година при сделката за летището в Белград, което обслужва с 20% по-малко пътници от софийското, бе договорена сума от 500 млн. евро и бъдещи 700 млн. евро инвестиции.

-       Дългосрочната цел е София, а и голяма част от България, да получат повече достъп и свързаност с добро качество и на конкурентна цена. Летището и в момента, а още повече – в бъдеще – ще трябва да предлага комплексна услуга, да обслужва бизнес пътници, студетни и сезонни работници, търсещи ниски цени, туристи за близки и далечни дестинации, да предлага връзки с големи хъбове, осигуряващи още повече връзки и маршрути. Затова бъдещия оператор трябва да има разнообразен опит и добри позиции както с нискотарифни или регионални авиокомпании, така и с традиционни превозвачи, обслужващи глобален трафик.

-       Добрата свързаност е предпоставка за позициониране като добра инвестиционна дестинация и отваряне на региона и страната за разнообразни услуги – от културни фестивали, през медицински услуги до развлекателен туризъм. При избора на концесионер е важна визията на кандидатите – доколко те имат разбиране за важната роля, която имат за развитието на града и региона, доколко това е част от стратегията им за управление на инфраструктурата. От друга страна, трябва да се отчита, че са възможни и други стратегии – например, от оператори на летища в близост до София – които по-скоро целят ограничаване на услугите и свързаността на града до регионална точка, обслужваща визия на друг хъб или превозвач. Условията за избор на концесионер трябва да отчитат в максимална възможна степен подобни рискове.

-       В среда на иновативно предприемачеството самата промяна в предлагането създава търсене – видно например от трафика по линията София-Варна. „Неразработен“ пазар са много от градовете от Източна Европа  – доскоро авиокомпаниите се фокусираха върху „гарантиран“ поток от работници и студенти към по-богатите страни в Западна Европа. Целият регион обаче вече е в ЕС – свободно пространство за движение на капитали, хора, стоки и услуги – което предполага както засилване на бизнес отношенията, така и избора на университет или болница за лечение между тези страни. Към момента, от 27 столици или градове с население над 300 хил. жители в Централна и Източна Европа, софийското летище предлага директни полети до 8 града. Няма полети до Тирана, Загреб или Сараево, няма свързаност и с водещи ИТ хъбове като Клуж, Краков, Лодз или Вроцлав, столиците на Балтийските републики, или Солун.

-       Независимо от Брекзит, Великобритания ще остане предпочитано място за висше образование, а важността му като транзитен хъб и център на финансовите пазари за Европа предполага, че не трябва да отписваме трафика между София и основните летища на острова. Новите дестинации от последната година – например, значителният пътникопоток към Станстед – показва, че потенциалът далеч не е достигнат.

-       Не на последно място – самото летище може да създава добавена стойност и чрез разширяване на предлаганите услуги. Пространството в терминалите може да се използва за маркетинг и бизнес изложения, а сградите са в перфектна позиция да се превърнат в конферентен център. Средно за европейските летища например, 29% от неавиационните приходи са от наеми и бизнес услуги, различни от магазини и заведения за хранене. Бизнес услугите обикновено се характеризират с по-висока добавена стойност и биха могли да привлекат потребители с по-висока покупателна способност. Този тип услуги създават търсене за множество други дейности по веригата на добавената стойност (например кетъринг) и възможности за разкриване на допълнителни работни места. Развитието на бизнес услугите би засилило конкурентните позиции на столичното летище в борбата за привличане на нови авиокомпании и пускане на допълнителни маршрути от вече присъстващи компании.

Ключови индикатори от доклада: IWATCH Air Transport in Europe report 2018

Инфлацията, измерена през индекса на потребителските цени, се ускорява до над 2% средногодишно в България през 2017 г., след като беше отрицателна в периода 2014-2016 г. Потребителската инфлация достига 2.2% средно за последните 12 месеца до март 2018 г. Промяната на ценовото равнище има значение както за домакинствата, така и за фирмите и правителството. Ускоряването на инфлацията, при равни други условия, ограничава покупателната способност на доходите и спестяванията и насърчава потреблението. Повишаването на инфлацията обикновено означава по-високи приходи за производителите и търговците и по-лесно обслужване на техните задължения към кредитори. Умерената инфлация традиционно има положително влияние върху фискалната позиция на правителството, защото е свързана с ръст на бюджетните приходи в номинално изражение.

Домакинствата и фирмите са изправени пред различна ценова динамика. За фирмите значение има както цената на вложените суровини, материали и ресурси, така и цената на инвестиционните стоки (в т.ч. машини и съоръжения). Инфлацията на инвестициите през 2017 г. се ускорява осезаемо до 4.4%, значително надвишавайки потребителската инфлация.

Една от причините за по-високата цена, която фирмите са платили за придобиване на дълготрайни активи, е поскъпването на повечето суровини, търгувани на международните борси. Вследствие на това, привнесената отвън инфлация, измерена през дефлатора на вноса, е положителна през 2017 г. за първи път от 2012 г. насам. Външната инфлация се ускорява, макар че еврото поскъпна с двуцифрени темпове спрямо щатския долар през 2017 г. Засилването на единната европейска валута донякъде смекчи ефекта на поскъпването на суровините върху общата ценова картина в България.

Тенденцията на покачване на цените на суровините продължи и през 2018 г. През март 2018 г. суровият петрол и природният газ са около 30% по-скъпи спрямо година по-рано, докато цената на медта и алуминия се е вдигнала съответно с 16.7% и 8.8% за 12 месеца. Определени хранителни суровини също поскъпват. Цената на захарта в ЕС се е повишила с 14.3% спрямо март 2017 г.

Макар че глобалните фактори са в основата на ускоряващата се инфлация в България, няколко „вътрешни“ процеси също имат принос за по-бързото повишение на цените в страната. Въпреки че инвестициите в България нарастват – с 3.8% през 2017 г., в периода след 2009 г. инвестиционната активност е слаба. През 2017 г. инвестициите, измерени в постоянни цени, са все още с една трета под върховите нива, отчетени преди кризата. Вследствие на ограничените вложения в дълготрайни активи, повишеното производство е за сметка на по-високо натоварване на съществуващите мощности в промишлеността, достигащо 76.8% през януари 2018 г. Намаляването на свободния производствен капацитет води до изпреварващо увеличение на цените заради ограничените възможности на фирмите да реагират на увеличените поръчки чрез разширяване на производството в краткосрочен план. Ето защо, устойчивият растеж на инвестициите в реалния сектор е от ключово значение за повишаване гъвкавостта на предприятията и поддържането на умерена инфлация и през следващите няколко години.

Анализът на инфлационната динамика беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, първо тримесечие на 2018 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Икономическият растеж в България през последните 2 години доближава 4% годишно в реално изражение, въпреки че притокът на преки чуждестранни инвестиции (638 млн. евро през последните 12 месеца до ноември) се свива четирикратно спрямо 2015 г. Нещо повече, чуждите инвестиции в България през 2017 г. са 14 пъти по-малко от предкризисния пик, достигнат през 2007 г. Икономическият растеж се оказва възможен дори и при скромен приток на външни капитали.

Ограничените чужди инвестиции са явление типично не само за България, а феномен, който се наблюдава в повечето страни от ЦИЕ, които членуват в ЕС. На фона на слабия приток на външни капитали, привличането на вниманието на чуждите инвеститори придобива още по-голямо значение.

Страните в региона често са в пряка конкуренция помежду си за привличането на международни компании. През 2016 г. най-много чужди инвестиции на глава от населението в ЦИЕ са направени в Естония, следвана от Чехия, Хърватска, Полша и Румъния. България е на 6-та позиция от 9 страни в ЦИЕ, изпреварвайки Латвия, Литва и Унгария.

България е по-привлекателна за глобалните инвеститори от Румъния през по-голямата част от периода след 1993 г., измерено през броя жители в съответната страна. Всъщност Румъния е привлякла повече чужди инвестиции на човек от населението единствено в рамките на 4 години от 1993 г. насам – 1994, 1995, 1998 и 2016 г. През 2016 г. Румъния изпреварва България по приток на чужди капитали за първи път от 18 години.

Въпреки че чуждите инвестиции са ограничени, повечето страни в ЦИЕ успяват да постигнат относително висок икономически растеж. Мобилизирането на значителните вътрешни спестявания, които бяха натрупани в кризисните години, донякъде компенсира липсата на външни капитали. Нещо повече, експанзията в определени динамични сектори (в т.ч. аутсорсинг и промишлени производства с ниска капиталова интензивност) не изисква съществени капиталови инвестиции. Ето защо българската икономика ще продължи да расте с темпове около 4% годишно и през 2018 г. дори и без много нови чужди вложения.

Анализът на чуждите инвестиции в ЦИЕ беше специален фокус на периодичния доклад на Industry Watch „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-  Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Бюджетната прозрачност по света намалява, България отчита леко подобрение

България отчита минимално подобрение в оценката си за бюджетна прозрачност в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2017 до 66 пункта. Страната  остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 до 65 през 2015 и 66 в най-новото издание на индекса от 2017 г.

Същевременно, след постоянно подобрение в стойността на глобалния индекс в първите 10 години от създаването му, през 2017 г. за пръв път средната стойност спада от 45 пункта през 2015 г. до 43 в през тази година. Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция и Норвегия, както и в Грузия, която подобрява представянето си с 16 пункта от предишното издание през 2015 г. като се изкачва 11 места в класацията.

Сред страните в региона, България е на второ място след Румъния и изпреварва Чехия, като останалите страни са в по-ниската трета група, категоризирани като предоставящи „ограничена информация“. Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Страната може да постигне бърз напредък, като публикува информация и анализи, изготвяни за вътрешна употреба, като съкрати срокове за разпространяване на данни и отчети и улесни достъпа чрез избягване на практики за публикуване на бюджетна информация в множество отделни документи. Според Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership, „В повечето страни се създават документи, които по различни причини не се публикуват онлайн – отварянето на достъпа до повече създавани аналитични документи може значително да подобри нивото на бюджетна прозрачност“.

Българското правителство трябва да предоставя повече аналитична информация в бюджетните документи – както в средносрочната фискална рамка, включително за данъчните разходи и управлението на държавния дълг, така и в отчетите за изпълнение на бюджета за полугодието. Необходима стъпка е изготвянето на кратки и разбираеми за широката публика резюмета на бюджетните документи на всеки етап от бюджетния процес – т.нар. „граждански бюджети“. В отчетите за изпълнението трябва да се предоставя повече аналитична информация за постигането на показателите за изпъление на целите , заложени в бюджетните програми.

Индексът „Отворен бюджет“ 2017 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес – нито една от 115-те страни не отчита стойности над 61 пункта. България отчита стойност от 22 пункта, което е над средната глобална стойност от 12 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението може да дойде чрез създаване на механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт, както и при отчитането на бюджетите и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения към одитната програма на Сметната палата.

Капацитетът на парламента за ефективно участие също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Като положителна стъпка може да се отчете създаването на Фискален съвет, но той тепърва трябва да утвърждава своята роля. Парламентът обсъжда фискална политика едва след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не организира публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета.

България попада сред 75-те страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 72 пункта.

Индексът “Отворен бюджет” е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност (http://www.openbudgetindex.org/). Той  оценява степента, в която правителствата на 115 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета. Индексът покрива всички етапи от бюджетния процес, включителн изготвяне, консултиране, приемане на бюджета, предоставяне на текущи  и периодични данни за изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, както и за ролята и независимостта на Сметната палата. Съставяне на индекса е базирано на обективни факти, отчитащи 140 индикатора, а методологията се базира на международно признати критерии, разработени от организации като ИНТОСАИ, МВФ, ОИСР. 300 експерти в 115 страни участват в 18-месечния период на проучването. Партньор за България от създаването на индекса е „Индъстри Уоч“. Резултатите  за всяка страна се потвърждават от поне двама рецензенти, след което мнение могат да изразят и националните правителства. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации.

Финансовите активи на българските граждани се повишават с 6.5 млрд. лева през последните 12 месеца, достигайки 75 млрд. лева към септември 2017 г. Това е най-голямото годишно увеличение на финансовото богатство от кризата насам. Забогатяването на населението през деветмесечието на 2017 г. е движено от ръста на заплатите и повишената доходност на активно управляваното богатство, която частично компенсира по-ниския лихвен доход от банкови вложения.

Ниските лихви явно не обезкуражават спестителите. Банковите депозити са най-предпочитаната форма на съхранване на богатството от българските граждани. Домакинствата са внесли по свои банкови сметки средства в размер на 2 млрд. 359 млн. лева през последните 12 месеца до септември 2017 г. – точно колкото през предходния 12-месечен период. По този начин 92% от увеличението на банковите депозити се дължи на нови вноски на домакинствата.

Вложенията, деномирани в български левове, се радват на най-голямо внимание от страна на индивидуалните вложители. Левовите депозити се повишават с 8.6% годишно, докато влоговете в чужда валута нарастват минимално. Това се дължи частично на поевтиняването на щатския долар спрямо българския лев (с 12.1% през 2017 г.).

2017-та ще бъде втората поредна година, в която растежът на жилищното богатство изпреварва темпа на увеличение на финансовите активи. Негативното въздействие на глобалната финансова криза върху благосъстоянието на българските граждани отшумява.

Цените на жилищата в страната се увеличават с 9% годишно през третото тримесечие на 2017 г., като общата динамика се ускорява. Средната цена на един кв.м. жилищна площ в страната е 544 евро към септември 2017 г. От дъното на пазара през 2013 г. досега жилищата са повишили своята цена с 23.2%, но все още са с 25% под предкризисния връх.

Една от причините за поскъпването на жилищата е ускореното кредитиране. През ноември лихвите по новите жилищни заеми отново се понижиха – до 3.8% – най-ниската стойност досега. Заради стопяването на лихвените вноски и ръста на заетостта и заплатите, обслужването на кредитите изглежда най-лесно от 2009 г. насам. От тази гледна точка, българските домакинства са в благоприятна позиция да посрещнат евентуално повишение на лихвите през второто полугодие на 2018 г.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, четвърто тримесечие на 2017 г.“ съдържа:

-Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

-Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-Потребителски нагласи – склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ представлява детайлен тримесечен анализ на финансовото посредничество, богатството на домакинствата и пазара на жилища.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Разходите за труд в България се увеличават най-бързо от 2009 г. насам – с 11% годишно към средата на 2017 г. Заетостта също расте, но с по-бавни темпове от заплатите. По-високото заплащане, което наетите получават, се дължи частично на по-високата производителност на работещите. България е една от страните в ЕС с най-бързо растяща производителност на труда по данни на Евростат към средата на 2017 г. Производителността в България се повишава с около 3.3% годишно, като по този показател българската икономика изостава единствено от Румъния.

Оживлението, което се наблюдава на пазара на труда през 2017 г., е видно от засиленото търсене и предлагане на труд. По-добрите възможности за намиране на работа стимулират повече българи да се включат на пазара на труда. По този начин работната сила се разширява. С над 32% намалява броят на лицата, които от заети са станали безработни или са отпаднали от работната сила през последните 12 месеца. Лицата, които са били безработни, но са напуснали работната сила намаляват с 11% годишно, докато лицата, които са се включили на пазара на труда, се повишават с двуцифрени темпове в средата на 2017 г.

Възстановяването на пазара на труда протича с различна скорост в отделните региони на страната. Регионалните различия са видими през динамиката на общия доход, който наетите получават. Общият доход на наетите са увеличава най-бързо в област Пловдив, столицата София и Разград – с около 10% през последните 12 месеца до юни 2017 г. при ръст от 9.7% годишно за страната като цяло. Най-бавно се повишава доходът, който са получили наетите в областите Силистра, Кюстендил и Видин – под 4% годишно.

Близо една трета от всички наети лица в средата на 2017 г. са концентрирани в столицата София, а малко под една десета – в област Пловдив. Над 40% от работните места се намират в Югозападен район, към който принадлежи и столицата, а най-малко са наетите в Северозападна България.

Повече показатели за разходите за труд, активността на населението и заетостта може да намерите в редовния доклад на Industry Watch за пазара на труда „Biggest Cities Review, H1 2017”, който е достъпен срещу абонамент. Това периодично изследване съдържа:

• Специален фокус върху актуални тенденции и процеси на пазара на труда;
• Последни данни за състоянието на трудовия пазар;
• Ниво и динамика на заплатите по сектори;
• Цена на живот по градове;
• Съпоставяне на цените на жилищата и заплатите в регионален мащаб;
• Структура на населението от гледна точка на потенциала на пазара на труда;
• Доходи и наети лица – структура и динамика в регионален план;
• Разпределение на работните места по сектори и професии;
• Индикатори за прехода на пазара на труда – от неактивност към безработица или заетост.

В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на reports@iwatchbulgaria.com

Финансовото богатство на българските домакинства се увеличава с 5.9 млрд. лева през последните 12 месеца, достигайки 73 млрд. лева към юни 2017 г. Богатството през последните три години нараства най-съществено от десетилетие насам, но още изостава от темповете на растеж през върховата 2007 г.

Банковите депозити са най-предпочитаната форма на спестяване, макар че лихвите се понижават. Домакинствата са получили лихвен доход в размер на 251 млн. лева за последните 12 месеца. Ефективната лихва пада до 0.5% годишно, но това не обезкуражава спестяващите българи, които са внесли нови 2.2 млрд. лева по свои банкови сметки през последния 12-месечен период.

Стойността на жилищните имоти, които българите притежават, се покачва. Търсенето на жилища остава високо, стимулирано от ръста на доходите и заетостта, ниските лихви по жилищните заеми (3.9% през август) и ускоряващата се кредитна експанзия. Дори цената на ипотечното финансиране да се повиши през 2018 г., тя остава изключително ниска в исторически план. Нещо повече, заради ниските лихви обслужването на дълговете в момента е най-лесно от 2009 г. насам.

Пазарните цени на жилищата нарастват с 8.6% годишно през второто тримесечие на 2017 г., а от дъното на пазара през 2013 г. досега апартаментите са поскъпнали с 21% по данни на НСИ. По този начин средната цена на кв. м. жилищна площ в страната (без новото строителство) достига 533 евро в средата на 2017 г. Имайки предвид благоприятните икономически тенденции, жилищните цени ще се покачват и през следващите месеци.

Столицата София концентрира 36% от стойността на градските жилища през второто тримесечие на 2017 г. 11% от жилищното богатство е в област Варна, а Пловдив и Бургас добавят около 9% от пазарната стойност на апартаментите в страната. Сред десетте области с най-голямо жилищно богатство попадат и Стара Загора, Благоевград, Русе, Велико Търново, Хасково и Плевен. Под 1/5 от общата стойност на жилищата е в останалите, по-малки области на страната.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища, трето тримесечие на 2017 г.“ съдържа:

- Специален фокус върху актуални икономически и политически събития и процеси;

- Динамика в реалния сектор – БВП, производителност, двигатели на растежа, инвестиции и експорт;

-  Потребителски нагласи - склонност към спестяване, потребление и потребителско доверие, намерения за покупка на жилище и дълготрайни потребителски стоки;

-  Инфлация и алтернативни инвестиции – акции, жилища, суровини;

-  Състояние на финансовия сектор – банки и небанкови финансови посредници;

-  Финансовото богатство на домакинствата – тенденции и разпределение на финансовите активи (депозити, пари в брой, вложения в акции, взаимни и пенсионни фондове, животозастрахователни продукти);

-  Задлъжнялост на населението към банки и небанкови финансови институции;

-  Финансово здраве на домакинствата – капацитет за обслужване на задълженията, лихвен доход и разход;

-  Състояние на пазара на жилища – средни цени в областните градове, офертни цени и наеми за най-големите градове;

-  Развитие на строителния сектор – бизнес климат , разрешения за строеж, търсене на строителни услуги, разходи за труд и дълг на строителните фирми;

-  Търсене на жилища – динамика на жилищното кредитиране, доходите, спестяванията и притока на външни капитали.

Докладът „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища“ представлява детайлен тримесечен анализ на финансовото посредничество, богатството на домакинствата и пазара на жилища. В електронен формат абонатите получават както задълбочен доклад, така и електронна база от данни и производни индикатори с множество готови за използване таблици и графики.

 За допълнителна информация за нашите аналитични продукти може да посетите интернет страницата на Industry Watch www.iwatchbulgaria.com или да пишете на subscription@iwatchbulgaria.com

Industry Watch разпространи сред своите абонати своя годишен икономически обзор , които разглежда възможностите и предизвикателствата пред българската икономика за 2017-2018 г. Предлагаме на вашето внимание основните акценти в изследването. 

Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене. По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

-          След като икономиката загуби близо 430 хил. работни места в периода 2008-2013, възстановяването на икономиката добави около 100 хил. нови заети за последните 3 години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

-          Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18.7%.

-          Все по-засилената интеграция на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

-          Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3.5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7.5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима.

-          Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От „дъното“ на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17.7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

-          Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива – около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0.8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15.7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

-          За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.

Повече детайли може да намерите в приложения файл с резюме на основните акценти в доклада.

IWATCH-Economic-Overview-2017-Summary

Пълният доклад е достъпен срещу абонамент. За повече информация, може да пишете на subscription@iwatchbulgaria.com