Устойчиво възстановяване или нова криза: Макро рискове в Европа и България и перспективи пред основните индустрии през 2011-2012 г.
ЕС е основният търговски партньор на България и затова българската индустрия следва развитието на пазара в Европа. В края на 2010 г. започна постепенно възстановяване на БВП на България, но то се определя най-вече от експортно-ориентираните сектори. Сега най-важният въпрос е дали Европа върви по-стабилен път на възстановяване или предстои нова рецесия, т.нар. “второ дъно” на кризата в ЕС както и в САЩ.
Инвестициите и кредита към частния сектор продължават да стагнират в Европа. Към това трябва да прибавим, че правителствата от ЕС добавиха над 2 трилиона евро към държавния дълг под формата на директни субсидии за банки и финансови стимули. Свиване на фискалните стимули може да върне обратно в рецесия европейската индустрия, а оттам би се свило търсенето за българските износители.
В случай на продължение на дълговата криза в Европа ще има нови сътресения във финансовия сектор. Ако това се случи, апетитът на чуждестранните индивидуални и институционални инвеститори към инвестиции в Източна Европа ще намалее.
В България подобрението на бюджетната позиция е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, като и риска от потенциална промяна на паричния режим. Все пак трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика (която е извън неговия контрол), за да осигури изпълнение на приходите си. До момента правителството реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс. Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не изключваме сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв.
Основната причина за спада на инвестициите в България са замръзналия приток чужди капитали. Преките чуждестранни инвестиции се свиха от 9 млрд. евро през 2007 г. до 1.6 млрд. евро през 12-те месеца до март 2011 г. ПЧИ все още са положителни, но банките нетно погасяват външните си задължения поради свитото търсене на вътрешен кредит. Спадът на чуждите инвестиции обяснява защо въпреки бързия растеж в експортно-ориентираните сектори общата икономическа активност се увеличава скромно с 0-1% годишно.
Съдържание
1. Въведение
2. Рискове за България
2.1. Вероятно ли е второ дъно на кризата в Европа? 6
2.2. Очаквано увеличаване на цената на финансовия ресурс. 8
2.3. Фискален и вътрешно-политически риск. 9
2.4. Стагнация на инвестиционната активност. 11
3. Глобални пазари, рискове и перспективи пред възстановяването
3.1. Дълговата криза в Еврозоната. 14
3.2. Свиване на фискалните стимули. 17
3.3. Стабилност на глобалната финансова система. 18
3.4. Инфлация, относителни цени и “петролна криза”. 18
4. Перспективи пред основните индустрии в България
4.1. Сектори, зависими от инвестиционната активност в България. 20
4.2. Сектори, обвързани с глобалното инвестиционно търсене или предлагащи суровини и материали за индустриалното производство. 22
4.3. Услуги за индустрията. 26
4.4. Потребителски стоки и услуги, силно зависими от бизнес цикъла. 27
4.5. Индустрии, които са най-малко зависими от бизнес цикъла. 30
5. Изпреварващи индикатори за икономическо възстановяване.