Голямата новина от вчера, петък, 13-ти януари 2012 г., е понижаването на кредитния рейтинг на 9 страни членки на Еврозоната, в т.ч. Франция и Австрия, които вече не държат най-високия ААА рейтинг. Динамиката на лихвите по държавните ценни книжа, няколкото не особено успешни аукциона и покачването на цената на суаповете (credit default swaps – CDS) показва, че понижаването на рейтингите е до голяма степен очаквано от пазарните участници и вероятно вече е отразено в цената на дълга на затруднените европейски правителства.

Свалянето на рейтинга обаче ще окаже влияние върху финансовата стабилност в съответните страни, тъй като кредитният рейтинг играе основна роля в регулациите на финансовия сектор, например при определяне на изискванията за качество на предоставените обезпечения. Отделно, различни емпирични изследвания показват, че понижаването на кредитния рейтинг води до устойчиво повишение на цената на финансирането в дългосрочен план.

Историческият опит показва, че промяната на кредитния рейтинг не е симетрична в двете посоки. Понижението на рейтинга обикновено отнема по-кратко време, като не рядко се наблюдава сваляне на рейтинга с 2 (или понякога повече от 2) стъпки (какъвто например е случаят от 13 януари с Италия, Испания, Португалия и Кипър). Повишаването на рейтинга обаче е по-бавен процес, изискващ трайно подобрение на основните показатели за финансова стабилност на една страна. Рядко се случва повишение на кредитния рейтинг на едно правителство с повече от 1 стъпка наведнъж.

Последното понижение на кредитния рейтинг има до голяма степен символично значение, тъй като ясно признава, че фискална криза има не само в т.н. периферни икономики, наричани още PIIGS (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания), но и в самото ядро на Еврозоната (в т.ч. Франция и Австрия). В Еврозоната единствено Германия, най-голямата европейска икономика, засега запазва своя висок рейтинг и стабилна перспектива. 

Влошеният рейтинг на много от страните в Еврозоната сам по себе си не е добра новина за България, дотолкова доколкото около 50% от нашия износ е предназначен за Еврозоната, откъдето идват и 70% от чуждите инвестиции. Понижаването на кредитния рейтинг допълнително подкопава доверието в стабилността на еврото, към което е вързан българският лев в условията на паричен съвет.

От друга страна, обаче поредното понижение на рейтинга на другите европейски правителства води до подобряване на кредитния рейтинг на България в сравнителна перспектива. Рейтингът на Италия и Ирландия в момента е само една стъпка над българския – нещо почти немислимо преди началото на европейската дългова криза. Освен ирландци и италианци, сред губещите са Румъния и Унгария, които не успяха да се справят с кризата и загубиха инвестиционния си рейтинг. Именно Румъния, Унгария и другите страни от Централна и Източна Европа са сред основните ни конкуренти за привличане на чужди инвеститори.

България има същия кредитен рейтинг като Бразилия и Русия и една стъпка по-висок рейтинг от Индия – страните, които заедно с Китай са наричани още BRICs и се считат за бъдещите двигатели на световната икономика.

На графиката ясно се вижда, че има разминаване между кредитния рейтинг и пазарната оценка на риска в съответните страни. Донякъде парадоксално е, че някои страни, които имат по-нисък кредитен рейтинг, се финансират при по-ниски лихви на международните пазари. През декември 2011 г. например България с оценка BBB има по-ниски лихви по дългосрочните (10-годишни) държавни ценни книжа от всички страни, които  имат същия рейтинг и дори от някои страни, които имат по-висок рейтинг като Ирландия, Южна Африка и Италия, оценени с BBB+.

Задържането (или повишаването) на кредитния рейтинг на България, както и поддържането на ниски дългосрочни лихви по държавния дълг, които са следствие от водената относително консервативна фискална политика у нас, биха намалили цената на финансиране за частния сектор и биха оказали положително влияние върху притока на чужди капитали в страната през 2012 г. и следващите няколко години.