Исторически преглед обаче показва, че наблюдаваните през последните месеци промени в стойността на валутите не са прецедент, а често срещано явление и повечето благоразумни стопански играчи са подготвени за тях. Така например, от въвеждането на еврото досега е имало 14 различни тримесечия, в които курсът „долар-евро” се е променял с 10 и повече процента. Разликата в курса „евро-долар” за периода между най-нисък и най-висок курс са 87%– с други думи, почти двойна. При курса „евро-франк” разликата е близо 70%.

За голяма част от бизнеса и домакинствата интегрирането на България в европейската икономика – след въвеждането на валутния борд чрез обвързване с марката (еврото) и влизането в ЕС –  беше ясен сигнал, че те трябва да използват по-активно еврото и лева. Така през последните години все по-малък дял от кредитните и търговските отношения останаха изложение на валутен риск. Ако в средата на 1990-те доминиращата валута (извън лева) беше щатският долар, то неговата роля трайно и значително се сви в последните години.

Към момента влиянието на валутните курсове валути като долара, британския паунд и швейцарския франк върху заемите и спестяванията на домакинствата в България е минимално от макроикономическа гледна точка. Депозитите в чуждестранна валута различна от евро са 7% от вложенията на домакинствата в банки към края на 2014 г. По подобие на фирмите, домакинствата също ограничават използването на чужди валути, замествайки ги, когато е възможно, с евро. Когато теглят кредит, българските домакинства предпочитат сигурността и затова избират кредити, които са в евро или лева и съответно не носят валутен риск. Над 99% от банковите заеми на българите са деноминирани в левове или евро, а кредитите в чужда валута различна от евро са по-скоро изключение. Едва 0.8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паундове. В резултат на това, резките колебания на валутните пазари, на които станахме свидетели напоследък, не оказват значимо влияние върху средностатистическия кредитополучател и системата като цяло.

От гледна точка на външната търговия, България също е все по-тясно обвързана с европейската икономика. Половината внос и 2/3 от износа са към икономиките на ЕС. Ето защо ефектът от валутните промени е по-скоро ограничен и не би довел до съществена промяна на макрокартината.

Пълния доклад може да видите тук

От Industry Watch Дата 05.02.2015 Етикети