През 2015 г. широк интердисциплинарен екип, воден от Индъстри Уоч, проведе първото изследване на икономическите ефекти от културен фестивал в България. Обект на изследването беше фестивалът Нощ/Пловдив 2015. През следващите седмици ще представим резултатите от изследването на две последователни събития в Пловдив и София.

Оценката на икономическите въздействия в сферата на културата е обект на ограничен брой изследвания, главно насочени към картографиране на културните и творчески индустрии. Липсва ясен фокус върху анализа на икономическото въздействие от културните събития, особено при тези, които нямат ясно обособен стопански характер.

Според ръководството за градовете, които кандидатстват за титлата „Европейска столица на културата“, един от факторите е капацитета на града да привлече партньори от социално-икономическия сектор. За добри примери се посочват градовете, в които културните оператори успяват да привлекат активното участие на спонсорите. За целта се разработват изследователски модели за оценка на многобройните влияния от организираните събития.

Нуждата от подобни модели е ясно осезаема с оглед спечелената от град Пловдив титла „Европейска столица на културата 2019” и заложените в апликацията на града голям брой нови културни събития. Извършването на пилотно изследване на фестивал в град спечелил титлата „Европейска столица на културата” има за цел изграждането на методология приложима както към други събития, заложени в апликацията на града, така и към такива в други области на страната.

Целта на настоящето изследване е да бъде въведена методология, измерваща възвращаемостта на направените инвестиции. Методологията също така позволява остойностяване на преките и непреки ефекти, които едно събитие с нестопански характер има.

Резултатите от едно подобно изследване на икономическите ефекти са от полза от страна на културните оператори и мениджъри при осъществяване на анализ и оценка на изминали вече събития, както и за планиране на бъдещи такива. Подобно изследване би подпомогнало организаторите на събития в сферата на културата при идентифициране на добрите практики и за набелязване на стратегии за оценка и справяне с риска.

Резултатите от изследване на икономическите ефекти са от полза и от страна на партньори и спонсори от публичния и частния сектор, които подкрепят или биха подкрепили събития или обекти в сферата на културата. Дизайнът на методологията позволява измерване както на чисто пазарните ефекти, така и на не-пазарните такива. Това дава възможност да се измерват и оценят както събития и обекти, чиято цел е постигане на висока пазарна стойност, така и такива стремящи се към висока естетична стойност.

Чрез изследване на икономическите ефекти може да се проследи въздействието на дадено събитие или обект върху по-широк кръг от хора, извън конкретните ползватели на съответното „благо”. С известно адаптиране, тази методология може да се използва за измерване на социалната възвръщаемост на направените инвестиции и за извършване на анализ на социалните ползи.

Разработената методология и включените в нея инструменти са приложими не само за културни фестивали и обекти, но и за по-широк кръг от събития и прояви, които нямат пряко икономическо измерение. Сред тях попадат редица дейности като спортни прояви, въздействия в градска среда и събития и социални проекти на НПО.